Покрай украинската криза български политици повтарят като зомбирани "Не сме троянски кон на Русия", без да подозират колко са прави. Не е достатъчно да твърдиш нещо. Трябва да го докажеш. Ето че най-сетне имаме сигурно доказателство.

Троянският кон е символ на стратегическа хитрост - нещо, което определено липсва на България. Хрумнало му на Одисей как ахейците да надвият Троя след 10-годишна война и решил проблема за една нощ чрез дървения кон. За целта разчитал на мозъка си. Какво обаче може да произведе овчи мозък в критичен момент? Овчикон. Точно това се случва с българската външна политика, принудена да търси мястото си в спора между Русия, ЕС и НАТО за Крим и международното право. Без някой да я обвинява в каквото и да било, тя упорито се брани да не й излезе име на руски троянски кон в европейската крепост. По този начин сама си лепи



етикет, който очевидно не й харесва



Най-забележим бе президентът Росен Плевнелиев. В интервю за катарската телевизия "Ал Джазира" той направи странно изявление на 15 март. След като обясни, че България не играе ролята на троянски кон на Русия, а служи за търговска врата на ЕС към Русия и Турция, той отсече: "Ние не сме кон, а врата". Арабската журналистка го гледаше с широко отворени очи и сигурно му се чудеше на логореята. Тя дори не му бе поставила въпроса така, че той да отрича каквото и да било. Тогава кой го дърпаше за езика да употреби образа на троянския кон, представяйки българската политика в ЕС?

Два дни по-късно Димитър Бечев от Гражданския съвет на Реформаторския блок употреби сходен речник: "Време е за решителни действия по енергийната диверсификация и Шенген, за да не бъдем троянският кон на Русия в Европа". Господинът е директор на бюрото на Европейския съвет за външна политика в София и би трябвало да е чувал някъде в Европа подобна квалификация за България. Но не навлезе в подробности.

На помощ му дойде външният министър Кристиан Вигенин, който заяви от Брюксел пред журналисти: "Опитите чисто пропагандно нашата страна да бъде поставяна някъде или сред "ястребите", или сред "троянските коне", не се основават на никакви факти и доказателства. Българската позиция за Украйна е ясна, балансирана, умерена и допринася за намирането на конструктивни компромиси в рамките на ЕС". Излиза, че някой в Съвета на ЕС по външна политика е определил България като троянски кон. Само че освен от Вигенин не се чу подобна метафора от никой друг министър.



Международните етикети са удивително лепкави



Така и не бе доказано с чадър ли е убит Георги Марков, или с нещо друго, но откакто Владимир Костов употреби израза "българския чадър", той се превърна в символ на страната ни като киселото мляко и розата. Приписаният на България атентат срещу папата също бе опроверган, след като и потърпевшият Йоан-Павел Втори каза в София, че не вярва на обвиненията, но останки от етикета все още се откриват в журналистически разследвания.

Вярно е, че и "троянският" етикет не бе измислен от България, а от руския посланик в Брюксел Владимир Чижов, който в интервю от 10 ноември 2006 г. за българския седмичник "Капитал" отговори по следния начин на въпроса "Каква полза би имало за Русия от членството на България в ЕС?": "Заради традиционно добрите ни отношения България е интересна за нас и като член на ЕС. И този интерес не е само икономически. България може да даде своя принос в отношенията Европейски съюз - Русия и ние разчитаме на това, че вие ще станете наш специален партньор, един вид троянски кон в ЕС, разбира се, не в отрицателния смисъл. Тук вашата страна може да изиграе положителна роля, като успокои лудите глави и въодушеви нерешителните". Оттогава нито руснаци, нито западняци ни наричат по такъв начин, но български политици сякаш се влюбиха в този образ и го употребяват за щяло и нещяло. Сякаш за да не падне етикетът, упорито му добавят несъхнещо лепило.

Международната криза заради Украйна, Крим и Русия бе най-неподходящият момент за употребата на този етикет точно от български политици. Трудно ще убедим нашите европейски партньори, че не сме такива, за каквито подозираме, че ни мислят, след като сами показваме, че точно такива мисли се въртят в главите ни. Овчите политически мисли имат свойството да придобиват най-голяма звучност, когато е по-хубаво да се премълчат.



Възможно ли бе да не проличи колебанието на България



как да реагира на руско-украинската криза и как да се впише в европейската политика? Възможно бе, ако държавата показваше някаква последователност. "Кримските власти се опираха на косовския прецедент", каза вчера руският президент Владимир Путин. Прецедентите, както е известно, могат да служат за натъкмяване на международното право към всякакви ситуации. През март 2008 г. България направи сложен дипломатически пирует, след като бе подканена убедително от САЩ да каже в рамките на един месец, че признава независимостта на Косово. До този момент тя твърдеше, че заема обща позиция с православните балкански държави Румъния и Гърция да се произнесе заедно с тях за бъдещето на сръбската провинция. Внезапно обаче я осени мисълта да напусне православния сектор и зави към католическия, като призна Косово заедно с Хърватия и Унгария. Кому бе нужно? Европейският съюз така и не стигна до обща позиция за отцепването на Косово. Никой не осъжда държавите, които изразяват резерви. България обаче бе решила, че ще е на кяр поне от Съединените щати, защото се надяваше, че за награда американците ще й махнат визите.

Дребната сметка излезе крива. Визите останаха, но държавата загуби способност да твърди, че се придържа към принципна позиция в сходни международни кризи. Ясно е, че България не може да се изолира от ЕС и да подкрепи присъединяването на Крим към Русия. Но тя нямаше да изпитва неудобство от Русия предвид енергийната си зависимост от нея, ако можеше да й заяви честно:



мерим с един аршин - каквото за Косово, такова и за Крим



Като участник по неволя в геополитически сблъсък България трябва да си дава сметка, че в света започва премерване на сили, от което няма какво да спечели. Правилно е решила да не се прави на ястреб срещу Русия, но и не бива да забравя, че никой, включително и тя, няма имунитет от "самоопределение" на нейни съставни части по косовски модел. Неслучайно Гърция и Румъния са толкова сдържани. Русия се отправя на път, който ще я отдалечи задълго от европейските държави. България не може да я следва, защото Москва има да решава проблеми, които сама си е създала. Както каза вчера президентът Путин, "самата Русия способства за разпада на Съветския съюз". Сега той се опитва да слепи някои от парчетата му, но това ще бъде дълъг процес, при който Русия ще се вглъбява в себе си.

България има друг път и вече го е избрала. Макар и да влезе в ЕС без референдум, едва ли българите биха се колебали как да отговорят, ако им бъде поставен въпросът "Европа или Русия?" Два милиона български граждани напуснаха страната си след краха на соцсистемата и масово се отправиха на Запад. Никой не ги заподозря, че са пратени да играят ролята на руски троянски коне. Единствено политиците, които за жалост останаха тук, продължават да служат като неизчерпаем генератор на проблеми. Сякаш българите са изобретили троянския кон за свое ползване и периодично си вадят от него една и съща порода управляващи, оставени им за спомен от минало, което няма как да се повтори.