Няколко дни след убийството на Джон Кенеди Линдън Джонсън стоеше в своята кухня заедно с основните си съветници и подготвяше първата си реч пред Конгреса. Това се случи вечерта в деня на погребението на Кенеди, тогава Джонсън вече бе президент. Нацията все още скърбяла за държавника, както пише Робърт Каро в книгата "Годините на Линдън Джонсън: Преходът на властта", затова и Джонсън не е могъл да се премести в Белия дом, тъй като вещите на Кенеди все още са били там.

Линдън Джонсън е бил злополучен вицепрезидент. А сега трябвало едновременно да олицетворява и осъществи прехода от тежката загуба към връщането към работата. В разгара на студената война, с проблемите във Виетнам, администрацията на Кенеди се опитва да направи законодателни промени, свързани с човешките права, и да намали данъците чрез Конгреса. Имало е много неща, които трябвало да се изпълнят. Съветниците на Джонсън искали да го представят пред нацията като



човек, който върши работа



По тази причина, пише Каро, те го помолили да не споменава в първата си реч пред конгреса законите, свързани с човешките права, тъй като знаели, че те нямат шанс да бъдат приети. "Президентството има определен бюджет за харчене и вие искате да го изразходвате за това? ", казал един от "мъдрите, практични хора на масата" в кухнята на Джонсън. Президентът, който седял умълчан на масата, докато неговите съветници дебатирали, отговорил : "За какво, по дяволите, иначе е президентството?"

"Първо", заявил той пред Конгреса няколко дни по-късно, "никаква възпоменателна реч или възхвала могат по-красноречиво да отдадат почит на президента Кенеди от възможно най-ранното приемане на законопроекта за граждански права, за който той така усилено се бори". През следващите пет години Джонсън ще подпише Закона за гражданските права, Закона за правото на глас, ще поведе война срещу бедността, ще въведе правила за медицинска помощ на семействата с ниски доходи и възрастните хора. За това е президенството.

Барак Обама управлява повече от Линдън Джонсън, но въпросът все още е същият: "За какво всъщност е президентството?". Неговият втори мандат се характеризира с дълбокото чувство за отклонение от принципите и политиката си. Докато позира като съюзник на имигрантите, той депортира хора по-бързо от всеки друг негов предшественик. Докато твърди, че подкрепя трудещите се, защитава търговски сделки, които ще намалят американските работни места и заплати. През декември, когато преследваше един информатор - Едуърд Сноудън, и държеше в затвора друг - Челси Манинг, той заяви пред стеклите се на погребението на Нелсън Мандела: "Има твърде много лидери, които заявяват съпричастност към битката за свобода на Мадиба, но не толерират несъгласие от собствения си народ".



Ако е имало интрига, то той я е пропуснал



Ако е имало смисъл, то много малко хора си го спомнят. Ако е имало голяма идея, то тя се е смалила. Ако има морален компас, който да е достатъчно мощен, за да насочи тези противоречия към по-последователни течения, то той трябва да бъде пренастроен.

Като се имат предвид пречките пред демократичните обещания и прогресивната промяна в Америка - а именно предизборните машинации, големите пари и ветото на Сената, не бива никога да очакваме твърде много от система, проектирана да дава малко на бедните. Така също трябва да се съмняваме в илюзиите, че един-единствен човек може да донесе прогресивна промяна, когато липсва масово движение, което едновременно да го управлява и поддържа.

В същото време Обама беше човекът, който сам си постави задачата да се превърне в политическа фигура от ранга на Роналд Рейгън и Джон Кенеди. "Мисля, че ние се намираме в тези противоречиви времена, когато хората мислят, че нещата, така както се случват в момента, просто не работят". А Обама именно беше човекът, който облече наметалото на "надеждата" и "промяната".



Очевидно е защо Обама бе избран



Първо трябваше да бъде предотвратена алтернативата кандидатите за президент да бъдат обхванати в стегнатата хватка на крайно нефункциониращите и радикалните партии. Неговото идване отбеляза приключването на осемгодишната международна изолация, военен излишък и икономически срив. Барак Обама се изправи пред страха, отлъчването и алчността - и победи. Второ, той помогна за съгласуването и мобилизирането на нова прогресивна коалиция, която трансформира електоралния пейзаж. И накрая, доказа, че независимо от близкото минало американците могат да изберат чернокож за своя най-висок държавен пост.

Така че за идването му на власт имаше причина. Но неговото присъствие в управлението загуби смисъл. Разликата между бедните и богатите и между чернокожите и белите нарасна, откакто той е в Белия дом, перспективите за имиграционна реформа все повече се отдалечават, банкерите взеха своята плячка и им се размина, а затворът в Гуантанамо все още работи. Вярно е, че има лимит за това какво президентът може да направи по тези въпроси и че непримиримостта на републиканците не му беше от полза. Но това само изтъква още повече първоначалния въпрос: ако той не може да обедини една разпаднала се политическа култура, което беше едно от основните му изборни обещания и ако неговата власт е толкова ограничена, то какъв е смисълът на неговото президентство?

Не трябва обаче да отхвърляме и неговите постижения. Той намали мащабите на една голяма война и ликвидира друга. Също така помогна за



спасяването на американската автомобилна индустрия



Въпреки това основните причини, политики и приоритети, които направиха възможни военните конфликти и икономическите сривове, все още съществуват.

И накрая - здравната реформа. Шумотевицата около приемането й едва ли ще се помни след няколко години. Но с близо 31 млн. души, които трябва да останат неосигурени, и много други, за които малко неща ще се променят, едва ли реформата му ще се запомни като реформаторска. В крайна сметка Обама направи твърде малко от нещата, които неговите опоненти нямаше да направят.

Понякога той дава насоката - както стана след стрелбата в Нютаун, когато поиска по-строг контрол върху притежанието на оръжия, а понякога следва вече съществуваща линия, както когато подкрепи еднополовите бракове или когато спря депортирането на млади имигранти без документи от страната. Това спомогна за създаването на морален маркер и начин за говорене по тези проблеми. Но действията му са твърде редки и тяхната защита е прекалено откъслечна, за да могат да представляват твърда политическа линия.

"Ако искаш да бъдеш президент, то тогава, предполагам, че искаш да влезеш в учебниците по история", разсъждава Сюзън Айлуард, разочарована поддръжничка на Обама, малко преди последните избори. "С какво той иска да остане в учебниците? Все още не ми е ясен отговорът на този въпрос." За съжаление явно и президентът Обама не знае отговора.