Създаването на всяка ЦИК винаги е било обект на ожесточени пазарлъци и надцаквания между парламентарните партии. Вчерашните разправии, в които волно или неволно взеха участие както депутатите, така и държавният глава, надминаха всички досегашни "постижения".

Най-голямата лъжа, с която започна мъчителното раждане на новата централна комисия, бе, че този път тя ще бъде професионална, надпартийна и неполитическа. Ситуацията от вчера показа, че нищо такова няма да се случи. Нещо повече - политиците широко отвориха врати за спорове на тема легитимността на предстоящите избори.

Избраната вчера ЦИК има 18 членове, а не 19, както е по закон. ГЕРБ няма да има зам.-шеф на комисията - както изисква Изборният кодекс, но за сметка на това ще има 6-има членове. 5-ма ще са от БСП, по един от "Атака" и ДПС и по 1 от НДСВ и "Синята коалиция", които имат представители в Европейския парламент. Така реши президентът, който прецени, че НС не може да разпредели сама квотите. НС обаче по-късно взе решение с други квоти, с което войната между институциите бе окончателно разпалена.

Недоволни от прибързаното действие на Плевнелиев, който на практика взе място на ДПС и го даде на ГЕРБ, лидерите на парламентарното мнозинство тръгнаха да газят Изборния кодекс, който приеха преди броени дни.

Това са фактите, а



кой е крив и кой е прав, е въпрос на гледна точка



Има обаче няколко безспорни обстоятелства. Първо - опозицията няма представител в ръководството на ЦИК. По този начин управляващите направиха това, за което в миналия мандат, докато бяха в опозиция, сипеха люти критики към ГЕРБ. В европейските препоръки за Изборния кодекс също бе изрично записано, че опозицията трябва да има гарантирано място в ръководството на изборните комисии. Второ - неспазването на законовия текст, че ЦИК трябва има 19 членове, може да доведе до съмнения за легитимност - както на самата комисия, така и на взетите от нея решения. И не е изключено някой недоволен от изборните резултати да реши да ги обжалва на това основание, с което де факто да се провалят предстоящите избори за европейски депутати. Едва ли никой от гласувалите вчера не е взел това предвид.

Трябва да се признае, че новият Изборен кодекс направи доста стъпки по отношение на прозрачността на работата на ЦИК. Досега комисията бе като масонска ложа. Достъпът на обществото до нейните заседания бе на практика невъзможен, никога не се знаеше кой член на комисията как е гласувал по даден казус и т.н. С новия закон се въведе изискване за поименно гласуване, което се отразява в протокол, подписан от председателя и секретаря на комисията. Заседанията на комисията ще се излъчват на страницата й в интернет, като предварително ще се обявява техният дневен ред. На същата страница ще се публикуват незабавно решенията, стенографските протоколи, видеозаписи от заседанията на комисията и др.

Всичко това дава някакви гаранции, че работата на комисията трудно ще бъде насочена в полза на една или друга партия. Тези гаранции са необходими, защото именно състав на ЦИК, доминиран от БСП и ДПС,



бе автор на най-големия произвол



в досегашната практика. През 2009 г., ако зависеше от тогавашната ЦИК, СДС нямаше изобщо да бъде регистриран за участие във вота. И този произвол ставаше под натиска на доскорошния зам.-шеф на парламента и на ДПС Христо Бисеров. Сините все пак успяха да се регистрират след намесата на Върховния административен съд.

Настоящият състав на ЦИК трудно ще избегне подозренията, че ще работи в полза на една или друга политическа партия. Тези подозрения са напълно основателни, предвид начина, по който комисията бе избрана. Освен това шефът й Ивилина Алексиева формално е кандидатура на неправителствени организации. За последно обаче тя бе председател на обществения съвет към парламентарната комисия за взаимодействие с граждански организации. И позициите, които тя заемаше по един или друг казус, някак твърде удобно винаги съвпадаха с тези на шефа на комисията Мая Манолова. Отдавна е известно, че в БСП много обичат да действат под прикритието на граждански организации, граждански квоти и всякакви други граждански формирования.

Дори и да не се стигне до провал на изборите, управляващите вече показаха, че са готови да погазят собствения си Изборен кодекс, за да си осигурят един мандат повече в ЦИК. А подобно поведение няма нищо общо с приказките за честни избори, които доскоро се повтаряха като мантра от БСП и ДПС. Но явно политиците не могат да се разделят със старите си привички да печелят лесни победи в мътни води.