Скандалите с Фонда за лечение на деца в чужбина приключиха с очаквания и най-логичен край - оставката на директора му д-р Ива Станкова. След нея обаче освен десетки семейства, очакващи подкрепа от фонда, остават и въпроси, на които никой не дава отговор. Месеци наред управляващите прехвърляха вината за забавянето в работата му на странични фактори, но после се оказа, че не правят нищо за промяна на правилата, щом те толкова пречат. В същото време до последно защитаваха своето назначение във фонда, без нито веднъж да се вслушат в оплакванията на родителите.

Дори и човек да не следи отблизо работата на фонда, все ще забележи, че



има нещо странно в драмите



около него. Рядко се случва пациенти да защитават чиновници от държавни структури, както в случая с Павел Александров. Явно има защо родителите да са на негова страна. И обратното - ако се оплакват от Станкова, аргументите им трябва да се вземат предвид. Явно петте месеца работа на вече бившата шефка на фонда вместо с подобряване на работата ще се запомнят със забавянето на различни случаи и постоянните призиви на родители и членове на Обществения съвет на фонда тя да се оттегли. Поведението на бившата депутатка от БСП достигна скандални висини, след като седмица преди да подаде оставка министър Андреева я подкани чрез медиите да се оттегли, а Станкова - също чрез медиите - отказа да освободи поста. Мотивите в случая нямат никакво значение, защото каквито и да са причините за забележителната й неотстъпчивост, логичната стъпка при толкова голям обществен натиск е



да се оттеглиш с достойнство



Но очевидно за определени хора подобни морални категории имат твърде имагинерно звучене. Или просто Станкова е очаквала, че "бурята" ще отшуми, гласът на родителите ще замлъкне и скандалите ще утихнат.

Случаят "Станкова" трябва да напомни на управляващите нещо, което те винаги изпускат от внимание - не всяка служба става за хранилка на "наши" хора. Фондът за лечение на деца не е тиха и уютна държавна службица, в която си оправдаваш заплатата с лека канцеларска служба. Не е и поредната точка в автобиографията на политици, които се опитват да изглеждат като професионалисти. Не става с него да се отблагодаряваш на верни партийни другари и да ги компенсираш, задето не са успели да влязат в парламента. Този фонд работи с тежко болни деца, решава сложни медицински въпроси от авангарда на науката и когато държавата го създаде, трябва да си е давала сметка, че тук обичайното размотаване на бюрокрацията е недопустимо. Напротив, всеки служител и всеки член на обществения съвет трябва ясно да си дават сметка, че от тяхната точност, експертиза и бързина зависят човешки животи. И ако някой не го е разбрал, сега е моментът, докато се търси нов директор на фонда.

Удивително е и поведението на здравния министър, която след като поиска оставката на Станкова, беше принудена да й благодари до последно. В цялата история Таня Андреева остана без полезен ход - политическото достойнство я принуди да не признае, че предишният директор е работил по-добре, и да търси аргументи в защита на работата на Станкова. По-коректно, включително и към родителите и Обществения съвет на фонда, беше да си признае грешката. Но тогава Станкова щеше да влезе в дългия списък от нагласени назначения и неадекватни кадрови решения, заради които миналия юни започнаха протестите срещу правителството. Назначението на Станкова не е най-скандалният, но все пак е поредният пример за неудачен избор от страна на архитектите на кабинета. Дано следващото назначение на този свръхчувствителен пост не се окаже също такъв провал.