"Счупи - купи" - това е правилото в магазините за порцелан. То обаче се отнася не само за чашките и чинийките, а и за нациите. В подготовката за катастрофалната инвазия в Ирак то бе припомнено от Колин Пауъл, тогавашния държавен секретар на САЩ. "Ще бъдеш горд собственик на 25 млн. души", бил казал той на Джордж У. Буш. "Ще притежаваш надеждите, стремежите и проблемите им." И докато повечето от военните интервенции разклащат из основи страните, западните правителства приличат на клиент, който се изнизва от магазина с надеждата никой да не забележи каква поразия е направил. Пък и медиите ни се държаха като истински съюзници на правителствата и ги оставиха да се измъкнат незабелязано.



Либия е поразителен пример



Одобрената от ООН операция по въздух от 2011 г. често се обявява като ярък пример за успешна външна интервенция. Но първоначалният мандат от ООН, който бе за защита на цивилното население, бе надхвърлен от страните, които малко преди това бяха продавали оръжия на Муамар Кадафи, и бомбардировките доведоха до смяна на режима въпреки протестите на Русия.

Днес Либия е превзета от различни въоръжени групировки и ситуацията с човешките права се влошава непрекъснато. Страната потъва в хаос, който засяга и други страни, нарастват вътрешните раздори и страната е изправена дори пред заплахата от гражданска война. Тази задълбочаваща се криза само от време на време попада във вестникарските заглавия - когато петролен танкер е превзет от някоя групировка, или когато британски петролен работник е прострелян в главата, докато е на пикник, или когато премиерът на страната е отвлечен.

Според "Амнести Интернешънъл" "увеличаващите се ограничения върху свободата на изразяване са заплаха за правата, които либийците искаха да получат". Репресивният закон от времето на Кадафи бе променен, за да криминализира обидите към официалните представители на властта или към депутатите от временния парламент. Либийският журналист Амара ал Хатаби бе съден, защото заговори за корупция сред съдиите. Критикуващите властта сателитни тв канали бяха забранени, една тв бе обстреляна с гранатомет, журналисти стават жертва на убийства.

Някои нарушения на човешките права започнаха в размирните дни след отстраняването на Кадафи и бяха пренебрегвани от Запада. След края на диктатурата му се чуваха истории за чернокожи либийци, третирани като лоялни към Кадафи и затова атакувани. В един жесток акт на колективно наказание



35 000 души бяха изгонени от Таверга



в отговор на бруталната обсада на Мисрата - цитаделата на противниците на режима на Кадафи. Градът бе плячкосан и населението му бе оставено в бежански лагер в Триполи в условия, определени като плачевни от правозащитни организации. Тези насилствени изселвания продължават и до днес в цялата страна. Хиляди са задържани произволно, без съд; съдии, прокурори, адвокати и свидетели са нападани и убивани. Миналия месец в гр. Дерна бе убит първият главен прокурор на Либия, избран след падането на режима на Кадафи - Абдулазиз ал Хасади.

Но въоръжените групи, които запълниха вакуума след режима на Кадафи, са най-голямата заплаха за човешките права и сигурността на либийците. "Либия се настани в ъгъла на международната общност, след като потъна в хаос", предупреждава организацията "Хюмън Райтс Уоч". В опит да интегрира групировките в държавната машина слабото централно правителство плаща на 160-те им хиляди членове 1000 долара месечно, за да участват в поддържането на реда.

Когато жителите на Бенгази - сърцето на революцията, протестираха срещу властта на тези милиции през юни м.г., 32-ма души бяха убити в станалата печално известна "Черна събота". При друг подобен протест в Триполи миналия ноември загинаха 46 души, а 500 бяха ранени.



Либия започна да се разпада под управлението на групировките



Миналото лято силите под командването на Ибрахим Жардан установиха контрол върху петролните терминали в източната част на страната, поискаха автономия и повече ресурси за Киренайка - дълго пренебрегваната богата на петрол източна част на страната. Износът на петрол се срина от 1.5 млн. барела дневно до под 500 000 барела дневно, което са милиарди долари загуба. Силите на Жардан първоначално се ползваха с подкрепата на племето магарба, сега и други етнически групи ги подкрепиха. Точно тези сили миналия месец отвлякоха петролен танкер и премиерът ги заплаши, че ще ги бомбардира. Миналия уикенд корабът бе върнат от американските сили, които успяха да го спрат и заловят. Имаше сблъсъци в родния град на Жардан - Аджедабия. Миналата седмица кола бомба избухна във военна база в Бенгази, а в петък основното летище на Либия бе затворено заради бомба, която гръмна на една от пистите.

Една от най-сериозните превратности на т.нар. война срещу тероризма е, че



фундаменталистките ислямистки сили разцъфтяха



като пряка последица от нея. Либия не прави изключение, макар че подобни движения обикновено се радват на слаба обществена подкрепа. "Мюсюлманско братство" и други елементи са по-добре организирани от повече си конкуренти, помагат за отстраняване на премиера, прокарват закони и се съюзяват с опортюнистични милиции.

Хаосът от Либия зловещо се разпилява из региона. В страната има повече от 15 млн. пушки и други видове леко оръжие, а както установи доклад от експерти на ООН миналия месец, "Либия се е превърнала в основен източник на незаконно оръжие". Тези оръжия подклаждат хаоса в 14 други страни, сред които Сомалия, ЦАР, Нигерия, Нигер. Катар помага за прехвърляне на либийски оръжия в Сирия, където руските оръжия, купени от режима на Кадафи, се раздават на фундаменталистките бойци.

Има реална опасност в страната да пламне гражданска война или дори да се разцепи. Ако не се договорят решения на многобройните проблеми, Либия със сигурност ще продължи да затъва и целият регион ще бъде повлечен с нея.

Затова не е чудно, че западните правителства и журналистите, възхвалявали успеха на тази интервенция, сега са толкова тихи. Но това са последствията от тяхната война и те трябва да понесат отговорността за тях.