В началото на септември м.г. председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскюле замина за Страсбург. Ръководителят на най-висшата съдебна инстанция в страната искаше да разясни пред 30 евродепутати идеята си за "Утрешна Европа". Вечерта обаче не беше приятна за Фоскюле. Ситуацията изглеждаше така все едно, че евродепутатите са изправили на подсъдимата скамейка председателя на германския Конституционен съд. Един от членовете на ЕП се оплака, че магистратите искат да навредят на ЕП с решенията си, а друг заяви, че намиращият се в Карлсруе съд просто не разбира европейската идея за демокрация.

Много политици, независимо дали са в Берлин или в Брюксел, напоследък не могат да кажат нищо добро за германския Конституционен съд. Съдиите публично са обвинявани, че са прекрачили границите на задълженията си и са заели позиция на законодатели. Някои политици се притесняват, че



съдиите са влезли в таен пакт



с антиевропейски сили. Председателят на Бундестага Норберт Ламерт наскоро заяви, че в съда може да усети дъх на "скептицизъм към Европа". Мартин Шулц, германският председател на ЕП и кандидат на социалдемократите за ръководител на ЕК, използва още по-силни думи: "Не смятам, че Конституционният съд разбира как работи демокрацията на европейско ниво".

Конституционният съд е една от най-уважаваните институции в Германия. Германците обичат идеята за институция, която е над политическите боричкания и която не съобразява решенията си с актуалните в момента тенденции, а ги взема на базата на точно тълкуване на конституцията.

В края на февруари т.г. Конституционният съд се произнесе в полза на отпадането на изискването всяка партия, която иска да влезе в ЕП, да премине бариерата от 3% събрани гласове. Решението предизвика критика, но и одобрение, което дойде основно от евроскептичната партия "Алтернатива за Германия". Организацията иска страната да напусне еврозоната и се надява да използва тази риторика, за да спечели депутатски места на евроизборите тази пролет. "Европейската мисия е присъща на германската конституция", казва Манфред Вебер, който е евродепутат от Християнсоциалния съюз, баварската посестрима на консерваторите на канцлера Ангела Меркел. "Не смятам обаче, че съдът в Карлсруе изпълнява функцията си".

Дали пък Конституционният съд не се е превърнал в нещо като



"Алтернатива за Германия",



но преоблечен в червените тоги на магистратите? "Не смятам, че с решенията си Конституционният съд сериозно е попречил на евроинтеграцията в някоя област", казва Андреас Фоскюле в защита на ръководената от него институция. Според Фоскюле фактът, че съдът в Карлсруе разглежда европейското обединение и се води публичен дебат по въпроса, помага за засилването на общественото доверие в евроинтеграцията.

Магистратите са обвинявани, че решават собствените си съдби и че блокират европейската интеграция, защото се страхуват, че ще минат на подчинение на Съда на ЕС, който се намира в Люксембург и е най-висшата съдебна инстанция в ЕС. Съдиите обаче определят подобни твърдения за клеветнически. Те дори се възприемат като шампиони в откриването на баланс между юридическите сили в Европа. Съдиите в Карлсруе смятат, че решенията им неправилно се интерпретират както от членовете на парламента, така и от приятелски настроените към ЕС юридически експерти, които, позовавайки се на медийни публикации, обвиняват съда, че се намесва в европейската интеграция. Андреас Фоскюле и колегите му като че ли виждат интриги навсякъде. Например членовете на съда се чувстват обидени от многобройните интервюта, които даваха високопоставени представители в Европейската централна банка (ЕЦБ), преди Конституционният съд да се произнесе дали Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) не противоречи на основния закон на ФРГ. Преди повече от седмица магистратите потвърдиха законността на ЕСМ.

Решенията на съда по



казуси, свързани с евроинтеграцията,



които се взимат под ръководството на Фоскюле, са в основата на разразилия се дебат дали Карлсруе се изживява като паралелен законодателен орган. В решението си от 2009 г. относно Лисабонския договор, съдиите постановиха, че са останали малко възможности за прехвърляне на повече правомощия от Берлин на Европа. Магистратите постановиха, че ако ЕС иска да се развива по посока на превръщането му в Европейски съединени щати, то трябва да се проведе допитване до народа. Тогава бе повдигнат и въпросът дали е работа на съда да помага на хората в опита им да разберат какво искат. Може ли съдът да се намесва по въпросите, свързани с евроинтеграцията, за да избегне съдба, подобна на тази на Германската централна банка, която в продължение на десетилетия беше опора на немската мощ, а сега е засенчена от ЕЦБ? Това е предположение, което Фоскюле яростно отрича. Според него съдът е на страната на хората и без помощта на правната система те няма да имат глас.

Междувременно растат съмненията дали съдът винаги се придържа към основните си принципи. В решение, произнесено в началото на февруари, магистратите обявиха, че ЕЦБ може да е превишила мандата си, когато е обявила, че при необходимост ще закупи неограничени количества държавни облигации, за да подкрепи еврото. За това съдийката Гертруд Любе-Волф обвини колегите си, че прекрачват границите на дадените им правомощия. Решението на ЕЦБ на първо място е проевропейски ориентирано, а Карлсруе реши да отнесе случая до Съда на ЕС. Фоскюле обаче побърза да обяви, че съдиите в Конституционния съд няма да приемат безмълвно решението от Люксембург и бе категоричен, че магистратите в Карлсруе ще имат "последната дума". Или решението на Съда на ЕС ще бъде окончателно само ако отговаря на становището на Конституционния съд в Карлсруе. "Съдебната система съществува на базата на взаимно приемане", предупреждава Юлиане Кокот, генерален адвокат на Съда на ЕС. Тя казва, че Конституционният съд трябва да не забравя, че служи като "модел за подражание". "Съдът не може да си играе с огъня в своите решения за Европа", добавя Кокот.