- Министър Андреева, от края на м.г. върви обществено обсъждане на стратегията за развитието на здравеопазването у нас. Но като че ли надделява мнението, че тя пак е общи приказки и не се различава много от предишните стратегии. Какво я прави различна?

- Тази стратегия претърпя много обществени обсъждания за разлика от всички останали. За нас най-важните приоритети, които сме представили и пред ЕК, а и с тях кандидатстваме за европейско финансиране, са спешна помощ, майчино и детско здравеопазване и психично здраве, развитие на електронното здравеопазване или поне стартирането му, защото процесът е бавен. Разбира се, продължава процесът с деинституализацията на децата и най-важното, което ЕК поставя като фокус, е реформа в болничната сфера.

- Оптимизацията на болничната мрежа досега не се получава, защото винаги се сблъсква с аргумента за нарушаване на правото за свободна стопанска инициатива. Как ще я направите сега, за да не нарушите това право?

- Когато се изготвяше методиката, по която след това да се прави националната здравна карта, ние се съобразихме с всички препоръки на Комисията за защита на конкуренцията. Да се избягва максимален брой легла. Сключване на договори с касата, които да не са ограничителни по вида болници - дали ще са държавни, общински, частни. Но всъщност държавата има право да реализира своя политика, така че първо да има равномерно разпределение на лечебни заведения в страната по видове потребности от определени медицински услуги. Второ, да очертае своите изисквания за сключване на договори с НЗОК. И това не са изисквания на държавата, а потребности да се защити интересът на пациентите от качество. Всичко това се прави, за да може един пациент, независимо дали живее във Видин, София, Кърджали, Смолян, да има еднакъв достъп до здравна грижа както като бързина, така и до определен вид дейности, които лечебното заведение на тази територия да му осигурява. Днес се натъкваме на болници, които работят избираемо по по-добре финансирани клинични пътеки. На болници, които отказват прием по спешност, които само на хартия покриват нивата на компетентност и стандартите.

- Възможен ли е еднакъв достъп, след като се знае проблемът с медицинските специалисти? Един квалифициран 40-годишен специалист би останал в София дори само заради образованието на децата си.

- Това е вече въпрос на свободния избор. Ние не можем да накараме никого от един град да отиде в друг, ако не въведем отново задължителното разпределение. Лично моето мнение е, че след като държавата инвестира в един лекар или медицинска сестра, което е едно от най-скъпите обучения в България, и определя специализациите според нуждите в цялата страна, не само върху два-три големи града, би трябвало след това да има право да разпредели този ресурс пак в цялата страна. Но съпротивата е много, много голяма. В същото време не трябва да забравяме, че никъде в Европа не се оставят просто така да се строят лечебни заведения, когато всяко иска да работи с публичен ресурс.

- Тези нови болници обаче обикновено са с най-модерна техника, с достатъчно лекари и биха отговаряли на изискванията. Как ще изберете с коя болница да се подпише договор и с коя не?

- Аз се надявам наистина всички да отговарят на тези условия, но имам дълбоки съмнения. Нека първо да видим как ще се покриват стандартите. А тези болници по механизма, по който печелят в Пловдив, в Стара Загора, в някои други градове, могат даже и повече да печелят в региони, в които ще бъдат сами на пазара или ще има най-много още една конкурентна структура.

- Здравното министерство пусна законопроект, който разбуни силно духовете с идеите за въвеждане на лимити, рестрикции като по-ниско заплащане за дейностите над тях и т.н. Има ли неща, от които сте готови да се откажете?

- По отношение на лимитите за лечебните заведения всичко е отпаднало. Защото според мен как да се плаща трябва да се уточнява в методиката, която се изработва и гласува от Надзорния съвет на касата, и да се договаря в Националния рамков договор с Българския лекарски съюз. Това, което на пръв поглед се приема като рестрикции, е въвеждане на определени правила на работа, бих го нарекла регулаторни механизми. Ще дам пример с позитивния списък, който само се пълни, но от него не излизат медикаменти, ако фирмите не подадат заявление за заличаване. Идеята е от този списък освен да се влиза и да се излиза, като се водим най-вече от ефективността на даден медикамент.

- А защо не се тръгне от краткосрочните мерки, по които уж има съгласие? Например с изваждане на дейности от болничната в извънболничната помощ.

- Аз също смятах, че изваждането на дейности от болничната в извънболничната помощ ще се случи още т.г. при договарянето на Националния рамков договор. За съжаление такава договорка нямаше. Дълбоко се надявам, че при следващото договаряне това ще стане. Защото има много дейности, които не трябва да бъдат в болничната помощ. А това реално коства разходването на голям ресурс. Едно е касата да заплати процедура, друго е цяла клинична пътека.

- Другата голяма тема на реформата в здравеопазването е демонополизацията на касата. Как виждате вие този процес?

- Дискусията дали НЗОК трябва да бъде единственият купуващ медицински услуги фонд в страната е много дълга. За мен на този етап изглежда по-приемлив модел, при който касата заплаща основен пакет, който трябва също да се ревизира. Всичко над този пакет, което пациентът иска да получи в повече, ще има възможност и физически, и корпоративно, и всякак да се получава срещу допълнителни доброволни вноски. В момента хората си мислят, че когато си внесат вноските, получават всичко. Само че не е така. Касата финансира определен пакет дейности. Всичко извън него реално никой не го финансира. Или пациентите си доплащат, или болниците гледат да намерят вратички да си дофинансират тази дейност. Ние имаме около 6% доплащане в системата по оценка на Световната банка. 6% от около 3 млрд. лв. е доста голям ресурс - към 180 млн. лв., който сега е вид сива икономика. Ако този финансов ресурс под някаква форма влезе във фондовете за допълнително осигуряване, които пък да се състезават за него, той ще излезе на светло. Но ще трябва време да се натрупат средства, с които допълнителните фондове да работят. Заделянето на 2% от вноските, когато те станаха от 6-8%, в резерв на касата беше точно с цел да се осигури такъв ресурс. Така или иначе ГЕРБ преразпредели този резерв и него вече го няма.

- Какво става с пенсионерите, с децата, с хората с увреждания, които държавата осигурява?

- За тях допълнителен пакет може да се осигури през родителите на децата, през близките на възрастните хора, на инвалиди и т.н., както е по света. Навсякъде държавата осигурява основен пакет, тези хора няма да бъдат оставени да страдат, но останалото е срещу лични вноски.

- Здравно неосигурените са голям проблем за системата?

- Наистина много лесно се влиза и излиза от нея. Според мен всеки, който иска да ползва системата, трябва да е със заплатени здравноосигурителни вноски за целия период. Не става дума да се платят 600 лв. за 36 месеца, срещу които да се ползва услуга за хиляди. Аз ще настоявам при влизането в системата да бъдат заплатени всички осигурителни вноски, които пациентът дължи. Но дискусията продължава.

- До края на годината какво реално можем да очакваме като реформа в здравеопазването, министър Андреева?

- Ще започне изграждането на електронното здравеопазване, макар че системата няма да е завършена. За мен ще бъде голям успех, ако до края на мандата повечето компоненти от нея започнат да функционират. Разчитам на това, че има доста компоненти, които вече са готови и трябва само да се включат в обща система. До края на годината ще видим как ще изглеждат националните болнични комплекси, като бъдат готови 3 от тях. Става въпрос за т.нар. "малки пироговчета". Те ще бъдат на територията на вече изградени болнични заведения. Ще се използват техните специалисти, които ще минат специално обучение, основно в чужбина. Целта е да имат всички необходими условия да оказват помощ в пълен обем на тежко пострадали. Не да се заведе такъв пациент в лечебното заведение и да се окаже, че не могат да му помогнат поради липса на апаратура. Ще видим изградени няколко филиала на центрове за спешна помощ в по-малките общини. И другото, което ще видим, е по програмата за майчино и детско здравеопазване разкрити и работещи всички кабинети за медико-социални грижи в областните болници - консултации, услуги за бременни жени, за двойки с репродуктивни проблеми, за лица до 18 г.