Когато тези дни гъст смог затисна Париж, а градската управа се принуди да ограничи движението на леки автомобили на четни и нечетни номера, това се превърна в световна новина. Когато подобни ограничения се налагаха в гръцката столица Атина, те неизменно влизаха в информациите на големите агенции. Подобни проблеми се решаваха по сходен начин в редица азиатски мегаполиси.

Безспорният факт, че българските градове са сред най-замърсените в Европа и че средно над 100 дни в годината хората дишат мръсен въздух, бе подминат с бледи информации и остана само в статистиките на Европейската агенция за околна среда. Е, неотдавна се появи един по-сериозен репортаж. Направи го Франс прес.

Доброто в ситуацията е, че на фона на безгрижното отношение към проблема у нас, Европейската комисия се притеснява доста повече.



Тя ни вкара в наказателни процедури



заради неспособността да се справим с мръсотията. Лошото е, че ако продължаваме да не вземаме мерки или пък мерките са неефективни, ще последват санкции. А за тях ще трябва да плащат пак българските граждани.

Годишният доклад на Европейската агенция по околна среда постави Перник на първо място по замърсеност на въздуха. На второ място се оказа Пловдив. Четвърто и пето място заеха Плевен и Добрич. София е най-мръсната столица на континента, като в общата класация е на 11-а позиция. Следващата столица в доклада, на 57-о място, е Букурещ, 75-а е Любляна. И - парадокс - влезлият в новините Париж в този доклад е посочен сред градовете, в които въздухът е най-малко засегнат от мръсотията, наред с Мадрид, Амстердам, Брюксел!

Дори включването на някои от нашите градове начело в класацията да буди съмнения у българите, методиката, по която се правят изследванията, е една и съща за всички. И показва за пореден път, че управляващите у нас издишат в борбата с мръсния въздух, и то от десетилетия насам.

Основният и най-масов замърсител на атмосферния въздух в България са фините прахови частици. Те се отделят от автомобилите, домашните печки на твърдо гориво, промишлените предприятия. Според експерти дишаме въздух с прахови частици над нормата средно над 100 дни в годината. Регулациите на ЕС не допускат такива дни да са повече от 35.

Особено притеснителното у нас е, че за разлика от повечето страни - членки на ЕС, където вредният въздух е проблем основно на големите градове, у нас той



не подминава и малките населени места



Една от причините е предпочитаното отопляване с твърдо гориво, което генерира почти 60% от общото количество фини прахови частици, според българската Изпълнителна агенция по околна среда и водите. Особено осезателно това личи в тихи студени дни призори, когато може от километри да познаете къде има населено място по синкавата мъгла над него. Преминаването на екологични горива като природния газ в бита би довело до значително подобрение на чистотата на въздуха в населените места. Но, за разлика от повечето европейски страни, у нас проникването на газификацията е твърде слабо - природен газ използват едва около 2% от домакинствата.

Трябва да се добавят и 12 ТЕЦ-а, които, по данни на Министерството на околната среда и водите, прехвърлят нормите за изхвърляните в атмосферата емисии. По традиция те плащат всеки месец глоба за замърсяването, налагана им от съответните инспекции по околна среда. И толкова. Изграждането на сероочистки и прахоуловители към централите се бави. Това е и основната причина екоминистерството да се надява строгите европейски изисквания за големите горивни инсталации да влязат в сила за нас чак от 2020 г., тоест по-чистият въздух край тях да се отложи за след 6 години. За разлика от управляващите обаче Европейската комисия е по-загрижена за здравето на хората и природата и не допуска компромиси. Брюксел поставя категорични норми - до 2016 г. изхвърляните токсични вещества от централите ни задължително да намалеят. В противен случай регламентът е такъв, че ще се наложи да плащаме крупни суми ежедневно заради замърсяването не само на природата, но най-вече заради поставянето на здравето на хората под голям риск.

Българските топлоелектрически централи са рекордьори по изхвърляне на серен диоксид и фин прах на единица произведен киловатчас електроенергия, казват от "Грийнпийс-България". В това отношение



превишаваме 20 пъти европейския стандарт



Когато се говори за атмосферно замърсяване, често в съзнанието ни изплуват картини от първите индустриални дни, комини с черни пушеци или смог, който обгръща целия град. Противно на това, най-често срещаните замърсители на въздуха са невидими и неосезаеми. Представляват микроскопични частици, които влизат дълбоко в дробовете, посочват еколози. Според тях има нужда от пълно преструктуриране на производството на електроенергия в България, като драстично се намали употребата именно на изкопаемите горива. Сравнително ниската цена на тока от въглища е може би най-силният аргумент в полза на използването им. Трябва да се има предвид обаче и друго - страничният ефект от тях не е евтин. Той включва екологични бомби като мръсни вода и земя и влошено човешко здраве. Над 40% от емисиите въглероден диоксид идват от изгорените въглища, което пък се сочи и за основен фактор при изменянето на климата. По последните данни от 2012 г. всички ТЕЦ-ове у нас са генерирали 238 213 тона серен диоксид, 46 394 тона азотни оксиди и 6315 тона фин прах.

Тъй като не се справя с таваните за промишлени емисии на фини прахови частици, азотен оксид, серен диоксид и други замърсители, България е в две наказателни процедури от Европейската комисия. Според наши експерти най-опасно за хората е в Гълъбово, Димитровград и Перник.

Екологичният транспорт в България



също още дълго ще остане само пожелание



От 250 000 автомобила, купени у нас през миналата година, само 20 000 са нови, сочат данни на Асоциацията на търговците на стари автомобили. Една от най-новите идеи на МОСВ е т.нар. "ретрофитинг". Пред "Сега" експертът от ведомството Светла Иванова обясни, че може да бъдат поставяни специални устройства на ауспусите на старите автобуси, за да се намали количеството на фини прахови частици от градския транспорт. Идеята обаче е на съвсем ранен етап на дискусии с ЕК и не се знае дали въобще ще бъде одобрена.

Досега опитът на държавата с екологичния транспорт не е особено успешен. Преди две години, за да се популяризират екологичните автомобили, бе обещано да се дава субсидия от 5000 лв. на хората, които решат да си купят електрическа кола и 2500 лв. за хибрид. В бюджета въобще не бяха заделени такива разходи и за тази година. Затова развитието на този план се сви единствено до обявяването му.

Масовото навлизане на електромобили всъщност е само пожелание за по-далечно бъдеще навсякъде по света. Но българската държава не насърчава по никакъв начин покупката на нови и по-екологични автомобили. Напротив, данъчната политика продължава да е насочена по-скоро към защита на по-старите и мръсни возила, въпреки последните законови промени. Борбата с нарастващия автомобилен трафик в градовете и със задръстванията засега се води по-скоро на думи. Или с опити да се облекчи достъпът на автомобилите до градските центрове с нови пробиви, естакади, разширяване на булеварди. В старите европейски градове практиката е по-скоро да се ограничава достъпът на колите до центровете, да се развива бърз и екологичен обществен транспорт, да се правят истински и удобни, а не имитационни велоалеи.



За замърсяването допринасят и старите депа,



от които освен опасни вещества се носят и зловонни миризми. Справянето с тях е безнадеждно закъсняло, а в момента екоминистерството ни се опитва да направи и невъзможното, за да спаси европари за тях. Упрекът напоследък е отправен най-вече към бездействието на бившите управляващи. "За 7 години са изградени само две депа - край София и Ботевград, а "докато не построим нови депа, няма как да се закрият старите", оплака се неотдавна екоминистърът Искра Михайлова. Общо 133 стари сметища трябваше да са закрити още преди 4 години, но продължават да действат. Заради това съвсем наскоро Брюксел ни даде на съд, а България обеща да се стегне и да се опита да построи 23 нови депа до 2015 г. В момента се изграждат 19. Административните спънки в търговете и процедурите по проектите обаче не интересуват хората, на които им се налага да живеят с мръсотията и миризмата от близките бунища.

Истината е, че за времето от влизането ни в ЕС досега за чистотата на въздуха не е сторено почти нищо, а дефицитът на ефективни идеи е осезаем. Пускането на нови трамваи и разширение на метрото в столицата например са положителните новини, но недостатъчни. Задръстванията, мъглите, димът от печките в крайните квартали още дълго време ще давят града. Има и друго - София вероятно е единствената столица в Европа, където миенето на някоя и друга улица се превръща в новина за медиите.

Очаква се през следващия месец Изпълнителната агенция по околна среда и водите да публикува своя годишен доклад. По предварителни данни новините няма да бъдат добри - няма подобрение на качеството на атмосферния въздух. Така, за жалост, още дълго време ще окупираме срамните места в класациите и ще "дишаме праха" на напредналите в това отношение държави.



МЕРКИ

В момента управляващите готвят информация, с която да докажат, че ще изпълним ангажиментите си за управление на отпадъците. Един от приоритетите в новата програма "Околна среда" 2014-2020 ще е качеството на въздуха. Това съобщи наскоро зам.-министърът на околната среда Дин Онбаши. Инициативата за това обаче не е наша, а на Брюксел.