Янко Янков е роден на 17 септември 1955 г. в с. Беброво, Великотърновско. По професия е инженер. Завършил е Техническия университет в Русе и международни икономически отношения във Варненския икономически университет. Бивш кмет на Сливен от БСП (1995-1999). Трети мандат депутат от ДПС. Председател е на парламентарната комисия по отбрана и член на комисията по външна политика.

-------------------------

- Г-н Янков, как ще коментирате категоричната декларация на БСП срещу евентуалното налагане на икономически санкции срещу Русия?

- Почти всички политически сили афишираха свои декларации напоследък. Но всички те са предложени в един много инфлационен режим, доста след като събитията се бяха случили. Включително и тази на БСП. Защо беше необходима, след като мина Консултативният съвет при президента, който излезе с ясна позиция?! Парламентът само трябваше да я подкрепи. Може да се счита, че позицията на КСНС е и позиция на парламента. Особено като се има предвид, че тя беше одобрена от всички политически лидери.

- Но в нея не се споменава нищо за санкции срещу Русия?

- Защото това е най-болният въпрос. Ние не трябва да бъдем категорични в тази посока, защото не се знае. Ако международното право се спазва оттук нататък, няма да има нужда от санкции. Ако процесите ескалират, тогава нещата ще отидат в друга посока. Затова дипломацията е най-гъвкавата система на политиката. Тя е еманация на културното заявяване на стратегически интереси. Затова трябва там да се внимава. Просто нека да имаме малко повече доверие в правителството. Чисто оперативно всички негови решения се съгласуват предварително на политическо ниво.

- Значи прекратявате опитите за обща позиция на Народното събрание?

- Не мисля, че партиите са готови на отстъпления, а за да има обща позиция, трябва всички да отстъпят. И за да не отговарят на въпроси "ама вие защо отстъпихте?", "на кого отстъпихте?", "кой ви натиска?", според мен доста трудно може да се постигне общ документ. А беше необходимо. Но позициите и на премиера, и на КСНС вече са ясни, голяма част от тях бяха предварително съгласувани с парламента, както и с комисията по външна политика. Ние подкрепяме тези позиции и една декларация на парламента само ще ги дублира, ще въвлече парламента в едни политически дебати, на които ще се чуят послания, които няма да ни представят в най-добрата светлина както пред партньорите от ЕС и НАТО, така и пред Русия. Защото ние чухме много крайни оценки - както от "Атака", така и от президента. Трябваше да имаме една доста по-умерена, националноотговорна позиция, която да дава възможност на хората, които реализират политиката като технология, да имат гъвкави действия, отчитащи, от една страна, националния ни интерес, от друга - нашите ангажименти към ЕС и НАТО.

- Каква позиция обаче ще защитава премиерът Орешарски, при условие че партиите в парламента не могат да се разберат и не са го упълномощили да отстоява определени становища?

- Той мисля, че доста добре афишира позицията си през последните дни - че ние сме против санкции за Русия. Но вижте, ако само България остане в ЕС с такава позиция и наложи вето, това означава да ни изхвърлят от европейската политика.

- Защо? Правото на отказ е суверенно право на всяка страна. Ветото е легитимен инструмент.

- Е, да, легитимен инструмент е. Между другото това със санкциите е виртуална реалност, която едва ли ще се случи. И според мен даже не трябва да я дебатираме, защото винаги се мъчим да правим изпреварващи ходове, които не са в национален интерес. Ние задаваме казуси, които, повярвайте ми, няма да се случат в ЕС.

- Каква е позицията на ДПС по въпроса за санкциите?

- Нашата позиция е следната. Ние сме и евентуално бихме могли да бъдем най-потърпевшата страна от сериозни санкции срещу Русия, защото отговорът на Русия ще бъде свързан с енергетиката, а ние сме 95% зависими от руските енергийни доставки. Ние ще бъдем най-ощетени. Значи, ние трябва с политиката си да направим така, че да не се стигне до такива мащабни санкции. И това нещо може да бъде наша сериозно заявена позиция в ЕС. Ако обаче има такива санкции, ние трябва да потърсим възможности от европейските партньори да бъдем компенсирани. Аз смятам, че последиците за България, ако се стигне до енергийна криза, ще бъдат не само икономически, а политически, социални, демографски, всякакви. И пряко кореспондират с националната сигурност на страната. Трябва да изберем проблемите и санкциите или някаква формула, така че българските граждани да не започнат да ненавиждат политиците до такава степен, че да стане невъзможно съществуването на политическата система. И от тази гледна точка следва да имаме много гъвкава позиция по въпроса. Ако пък се стигне до това България сама да наложи вето, това може да доведе до страхотно негативни действия от страна на ЕС към нас. И това не го смятайте за невъзможно. Но за да се стигне до тежки санкции срещу Русия, трябва или положението в Украйна да се промени изключително много, или поведението на Русия да стане недопустимо. Което възможно ли е според вас? Не е възможно. Ще се разберат ЕС и Русия. Ще се разберат САЩ и Русия. И ще победи доброто в Украйна. Няма друг начин. Защото никой не иска нито студена, нито топла, нито каквато и да било друга война. И от тази гледна точка ние, коментирайки такива казуси, априори настройваме само определени важни партньори за България срещу нас. Защо да го правим? Може би ако се дойде до такъв момент, тогава наистина ще има нужда от санкция на парламента, ясна позиция, за която всеки трябва да си понесе отговорността. Ама предварително да го правим? Кого обслужваме?

- Доколкото схващам, има голямо сходство между вашата позиция и тази на БСП. Какво ви пречи да излезете с обща позиция?

- Има някои доста сериозни различия.

- Като например?

- Като член на контактната група (която трябваше да изработи обща позиция на НС, бел. ред.) ние предлагахме да има ясно записано, че България ще действа съобразно членството си в ЕС и НАТО.

- БСП възразява ли срещу това?

- Там имаше различия именно в тая посока. Има и други разминавания. Но това, което чух като окончателен документ на БСП в парламента, няма нищо общо с това, което разглеждахме в контактната група. Бяха го партизирали сериозно.

- Има ли сериозни индикации, че кризата може да бъде разрешена и без нови наказателни мерки?

- Е, как, нали виждате - има непрекъснато контакти, има непрекъснато динамика на взаимоотношенията между страни от ЕС, между самата Еврокомисия и Съвета на Европа, между САЩ, Русия и Украйна. Вижте поведението на правителството на Украйна, което започва много сериозни стъпки срещу крайнодесните. Това е решението - устойчива демокрация, легитимна власт чрез прозрачни избори за президент и за парламент, контрол от страна на Европа чрез наблюдатели. И няма начин процесите в Украйна да не придобият една позитивна, устойчива тенденция за развитие съобразно международните ценности.

- Значи не вярвате, че сме на прага на нова студена война и ще трябва да избираме между двата лагера?

- На кого му трябва студена война? Кой има интерес? Светът вече не е същият. Не е Варшавски договор-НАТО. Вижте за какво става въпрос. Напират други страни като Китай, Задкавказкия регион - Азербайджан, Армения, Грузия, Индия. Вече едно и едно не е равно на две. Тъй че не може да се противопоставят по такъв елементарен начин. Защото примерно, ако Европа си изгуби позициите в Русия, ще дойде Китай и какво? 500 милиарда евро на година са взаимоотношенията между Русия и Европейския съюз в стоки и услуги. За България вижте какво означава това в сферата на туризма, енергетиката, търговията. Не трябва да губим тези възможности. Освен това не трябва да се излагаме и като пълноправни членове на ЕС. България може да бъде медиатор в тези процеси.

- Да не изпаднем в ролята на слуга на двама господари?

- Медиатор не значи слуга. А ние на моменти се държим слугински, вие сте права. Но един партньор, който с действията си допринася за позитивно, конструктивно, в съответствие с международното право решаване на важни, мащабни кризи, които ще имат дълги последици за международната общност - това е достойно поведение.

- Защо сами се набутахме в тази ситуация да се оправдаваме какво точно сме искали да кажем?

- Това ни е един от основните проблеми - липсата на един ясен, конструктивен, институционален подход. Защото обикновено ние, българите, разбираме от всичко. Някой си мисли, че като е влязъл в Народното събрание или е станал политик, може да говори по всички въпроси, да изказва категорични мнения или да предприема действия. Вижте какво стана с разни посещения в Сирия и другаде. Има си правила. Това е между другото един голям проблем за политиците и лидерите на политическите партии. Че не могат да уцелят границата, отвъд която тяснопартийният интерес не може да се проектира и в общонационални и държавни интереси, с които шега не бива.