:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,763,920
Активни 403
Страници 20,387
За един ден 1,302,066
ТЕНДЕНЦИЯ

Германска кола трета ръка е мечта в Централна Азия

Старите автомобили от Европа се харчат като топъл хляб, независимо че са на по 15-20 години
СНИМКИ:в."Тагесшпигел"
Едно посещение в Киргизстан се превръща в пътуване през 90-те години, особено като става дума за старите автомобили от онова време.
В началото на 90-те години на миналия век класическите автомобили от представителния клас изживяваха в европейски страни като Германия своя пик на популярност. По това време джиповете, които в наше време смениха старите класически коли, все още си бяха предназначени предимно за черните пътища, а не да спират пред лъскавите заведения и офиси. Такива марки като Audi 100, Audi A6 или BMW 5 имаха своя специална ниша в автомобилната йерархия. Независимо дали ставаше дума за служебен или частен транспорт, те всичките с гордост хвърчаха по аутобаните между Хамбург и Мюнхен. Повечето вече бяха снабдени с първите мобилни телефони за коли и космически за времето си навигационни системи, при което навъртаха хиляди километри в качеството си на корпоративни средства за придвижване. По-късно получаваха "втори живот" някъде в топлия гараж на някоя вила в престижен район край даден град.

Минаха години и блясъкът на тези горди европейски автомобили започна да залязва. В ръцете на третия поред собственик някога представителният седан вече беше стигнал 200 000 минати километра и рано или късно отново попадаше на автомобилния пазар. В неговата жабка лежаха педантично запълнени документи на колата с всички нужни отбелязани технически прегледи, които свидетелстваха за досегашния му живот. Но след това настъпваше неизбежното - разходите за бензин ставаха прекалено големи, ремонтите все по-скъпи, а стремежът на собствениците да модернизират своя автомобилен парк не оставяха място за сантименталности. По този начин съдбата на младите "старчета" беше предрешена и много от тях



получаваха "еднопосочен билет" на изток



Като начало към Полша и Русия. В един прекрасен ден обаче и голям брой представители на Източна Европа показаха, че имат доста пари за автомобили, които са последна дума на модата и техниката и Западът с удоволствие започна да им доставя във все по-големи количества. В един момент много от старите коли се оказваха в балтийски страни като Литва и Естония, където обаче вече не можеха да се движат на собствен ход. Затова те се разглобяваха за резервни части, още докато са на борда на някой ферибот, а най-остарелите просто се изхвърляха директно в морето. Постепенно обаче и в Прибалтика интересът към старите германски динозаври също спираше и те започнаха да ръждясват по автокъщите и автоморгите. В един момент обаче се оказа, че те буквално са изчезнали от там, като нито в Полша, нито в Русия от тях можеше да се открие следа.

По-късно се оказа, че голяма част от старите европейски автомобили намират нов живот в бившите съветски републики в Централна Азия. Първоначално изникна името на Узбекистан, но там се оказа, че има завод на General Motors в град Асака, който произвежда голям брой автомобили както за вътрешния пазар, така и за Русия. В съседен Киргизстан обаче нямат собствена автомобилна промишленост и именно там в момента могат да се видят много от старите популярни германски марки. Когато човек навлиза в град Ош, има чувството, че попада в Германия в началото на 1990-те години. По улиците се движат огромен брой Audi 100, Audi A6 и стари коли като Volkswagen Passat. Всички те са очукани, одраскани, с напукани предни стъкла, а гумите им направо ще се разпаднат в движение. Независимо от тази печална гледка, те все пак се движат.

Като цяло, повечето от тях са усилени с допълнителни задни амортизатори, защото киргизските пътища трудно биха могли да бъдат наречени пътища. Много от автомобилите са с променени каросерии, като някои се използват като товарни коли за превозването на кози или други малки животни. Европейски коли, които са последни дума на технологиите или например с дизелов двигател, отсъстват напълно. На хората в Централна Азия просто им е най-важно да използват тези конструкции на четири колела по предназначение и да стигат до определено място. Затова те предпочитат простата техника. В Киргизстан много се тачат смятаните за "нечупливи" пет цилиндрови двигатели на Audi или неговите четирицилиндрови "събратя" от Volkswagen, които могат да се движат и с най-отвратителния местен бензин. Нищо чудно, тъй като става дума за планинска страна и повечето пътища, освен че са лоши, са на височина 2500 метра над морското равнище. Независимо от това по пътищата постоянно могат да се видят натоварени с всякакви боклуци стари развалини, които някога са били произведени в германските градове Инголщад или Мюнхен. Те са пилотирани от безстрашни мъже, които явно имат правило:



"Който използва спирачки, губи"



Обстоятелството, че западната автомобилна техника след 20 години каране преминава тукашните изпитания, говори много добре за нейните конструктори. Така например повредата на ресор на Audi от типа McPherson в случай на необходимост може да се поправи с няколко удара на тежък чук. Съвременните им събратя, които се правят от алуминий, едва ли биха издържали подобни "ремонтни дейности". А доколко киргизите се гордеят със своите транспортни средства, може да се забележи навсякъде в страната. Затова никой не трябва да се учудва, когато по време на пътуване по черен път, изведнъж се появява колона от "очукани от живота" Audi и BMW, които в Германия веднага биха отпрашили за някоя автоморга. Оказва се обаче, че колоната представлява сватбен кортеж, а на багажниците на някои спрели автомобили има сложени импровизирани "сватбени маси".

Независимо от безпроблемното снабдяване с евтини резервни части от съседен Китай, постепенно немощният западноевропейски автомобилен парк кара вече и киргизите да се замислят за това с какво кола ще трябва да карат по местните пътища в бъдеще. Едва ли може да става дума за повечето съвременни коли, тъй като още на първото им изпитание по местните "аутобани" те ще си останат на тях завинаги, а местните сервизи няма да смогнат да се справят с нужните модерни ремонти на подобни автомобили. Затова киргизите продължават да търсят още "последни мохикани" в Германия. А тъй като там на практика вече почти няма такива коли, то в полезрението на азиатските купувачи попадна съседна Швейцария. В тамошните автомобилни къщи много често може да се забележат чисто измити 20-годишни автомобили, които чакат с нетърпение своите нови собственици. А обстоятелството, че неочакваното търсене на този "автомобилен боклук" предизвика ръст на цените за него, прави тези антики за сегашните им собственици толкова ценни, колкото те отдавна не са били.

 Киргизите се гордеят със своите "последни мохикани" от Германия.
СНИМКИ: в."Тагесшпигел"
Киргизите уважават най-вече старите германски коли, които са с 5 цилиндъра.
 Старите модели се поддържат с евтини резервни части от Китай.
18
6002
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
27 Март 2014 21:36
Ами в бившата шестнайста република, нещата не са по-различни....
27 Март 2014 23:30
Ами в бившата шестнайста република, нещата не са по-различни....

Особено в по-западните й краища.
28 Март 2014 01:25
Старата германска кола е сериозна работа. Живот и здраве да е, ще имам една таква докато мога да я подържам или имам място да я паркирам, нищо че излиза горе-долу колкото нова.

Новите автомобили надали ще живеят колкото старите не поради алуминиевите части, а заради прекалено сложните системи управявани с компютър и най-вече заради новите скоростни кутии. Това нещо не се оправя от самоук киргизки монтьор, а произвеждат все по-малко автомобили с три педала и ръчна скоростна кутия.
28 Март 2014 06:13
"Колкото по-сложни колите,толкова по-прости щофьорите"
28 Март 2014 09:20
Новите автомобили надали ще живеят колкото старите не поради алуминиевите части, а заради прекалено сложните системи управявани с компютър и най-вече заради новите скоростни кутии.
Най-вече заради планираното остаряване на частите - до 5 години.
Аз като ударих моя Пасат -1989г. през 2002г. в Германия, исках да го оправя, но ми казаха, че части няма и ще ми струва толкова колкото ако си купя друг от същата година. Веднага се появи един иракчанин и ми предложи 250 евро (аз го бях купил от шефа за 800 марки, на него не му се занимаваше да го предлага за продан, а дъщерите му искаха нова кола). Иракчанинът го закара в един сервизен на иракчани- явно го поизправят и след това го продават в Ирак.
28 Март 2014 09:37
Като начало към Полша и Русия. В един прекрасен ден обаче и голям брой представители на Източна Европа показаха, че имат доста пари за автомобили, които са последна дума на модата и техниката и Западът с удоволствие започна да им доставя във все по-големи количества.
Интересно беше, че в Русия през 90-те бяха на мода американските коли, които общо взето са боклуци. В самата Америка по радиото казваха, че ако искате добра кола трябва да купите японска. Японските коли втора ръка в САЩ бяха с около 2000 долара по-скъпи от американските същата година на производство при еднакви цени на новите. Мене през 1997г. ме предупредиха в никакъв случай да не купувам Шевроле Кавалиер, същото създавали много проблеми. Аз купих 4-годишен Форд Темпо (тогавашен аналог на европейския Форд Мондео) и имах също доста проблеми. Тогава американската автомобилна индустрия я спасиха японците - Дженерал мотърс се кооперира с Тоьота (произвеждаха "Призм", едно към едно аналог на "Корола", а Крайслер с Митсубиши (проеизвеждаха "Тейлън" - аналог на "Еклипс", и други аналози). Крайслер се беше също кооперирала с Мерецедес, ама шефът на Мерцедес се изказа, че по-добре да са произвеждали коли в България отколкото в Детройт. Сега виждам, че Пежо и Ситроен са се кооперирали с Митсубиши, имат по едни модели, които са едно към едно "Оутлендър" на Митсубиши. Е това е начинът Митсубиши да влезе в Европейския пазар. Те опитаха с холандска фирма да произвеждат на времето "Спейс Вагон", но както писаха в Интеренет холандците може да знаят как се гледат лалета, ама коли не могат да правят.
28 Март 2014 09:38
Най-вече заради планираното остаряване на частите - до 5 години.
Аз като ударих моя Пасат -1989г. през 2002г. в Германия...
Подвели са те, ама това да е проблема. По-важното е че най-вероятно са ти направили услуга.
Не знам почти нищо за фолксвагените, но дилърите на други, при това не толкова масови немски коли подържат пълен набор оригинални части поне десет години след спирането от производство на въпросния модел. Дълго след това на пазара има "OEM" части.
До неотдавана имах 15 годишна немска кола, ама разсеян шофьор ми я потроши. Здраве да е, важното е че се отървах леко. Никога не съм имал проблем да намеря коя да е оригинална част, поради което тази кола беше в идеално състояние като си замина, въпреки възрастта и факта че беше на почти 300 хиляди километра.

28 Март 2014 09:39
Булгаристан = Киргистан
28 Март 2014 10:03
...ресор на Audi от типа McPherson...
28 Март 2014 10:37
Допълнителни задни амортизатори....
28 Март 2014 12:52
Маркса е типичен комунист-диалектик. Вярва в комунизма, кълне се в Русия и Северна Корея, ама купува само западни автомобили и ходи на специализации в гнилия капиталистически запад.
28 Март 2014 13:47
Е хайде сега, да не бъдем прекалено строги.
бай'Тошо още коя година скокна в мерцедес, а след него и другите първи партийни другари. Те по едно време така се познаваха от далече - все един дол дренки, ама по-главните другари ги карат с мерцедес, а тия по-средна ръка пристигат с "Волга".
Др. Маркс да не е по-прост? Ами и той е човек в края на краищата...
28 Март 2014 16:18
в западна африка - сенегал, гамбия и тн (най-фрапиращия пример е гамбия, но другите не са по-различни) - или има чистак бърсак нови SUV-ове - взети от разни нпо-та с пари западни донори или карат 40-годишни коли и камиони. (няма грешка - 40, че и повече години). отдавна не бях виждал камиони с мигачи на метални шишове - помните ли ги - мерцедесите от 50-те години. местния труд е евтин и основен ремонт на двигател струва жълти центове, и всичко се ремонтира. няма го и китай наблизо за евтини нови ауто.
28 Март 2014 16:59
Уважавам германските машини, но за мен истината са джапан ауто.
Едно Мицубиши Паджеро, дакарска реколта 88-ма, търкалях по
баирите сума години, няма умора, няма умирачка тая кола.
Германецът си е техник по призвание, а японецът - майстор по душа.
28 Март 2014 22:08
Косатке,
Японската кола (уточнявам - правена в Япония, не просто марката!) е най- държеливото нещо. Не говорим за последните дестина години. Като дете помня служебния Highlander със шнорхела, който се търкаляше вече почти половин милион км по сахарските пясъци без ремонт.
А сега си пазя дъртата оригинална Камри, скоро мога да я докарам и нея до същите километри, даже с оригиналната скоростна кутия. Новите планирано-остаряваши боклуци да си ги купуват тези с излишните пари.
29 Март 2014 02:26
Не е не обходимо да се ходи в Киргистан, хайде обратно в ЕС. Знаете ли, че европейските коли започват да влизат в сервиз след третата година. Японските от същия клас - след 10-та. Коментара оставям на специалистите.
29 Март 2014 02:39
Не е не обходимо да се ходи в Киргистан, хайде обратно в ЕС. Знаете ли, че европейските коли започват да влизат в сервиз след третата година. Японските от същия клас - след 10-та. Коментара оставям на специалистите.

Това просто не е вярно.
29 Март 2014 02:45
Oraсle
Това е вярно. Но ако ти нямаш опит не те виня.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД