Едно посещение в Киргизстан се превръща в пътуване през 90-те години, особено като става дума за старите автомобили от онова време. |
Минаха години и блясъкът на тези горди европейски автомобили започна да залязва. В ръцете на третия поред собственик някога представителният седан вече беше стигнал 200 000 минати километра и рано или късно отново попадаше на автомобилния пазар. В неговата жабка лежаха педантично запълнени документи на колата с всички нужни отбелязани технически прегледи, които свидетелстваха за досегашния му живот. Но след това настъпваше неизбежното - разходите за бензин ставаха прекалено големи, ремонтите все по-скъпи, а стремежът на собствениците да модернизират своя автомобилен парк не оставяха място за сантименталности. По този начин съдбата на младите "старчета" беше предрешена и много от тях
получаваха "еднопосочен билет" на изток
Като начало към Полша и Русия. В един прекрасен ден обаче и голям брой представители на Източна Европа показаха, че имат доста пари за автомобили, които са последна дума на модата и техниката и Западът с удоволствие започна да им доставя във все по-големи количества. В един момент много от старите коли се оказваха в балтийски страни като Литва и Естония, където обаче вече не можеха да се движат на собствен ход. Затова те се разглобяваха за резервни части, още докато са на борда на някой ферибот, а най-остарелите просто се изхвърляха директно в морето. Постепенно обаче и в Прибалтика интересът към старите германски динозаври също спираше и те започнаха да ръждясват по автокъщите и автоморгите. В един момент обаче се оказа, че те буквално са изчезнали от там, като нито в Полша, нито в Русия от тях можеше да се открие следа.
По-късно се оказа, че голяма част от старите европейски автомобили намират нов живот в бившите съветски републики в Централна Азия. Първоначално изникна името на Узбекистан, но там се оказа, че има завод на General Motors в град Асака, който произвежда голям брой автомобили както за вътрешния пазар, така и за Русия. В съседен Киргизстан обаче нямат собствена автомобилна промишленост и именно там в момента могат да се видят много от старите популярни германски марки. Когато човек навлиза в град Ош, има чувството, че попада в Германия в началото на 1990-те години. По улиците се движат огромен брой Audi 100, Audi A6 и стари коли като Volkswagen Passat. Всички те са очукани, одраскани, с напукани предни стъкла, а гумите им направо ще се разпаднат в движение. Независимо от тази печална гледка, те все пак се движат.
Като цяло, повечето от тях са усилени с допълнителни задни амортизатори, защото киргизските пътища трудно биха могли да бъдат наречени пътища. Много от автомобилите са с променени каросерии, като някои се използват като товарни коли за превозването на кози или други малки животни. Европейски коли, които са последни дума на технологиите или например с дизелов двигател, отсъстват напълно. На хората в Централна Азия просто им е най-важно да използват тези конструкции на четири колела по предназначение и да стигат до определено място. Затова те предпочитат простата техника. В Киргизстан много се тачат смятаните за "нечупливи" пет цилиндрови двигатели на Audi или неговите четирицилиндрови "събратя" от Volkswagen, които могат да се движат и с най-отвратителния местен бензин. Нищо чудно, тъй като става дума за планинска страна и повечето пътища, освен че са лоши, са на височина 2500 метра над морското равнище. Независимо от това по пътищата постоянно могат да се видят натоварени с всякакви боклуци стари развалини, които някога са били произведени в германските градове Инголщад или Мюнхен. Те са пилотирани от безстрашни мъже, които явно имат правило:
"Който използва спирачки, губи"
Обстоятелството, че западната автомобилна техника след 20 години каране преминава тукашните изпитания, говори много добре за нейните конструктори. Така например повредата на ресор на Audi от типа McPherson в случай на необходимост може да се поправи с няколко удара на тежък чук. Съвременните им събратя, които се правят от алуминий, едва ли биха издържали подобни "ремонтни дейности". А доколко киргизите се гордеят със своите транспортни средства, може да се забележи навсякъде в страната. Затова никой не трябва да се учудва, когато по време на пътуване по черен път, изведнъж се появява колона от "очукани от живота" Audi и BMW, които в Германия веднага биха отпрашили за някоя автоморга. Оказва се обаче, че колоната представлява сватбен кортеж, а на багажниците на някои спрели автомобили има сложени импровизирани "сватбени маси".
Независимо от безпроблемното снабдяване с евтини резервни части от съседен Китай, постепенно немощният западноевропейски автомобилен парк кара вече и киргизите да се замислят за това с какво кола ще трябва да карат по местните пътища в бъдеще. Едва ли може да става дума за повечето съвременни коли, тъй като още на първото им изпитание по местните "аутобани" те ще си останат на тях завинаги, а местните сервизи няма да смогнат да се справят с нужните модерни ремонти на подобни автомобили. Затова киргизите продължават да търсят още "последни мохикани" в Германия. А тъй като там на практика вече почти няма такива коли, то в полезрението на азиатските купувачи попадна съседна Швейцария. В тамошните автомобилни къщи много често може да се забележат чисто измити 20-годишни автомобили, които чакат с нетърпение своите нови собственици. А обстоятелството, че неочакваното търсене на този "автомобилен боклук" предизвика ръст на цените за него, прави тези антики за сегашните им собственици толкова ценни, колкото те отдавна не са били.