Още с миризма на ново, законът за офшорките трябва да иде на ремонт в парламента. Бариерата пред съмнителни играчи на пазара се оказа толкова висока, че под нея могат да минават изправени в пълен ръст всякакви кандидати, регистрирани нейде си сред океаните, но прицелени точно в защитени зони на нашето Черноморие.

Случаят с Карадере показа, че страховитият закон ни най-малко не плаши изпълнителната власт да обслужва по бърза процедура избрани по неизвестни критерии офшорки. Депутатът от левицата Георги Кадиев се втурна спешно да внася поправки, за да покаже, че управляващите дават ухо на протестите, колкото да не дразнят обществото. Той даже се извини, че качеството на закона не е добро, защото е оригинално творчество, за което не е имало модел за копиране в чужбина.

Още когато в края на миналата година се обсъждаше внесеният от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски закон, имаше стъписване: Точно тези ли? Но обществото прояви търпимост и изчака да види резултата, който вече е налице. Техният закон не е нищо друго освен лек ветрец за настанилите се около властта предприемачи, които уж трябваше да бъдат издухани от възловите сектори на българската икономика. Обсъждането му мина вяло, защото



никой не вярваше, че ще настъпи съществена промяна



в лишената от перспектива държава.

Президентът Росен Плевнелиев се оплакваше: "Липсва ни голяма цел". На нас - да, но на задкулисието, което излъчва висшите държавници - едва ли. Целият преход се разви в една и съща посока независимо от политическото си разноцветие: към отглеждане на върхушка, чиято сияйна цел бе да укрие награбеното в данъчни убежища из офшорни зони, за да бъде недосегаемо.

След узаконяването си по давност изнесеният капитал стана генератор за въртене на омагьосания кръг в зададената му от прехода посока. Най-важното бе да не спре и особено да не се завърти в обратна посока, както настояват някои мечтатели за ревизия на прехода. Затова, както забеляза Институтът за икономически изследвания на БАН, бюджетът за 2014 г. бе планиран с "черна дупка" от 1 млрд. лв. заради "чезнещо" ДДС. "Черни дупки" има и в общественото осигуряване.



Къде отиват укритите милиарди?



През последните десет години от България са изнесени незаконно около 36.92 милиарда долара, което я нарежда на 38-о място в класацията на нелегалните финансови потоци, съобщи преди година организацията Global Financial Integrity (GFI). Като се знае, че през първото десетилетие на прехода грабежът бе най-стръвен, може да се предположи, че изнесените тогава пари са били още повече. Всичко това е отишло на потайни места, за да бъде изпрано, след което да се върне в икономиката и да укрепи властта на онези, които не се явяват на избори, но вечно ги печелят.

Протестите показаха, че защитните сили на обществения организъм още не са изчерпани, макар че "приключилият" преход би трябвало да води към примирение с възцарилата се несправедливост. След като заместник-председателят на парламента Христо Бисеров се сниши заедно с необяснимото си богатство, изнесено от България, гражданството получи нагледен урок колко е незначително в сравнение с хранениците на прехода. Каквото и да се случи с тяхната кариера и бизнес в страната, парите им са на сигурно място.

Очакването за някакво възмездие се удря в непробиваема стена. Но след като падна Берлинската стена, дали и тази няма да се разклати? Понякога външните процеси имат по-силна роля за развитието на България от собствените й фактори. Режимът на Тодор Живков падна от власт дори без дисидентска съпротива, каквато имаше в други държави от соцлагера. Достатъчен бе вятърът на промяната в Източна Европа. Сега надеждата ни е, че и другаде се краде достатъчно нагло, за да се предизвика обща нетърпимост.



Лоши ветрове духат над фискалните райски кътчета



от Швейцария до Вирджинските острови и от Сейшелите до Хонконг. Тези финансови Бермудски триъгълници "влязоха в окото на циклона", писа през октомври парижкото сп. "Експрес". От пет години големите икономически сили на планетата им съставят черни списъци. Началото бе през април 2009 г. на срещата в Лондон на Г-20, т.е. на 20-те държави, които произвеждат 90% от световното богатство. Те решиха, че финансовата стабилизация изисква прозрачност на финансовите потоци. Причината е в съчетаването на обществено недоволство и държавни интереси. В условията на обща икономическа криза, когато масово падна покупателната способност и нараснаха данъците и безработицата, а държавите бяха принудени да се борят с дефицита и дълговете си, бе крайно неприлично безогледното забогатяване на финансови акробати, които смятаха, че никой никъде няма право да наднича в сметките им. Американският икономист Джеймс Хенри изчисли, че в данъчните убежища се крият между 15 560 и 23 700 млрд. евро. Те принадлежат на 8.5 милиона привилегировани лица и всяка година увеличават богатството им със 148-218 млрд. евро (вж. Tax Justice Network).

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) започна през 2009 г. да съставя списъци на данъчните убежища. През 2010 г. бившият френски президент Никола Саркози се вдъхнови дотолкова, че възкликна: "Свършено е с данъчните убежища и банковата тайна" и нареди Франция да направи собствен списък на държавите, които "не сътрудничат" - в него влязоха 18 острова и микродържави, но нито една голяма финансова сила като Швейцария, например. Нищо чудно - миналата година двама журналисти от в. "Монд" издадоха книга, която посочи Саркози като притежател на таен влог в швейцарска банка. Цялата 2013 г. бе пълна със



скандали за разобличени висши политици



заради укрити авоари и данъчни измами - като се започне от френския министър на бюджета Жером Каюзак, мине се през списъците на "Офшорлийкс" и се стигне до комисаря по търговията Карел де Гухт (Белгия). Германия, Франция, Великобритания, Испания и Италия се съгласиха, че е полезно за фиска на всяка от тях да предприемат съгласувани действия за изсветляване на влоговете. През февруари 2013 г. Швейцария за пръв път се поддаде на натиска на САЩ да се откаже в определени случаи от прословутата си банкова тайна. Причината бе гласуваният във Вашингтон закон FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act), който ще влезе в сила на 1 юли 2014 г. Според него банковите и финансовите институции по целия свят ще бъдат длъжни да дават списъци с влоговете и транзакциите на американските граждани, под заплаха че техните авоари на американска земя ще бъдат обложени допълнително с 30%, ако не сътрудничат на американските власти. Последни се предадоха Люксембург и Австрия, смятани за ветерани на банковата тайна, които на Европейския съвет на 21 март т.г. не издържаха на колективния натиск за обща прозрачност в ЕС.

През септември 2013 г. на срещата на Г-20 в Санкт Петербург бе направена важна крачка. Големите икономически сили се споразумяха да разменят помежду си информация за укривани авоари на техни граждани, като създадат подходяща система за сътрудничество до 2015 г. Заедно с това, всяка ще упражнява натиск в онези райони на света, където има традиционно влияние. На 23 октомври Европейският парламент гласува резолюция срещу "Организираната престъпност, корупцията и прането на пари", в която поиска ограничаване на достъпа на офшорни компании до обществени поръчки.

Франция, която е притисната от голям бюджетен дефицит и държавен дълг, показа най-голяма припряност. Тя прие на 5 ноември закон срещу данъчните измами, който в определени случаи ги приравнява към организираната престъпност. Държавата губи всяка година между 60 и 80 млрд. евро и това обяснява нейната нетърпимост. Тя даде авансово 6 месеца на измамниците да се покаят и 4000 души осветиха сами влоговете си срещу 15% глоба, за да не понесат задаващите се по-тежки санкции. Останалите вече са на разположение на създадената специално за тях републиканска финансова прокуратура.



Офшорките имат безгрижен живот в България,



защото по нищо не личи, че законът Цонев-Пеевски притеснява някого. По данни на БНБ над 12% от чуждестранните инвестиции към края на 2012 г. са дошли от офшорни фирми на екзотични острови, а заедно с укривалите се тогава зад банковата тайна в Холандия, Швейцария и Люксембург делът им е бил 38%. Правителството усети промяната на ветровете зад граница още с идването си на власт и обяви "План Орешарски", според който офшорките трябваше да се отбият от държавното виме. Скоро темата позамря, но бе съживена с кампанията срещу президента Росен Плевнелиев, че е свързан с офшорки в Кипър. Особено активен по въпроса бе Йордан Цонев, който заяви през юли: "По непотвърдени данни около 36 трилиона изтичат към офшорните зони от държавите от ЕС. За България се споменава, че тази сума е около 16 милиарда. Ние сме подготвили специален пакет от мерки за пресичане на този трансфер на капитали".

В България обаче важи принципът, че всички са честни, докато ги хванат. И тъй като няма вероятност клептокрацията да се самоизлови, остава надеждата нейни представители да бъдат засечени нейде в чужбина, както стана с порядъчния до безупречност в облеклото Христо Бисеров.