Архивите от комунистическото минало на Словения са в основата на предизборната кампания за евровота в страната. |
В началото на годината управляващото коалиционно правителство на премиерата Аленка Братушек от партията "Позитивна Словения", която е част от Европейските либерали (АЛДЕ), прие нов закон за държавните архиви. Новата разпоредба затегна правилата за достъп до архивите, одобрени през 2006 г., като една от целите бе да се защитят личните данни на бившите социалистически деятели. Коалицията смята, че всеки има конституционно право информацията за сексуалната му ориентация и здравословното състояние да не бъде оповестявана публично. СДП обаче не е съгласна с това. Според опозиционерите жертвите и деспотите не могат да бъдат третирани по еднакъв начин и настояват с референдума да бъдат отменени промените, направени от правителството на Братушек. Това ще бъде второто допитване до народа относно комунистическите архиви, проведено в последните четири години.
През 2006 г. Словения отвори комунистическите архиви по начин, който нито една държава досега не е прилагала. Бе даден достъп до целия архив от комунистическия период - от здравните досиета и съдебните присъди, до имената и личните досиета на словенските и чуждестранните тайни агенти - като някои от тях все още са били действащи през 90-те години. Оттогава разсекретените архиви от комунистическия режим - основно архиви на тайните служби, свързани с външните отношения на страната - са в центъра на обществените дебати в Словения. По времето на Титова Югославия се водеше студена война между югославската тайна полиция и имигрантите, живеещи в изгнание. В периода между 1950 г. и 1988 г. повече от 500 терористични атаки са осъществени срещу Югославия. Най-кървавите от тях са бомбени взривове, убийства на дипломати и отвличане на самолети. От друга страна, югославската тайна полиция убива около 150 души, главно в Германия.
Широко известно е, че тези екзекуции са осъществявани от тайните служби на Хърватия, Сърбия и Босна, които са имали най-силните съпротивителни движения в чужбина. Словенските тайни служби също са помагали за отвличанията и са предоставяли информация.
Архивите се използват за политически цели
Тази глава от историята на страната сега се използва за трупането на политически дивиденти, вместо да се изучава безпристрастно от историците. През 2010 г. бившият президент на Словения Данило Турк, който сега е кандидат за генерален секретар на ООН, бе обвинен от СДП и от Словенската народна партия (също част от семейството на ЕНП), че е свързан с бомбена атака от 1979 г., извършена в австрийската провинция Каринтия. Тя е дело на словенци, които работят за югославската тайна полиция. По-късно бе доказано, че документите от словенските архиви са били фалшифицирани. През 2012 г. подобен метод бе използван и срещу председателя на местната Асоциация на писателите Вено Тауфер, който се обяви против мерките за строги бюджетни икономии.
Сега, преди евроизборите през май, нови документи от архивите се разсекретяват почти всяка седмица. На прицел е първият словенски президент Милан Кучан, който е популярен политик и успя да отдели Словения от Югославия по сравнително мирен начин. Той също е бивш комунист. През март Кучан бе обвинен, че е знаел за отвличането на хърватски емигрант през 1972 г., който по-късно изчезва. Доказано бе, че и тези архивите са фалшифицирани. Освен това липсваше важна страница от публикуваните материали.
Извън пределите на Словения
Разсекретяването на словенските държавни архиви отпреди 1990 г. има непредвидени последици извън пределите на страната. В съседна Австрия, където има силно словенско малцинство, което се е заселило основно в Каринтия, граничеща със Словения, през 2011 г. е създадена специална комисия, за да разследва инциденти, станали през 70-те години. Създаването на комисията бе пряк резултат от разсекретяването на словенските архиви. Една от целите на комисията бе да се идентифицират лидерите на малцинството, които са сътрудничили на югославската тайна полиция. В Австрия обаче има нежелание да се ровят прекалено надълбоко в архивите заради страха какво може да излезе за участието на страната през 60-те години в насилието в италианската провинция Южен Тирол.
Лидерът на СДП Янез Янша продължава да е на мнение, че свободният достъп до комунистическите архиви е необходима стъпка за справяне с миналото. Той и привържениците му смятат, че пречките пред пълния достъп до архивите са резултат от продължаващите опити на комунистите да скрият злодеянията си. На конгреса на ЕНП Янша заяви, че "неуспелият преход в някои от посткомунистическите държави е най-голямото предизвикателство" за Европа и че от гледна точка на кризата в Украйна, също така е представлявал голям риск за сигурността. Янша добави, че някои от страните - членки на ЕС, все още имат "промосковски сили", тъй като не са успели добре да се справят с комунистическото си минало. На конгреса той призова да бъде прието "лустрационно законодателство". По този начин ще се осигури "последователно прилагане на върховенството на закона и на демократичните принципи във всички посткомунистически държави, където не е успяло разделянето от тоталитарните остатъци.
Според управляващата в Словения дясноцентристка коалиция искането на референдум за държавния архив е стратегия, която опозицията предприема за евровота. Със средствата за организиране на референдум можем да дигитализираме архивите, смята премиерката Братушек. Ако допитването се проведе заедно с вота за ЕП, той ще струва 1.3 млн. евро. Но ако се проведе три седмици по-рано, на датата, която управляващите предлагат, цената му ще бъде двойно по-висока - 3.5 млн. евро.
Въпреки че някои от най-известните членове на СДП в миналото са били големи привърженици на комунистическия режим, сред които и младежът по това време Янша, партията изглежда иска да спечели от дебата за архивите. През януари проучвания на общественото мнение показаха, че СДП може да спечели едно или две места в ЕП (Словения има право на осем места). Анкетите през март сочат, че опозиционната партия може да се превърне в най-популярната в страната и да има трима евродепутати.