Има ли български държавник, който още не е бил на екскурзия във Виетнам за сметка на бюджета? Последен сред видните туристи се нареди тази седмица премиерът Пламен Орешарски, след като преди него маршрута утъпкаха президентите Георги Първанов (2009) и Росен Плевнелиев (2013), премиерът Сергей Станишев (2006), председатели на Народното събрание (за последно Цецка Цачева през 2012), вицепремиерът Симеон Дянков (2012), сума министри и други държавни функционери. Още щом стъпи на виетнамска земя, Орешарски заяви (според съобщение на правителствения сайт), "че в туристическата сфера има голям потенциал и България може да подпомогне Виетнам в развитието на туроператорския бизнес".



Виетнам притежава магнетична привлекателност,



както го описват туристическите справочници. Разбира се, туристическата програма винаги е била съпътстваща в посещенията на нашите високи пратеници, защото главната им цел е била да възродят традиционните приятелски отношения между двете страни. Според Орешарски "промените, които се осъществиха във Виетнам и в България, като че ли малко са нарушили отношенията". Интересно е, че в подновения си стремеж към взаимно приятелство, което бе занемарила повече от 15 години (нали сме евроатлантици, а не азиатци), България вече не се придържа към размяна на посещения, а си проси покани без ответни визити на същото равнище. От виетнамска страна у нас са гостували през последните години председателят на Националното събрание Нгуен Фу Чонг (2008), вицепремиерът Нгуен Шин Хунг (2010), вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан (2010), вицепремиерката Нгуен Тхиен Нян и зам.-председателят на парламента Хуин Нгок Шън (2012). Сега Орешарски се постара да възстанови протоколното равновесие, като покани колегата си Нгуен Тан Зунг, който прие да ни гостува в подходящо време.

Протоколът обаче не е толкова важен в отношенията между държавите, стига да не създава пречки. Между стари приятели може и без излишна официалност. "Наша задача - на държавните ръководители на двете страни - е да възстановим отношенията и да ги поставим на една нова, съвременна основа", каза Орешарски.



Създаде се впечатление, че предстои нещо голямо



- едва ли не реализация на обещавания от две години "нов модел за двустранно икономическо сътрудничество", който бе шлагер и на посещението на Плевнелиев във Виетнам през октомври 2013 г. Виетнамците бяха вперили очи в кошницата на Орешарски, защото смятаха, че след като президентът е очертал стратегията, премиерът на България е дошъл половин година по-късно да я конкретизира. Той даже ги увери: "България разглежда Виетнам като стратегически партньор в Югоизточна Азия". И какво предложи? - "кратко резюме с общо 12 проекта, които могат да се разработят съвместно" (цитат от правителствения сайт). От тях два са за виетнамска реализация в България, а 10 са български. От българските по-значими бил проектът за направа от "Приста ойл" на инсталация за рециклиране на отработени масла, както и предложение за консултантска помощ как виетнамците да си направят АЕЦ със съветници от "Риск инженеринг" - фирмата, срещу чийто бос в момента тече разследване за неправомерно усвояване на 8.6 млн. лв. от НЕК за спрения проект АЕЦ "Белене". За по-голяма убедителност водените от Орешарски 21 бизнесмени направиха с виетнамски колеги бизнесфорум в Дананг (Централен Виетнам), откъдето пък тръгна маршрутът за екскурзия на делегацията до град Хюе, старата имперска столица на Виетнам. Така се уплътни програмата на посещението.



България не знае какво да прави във Виетнам,



макар че разбира неговата икономическа тежест в Югоизточна Азия. Орешарски изтъкна на форума в Дананг, че връх на търговията между двете страни е отбелязан през 2008 г., когато стокообменът е достигнал 100 млн. долара. Странно защо не каза колко е бил миналата година: според виетнамските публикации - около 67 млн. долара. Толкова се очертава и за тази година. Това означава спад от 33% точно през годините на най-ударно харчене на държавни пари за пътешествия до Индокитай. Още по-голямо впечатление прави структурата на обмена - във финансово съотношение той е 10:1, като Виетнам изнася за България дрехи, кожи, кафе, тютюн, подправки, морски продукти, а внася химикали, лекарства, вино, машини и преработени храни. Щом виетнамското присъствие почти не се забелязва на 7-милионния български пазар, можем да кажем, че България направо отсъства от 90-милионния виетнамски пазар. А при посещението си миналата есен Плевнелиев обещаваше скок на двустранната търговия до 500 млн. долара, като за целта дори откри търговско представителство в град Хошимин (бившия Сайгон).

Що се отнася до преките чуждестранни инвестиции, България е на 57-о място сред близо 100 инвеститори, като в момента реализира седем проекта за 30 млн. долара. От тях по-забележими са цех за дрехи в централната провинция Тхуатиен-Хюе и предприятие за преработка на кафе на Централното плато в провинция Ламдонг, където при социализма България засади обширна кафеена плантация, но после я изостави. Само за сравнение може да се отбележи, че през миналата година Виетнам е получил преки инвестиции от чужбина и оферти за 21.6 млрд. долара, което означава голямо международно доверие в икономическия му потенциал.

България помни главно военните години на интернационална помощ за Виетнам, когато е наливала пари без икономическа рентабилност, но е получавала "социалистическа солидарност".



И Виетнам не е забравил нейната помощ



Централният партиен всекидневник "Нянзан" публикува две редакционни статии през последните шест месеца по повод посещенията на Плевнелиев и Орешарски, в които напомни, че България, която опрости на Виетнам държавен дълг от 147 млн. рубли (приблизително толкова долари), е била най-щедра, защото "сред бившите социалистически страни това е най-големият отписан виетнамски дълг, смятан на глава от населението". По-късно, като несоциалистическа страна, държавата отписа 10 пъти по-голям дълг на Ирак, но това няма отношение към виетнамците. Помнят се и други доброжелателни жестове: например, над 2500 виетнамци са получили български дипломи за завършено висше образование, над 6000 са преминали курсове за преквалификация, а 22 000 са работили в български предприятия. Един такъв български възпитаник отвори ресторант "София" в Ханой точно в първия ден на посещението на Орешарски, като му предложи честта да го открие официално. Това бе единственият материален израз на сътрудничеството между двете страни, с който премиерът успя да застане пред медиите.

Още по-трогателно бе усърдието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов да оправдае пътешествието си на 10 000 км от България. Като съпровождащ премиера, той се срещна със заместник-министъра на информацията и съобщенията на Виетнам Нгуен Мин Хонг и основна тема на разговора бил "опитът на България в изграждането на електронно правителство".



Хубав опит:



само преди три месеца президентът Плевнелиев припомни, че по времето на служебния кабинет на Марин Райков за първи път е бил изготвен национален интегриран план за въвеждане на електронното правителство, но коментира, че този план отлежава в някое заключено чекмедже. Нищо чудно министър Папазов да го е отключил, за да смае виетнамците. С това обаче не свършват приключенията на министъра в Ханой. Той се е срещнал и със заместник-министъра на транспорта Нгуен Нгок Донг, с когото обсъдил откриването на пряка въздушна линия между България и Виетнам. Никой ли не е казал на нашия министър, че такава линия, но до град Хошимин имаше при социализма само заради превоза на виетнамски работници? Затова самолетите летяха пълни до София, а се дрънкаха празни до Виетнам. По пътя правеха опити да набират малобройни пътници до междинните спирки в Абу Даби и Шри Ланка, функционирайки като въздушен трамвай. После потокът се обърна от България за Виетнам заради връщането на работниците и накрая линията бе закрита.

Съчиняването на безсмислици колкото да се оправдае като командировка поредната държавна екскурзия е познат трик. Вярно е, че трябва да се насърчава туризмът между двете държави, но има и други начини. Също така е вярно, че миналата година София и Ханой бяха определени за най-евтини дестинации в класацията на TripAdvisor за 49 държави, като София бе поставена на първо място по евтиния на четиризвездните хотели, а Ханой - на второ. Но няма да е излишно да се каже на данъкоплатците колко им излиза все пак издръжката на държавната туристическа агенция, която от тяхно име плаща воаяжите на високо равнище.