ВИЗИТКА: Теменужка Петкова е бивш директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Родена е през 1967 г. в София. Завършила е "Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации по финансов контрол в Лисабон, Лондон и Дъблин. Започва работа като финансов ревизор в столичното управление на Държавния финансов контрол. През 2010 г. оглавява АДФИ. През лятото на 2013 г., с идването на новото правителство е освободена.



- Госпожо Петкова, по времето, когато оглавявахте агенцията за финансова инспекция, имаше немалко негативни констатации, свързани с проекта "Белене". Как гледате сега на пазарлъка с американската "Уестингхаус" за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Министър Драгомир Стойнев е убеден, че проектът ще се реализира, но никой не говори за конкурс или обществена поръчка.

- Законът за обществените поръчки задължава НЕК да проведе търг. Вероятно някои биха оспорили това с довода, че става въпрос за атомна централа и за реактори, а не за детска градина, например. Да, има разлики и специфики, свързани с определяне на техническите параметри на поръчката, но законът не прави разлика дали обществените пари ще се харчат за строителството на ядрен блок или на забавачка. Не виждам причина да се правят коментари за това, че изпълнителят на 7-и блок е ясен и че реакторът ще бъде точно този. Когато поръчката е изключително сложна и възложителят не може да определи нейните технически параметри и цена, законът е предвидил специална процедура - "състезателен диалог". Не бива да се допуска избор без търг, иначе рискуваме да повторим лошия пример от 2006 г. с АЕЦ "Белене".

Между другото, очаквам прокуратурата съвсем скоро да се произнесе във връзка с докладите на финансовата инспекция за нарушения около Втора атомна, защото, докато бях директор на агенцията, получихме официална информация, че има образувано досъдебно производство. Става въпрос за вреди от порядъка на стотици милиони левове. В това, което получихме, бяха посочени и имената на лицата, срещу които се води проверката.

- Кои са те?

- Не мога да кажа, защото става въпрос за досъдебно производство. То бе образувано още през 2012 г., когато ние проверявахме поръчката за избор на изпълнител за "Белене", както и изпълнението на споразумението, тъй като договор за строителство няма. Установихме много нарушения. Доколкото знам, прокуратурата работи усилено и във връзка с така нареченото "старо оборудване", което сме продали на руската страна за жълти стотинки. Така че очаквам резултати съвсем скоро - това ще бъде знак, че някой има волята да сложи проблема на масата, за да може той да бъде решен.

Голяма част от проверките ни бяха възложени от прокуратурата и започнаха още от есента на 2009 г. Оказа се, че липсва договор за изграждане на централата. Установихме и нарушения, свързани със заема от банка "Париба", който е бил изтеглен с мотив, че парите са нужни за финансирането на проекта. На практика обаче се оказа, че са били харчени за текущи разходи. Още по-големият проблем е, че в самия договор между НЕК и "Париба" изобщо не става дума за изграждането на Втора атомна, макар че търгът е бил за кредит за строителството на АЕЦ "Белене". Отделно от това обслужването на този кредит е донесло вреди за 36 милиона лева.

Надявам се в седми блок на "Козлодуй" да не потънат толкова много пари, колкото в "Белене". Дано управляващите и тези, които ще дойдат след тях, да са си извлекли поуки. Трябва да разберем, че от това как харчим публичните пари зависи и как ще живеем - ако това става по правилата, и нашият живот ще стане по-добър. Ще се движим по хубави пътища, ще има повече пари за здраве, за бизнес. Ще се повишат и доходите, и пенсиите, а не възрастните хора да чакат 20 лева за Коледа или Великден - нещо, което категорично няма да реши проблема.

- Депутатите са на път да прекроят Закона за обществените поръчки, но като че ли интересите надделяват над волята и желанието за промени. Как гледате на предложенията и кое най-спешно "плаче" за ремонт?

- Това, което се предлага, цели нашият закон да се съобрази с една нова евродиректива за обществените поръчки, която влиза в сила от средата на април. Идеята е да се насърчат малките фирми при участието им в търгове, да се намали бюрокрацията. Директивата има гратисен период от 2 години. Затова не бива да избързваме с въвеждането на части от нея сега, а да прецизираме идеите, за да се създаде изцяло нов закон.

За мен е малко непонятно защо се предлага в хода на изпълнението на търга да могат да бъдат подменяни подизпълнителите. Да, това наистина е предвидено в евродирективата, но за мен е малко опасно. Притеснява ме и друго - възможността възложителят да плаща директно на подизпълнителите, при положение че те нямат никакви договорни отношения с него. За мен това би било проблем, защото без договор той на практика няма основание за нареждането на тези плащания. Ами ако възникне правен спор? Подизпълнителят не е страна по този договор.

- Как гледате на грубата смяна на ръководството на Сметната палата, заради което бе променен целият закон? За следващите й ръководители дори се предвижда да не бъдат проверявани от Комисията за конфликт на интереси...

- Работила съм с колегите от палатата и като експерт, и като директор на АДФИ. Работила съм с тях и когато ръководството беше с по-голяма численост, и сега - когато се състои от трима души. Проф. Валери Димитров и неговите заместници са доказани професионалисти. Смятам, че Сметната палата и контролът на публичните средства ще загубят, ако тези хора не са там.

По-притеснителното според мен е, че подобни промени на законите в последната година се предприемат с цел не толкова да се подобри нещо в работата, колкото едни хора да бъдат сменени - без някой да си задава въпроса дали те са добри експерти и ако са, какво ще последва. Виждате какво се случва например в Държавен фонд "Земеделие" след смяната на Румен Порожанов.

- Държавата обяви война на търговските вериги. Доколко удачна е намесата й в тези частни отношения?

- Ролята на държавата в една пазарна икономика е да създава правила и да контролира дали те се спазват. Честите промени на правилата объркват инвеститорите и те не могат да направят своите планове за бизнес.Такава пряка намеса в чисто пазарни отношения от страна на държавата не е добър знак. Друг е въпросът, ако има сигнали за нарушения на данъчното законодателство. Но тогава няма нищо по-лесно и по-нормално от това да бъде разпоредена проверка. Ако това не е така и просто се говорят едни неща за едни хипотетични нарушения, знакът за инвеститорите не е добър. Тези компании така или иначе са решили да дойдат в България, създали са работни места и плащат данъци. Трябва да бъдем по-предпазливи, когато даваме някакви крайни квалификации за нарушения или когато слагаме определени етикети.

- За част от инвеститорите обаче регулациите се менят почти всеки ден - например за ЕРП-тата.

- Ние сме проверявали ЕРП-тата, но АДФИ може да ги проверява само в качеството им на възложители на търгове. Ако парите по поръчките не се харчат според закона и в условията на конкуренция и прозрачност, се пораждат съмнения, че се сключват договори в непазарна среда, а разходите, които те акумулират, са влезли в цената на тока, която ще бъде завишена. Дали това наистина е станало, трябва да каже ДКЕВР.

През 2012 г. ние възложихме една проверка в ЧЕЗ, която приключи през февруари 2013 г. После проверихме и другите две ЕРП-та. И за трите дружества установихме нарушения в областта на Закона за обществените поръчки, за които сме потърсили административно-наказателна отговорност. Сега се говори за изнасяне на печалби в размер на милиарди левове, но ние не сме проверявали това, тъй като по закон имаме право да проверяваме само търговете. Натъкнахме се на една практика, която за съжаление е разписана в закона - да се възлагат дейности на дъщерни дружества без обществени поръчки. И ЕРП-тата са се възползвали от това.

- Удобна "вратичка" в закона?

- Това е залегнало в директивата за обществени поръчки, която е отразена в нашето законодателство през 2006 г. Но е проблем, защото тези пари се харчат без състезание. Ние сме отразили това в докладите. Любопитно беше например, че едно от дружествата - "ЧЕЗ Разпределение България", през 2011 г. възлага 83% от разходите си за външни услуги и 92% от разходите си за материали на свои фирми и без търг.

- В такъв случай не трябва ли тази възможност да отпадне с новите поправки в ЗОП?

- Да, може да се помисли в тази посока. Би трябвало тази възможност да отпадне и тази фирми да бъдат задължени да провеждат търгове.