Цяла седмица от първичните организации на ДПС валят номинации на Делян Пеевски за евродепутат. И в това няма нищо странно. В партията несполучилият шеф на ДАНС се ползва с образа на невинна жертва, на "сатанизиран" и онеправдан. Подобни пледоарии в негова защита се чуха от всички ключови фигури в партията. Фактът, че депутатът не благоволява да стъпи в парламента, където е призван да защитава правата и свободите на своите избиратели, не е в състояние да потресе хрисимия депесарски електорат. Както и номинирането му за евродепутат от структурите на ДПС не е спонтанен изблик на народна любов. За всеки, който малко от малко познава табиетите на тази партия, е ясно, че директивата е спусната от най-отговорно място -



от високите порти на Боянските сараи



Още в разгара на протестите, предизвикани от назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, лидерът на ДПС Лютви Местан намекна, че е възможно партията да го предложи и за евродепутат. Тогава отдадохме думите му на засегнато честолюбие, а той, човекът, говорел съвсем сериозно. И наистина - вътрешен въпрос на партията ДПС е кого ще включи в листата си за евровота. Формално няма нарушаване на закона. Пеевски е все така "преуспяващ" бизнесмен, пълнолетен, неосъждан. Даже не е медиен монополист, според "екзактните" сметки на лидера му.

Но е въпрос на елементарна обществена чувствителност, на санитарен политически усет да оставиш извън листата си този, иначе "достоен" кандидат, който с поведението си дразни хората. И е на път да възпламени обществено напрежение точно преди евровота и точно когато протестите бяха поутихнали. Ясно е, че повторното завъртане на Пеевски в политическия оборот е като да настъпиш някого по мазола. Ще изпищи. Реакцията на хората е повече от предвидима. Значи инициативата "ЕвроПеевски" съвсем не е плод на политическа недалновидност. На какво тогава?



Какво печели ДПС от провокиране на недоволството?



Дестабилизирането на властта не е в полза на движението, което е част от управлението на държавата. Освен ако целта на ДПС не е да предизвика предсрочни парламентарни избори след евровота, да вкара в НС "патерицата" си Бареков и да си осигури превъзходство в новата тройна управленска комбинация. Предположението ще добие плътност, ако се потвърдят слуховете, че водач на депесарската листа ще е екоминистър Искра Михайлова, което означава рокади в кабинета, т.е. допълнителна дестабилизация на властта. В случая играта "ЕвроПеевски" удря директно БСП, която ще загуби позиции във властта.



Схемата е сложна, но не и невъзможна



Почетният председател на етническата партия вече разполага с достатъчно свободно време, за да си разчете ходовете в перспектива. Възможно е цялата операция да е само шантаж със скрито послание към коалиционния партньор - "ще патиш, ако не дадеш" (каквото ти искаме).

Във всеки случай демонстративното развяване на кандидатурата на Пеевски за ЕП много напомня по стил изказването на Доган в с. Кочан преди парламентарните избори през 2009 г., което даде решителен тласък за победата на ГЕРБ. Не че ДПС ще работи за ГЕРБ в кампанията, но флиртът с Борисов може да е



част от изнудването на БСП



Не е лишено от логика и предположението, че ДПС просто се гаври с общественото мнение, демонстративно плюе на гражданското общество. Досега лидерите на движението нито веднъж не се покаяха за гафа "Пеевски" преди година. Напротив - всичките им усилия бяха насочени към неговото оневиняване. Както не се извиниха за "порциите" от Кочан. Наглостта и самочувствието на самия Пеевски пък навеждат на мисълта, че всеки негов жест и дума са подпечатани лично от Доган. Ще се окажат прави Иван Костов и Вежди Рашидов, които твърдят, че Пеевски е само маша в ръцете на почетния председател, ръжен за разпалване на страсти, които го облагодетелстват или развличат. А какъв по-голям сеир за един задкулисен император от това да мъчи подчинените си, да гледа тяхната безпомощност, да върти палеца нагоре или надолу според кефа си. Казват, че покушението на Енимехмедов наранило болезнено честолюбието на Доган. Унизителните кадри на всемогъщия лидер, който заляга пред газовия пистолет, били изострили чувството му за мъст и разправа с "враговете", включително и със спецслужбите, проспали, ако не и подготвили, заговора. Впрочем подобна бесноватост го бе обзела и след "самоубийството" на Ахмед Емин в сараите. Ако е така, това придава допълнителна, чисто психологическа обосновка на иначе необясними наглед действия. Властта покварява, а абсолютната покварява абсолютно. И винаги води до самозабвенното проклятие: "След мен и потоп".