Ако някой е влизал в съдебна зала по наказателно дело на първа инстанция, вероятно е обърнал внимание, че до съдиите в тоги седят "цивилни" граждани. Понякога те вземат участие в процесите и личи, че ги познават, друг път видимо скучаят и полагат усилия, за да не заспят на стола. Това са съдебните заседатели - гласът на гражданското общество в съда. При това те могат да обърнат изхода на делото, защото гласът им тежи колкото този на професионалния съдия, а заседателите са винаги мнозинство в съставите. В зависимост от това какво наказание предвижда законът за престъплението съотношението между съдии и заседатели в състава е 1:2 или 2:3.

Години наред обаче властта неглижира темата за заседателите и дори не опитва да реши трупаните твърде дълго проблеми с тях. А от Министерството на правосъдието все са на фаза "концептуално обсъждане". Неотдавна заседатели признаха, че често влизат в заседания, без да познават делата, които трябва да решат. Според тях причината е, че съдилищата не им осигуряват подходящи условия за работа, тъй като дейността им не е уредена законодателно. В спецсъда пък заседателите нямат дори карти за достъп до сградата, камо ли помещение, където да се четат делата.

Някои съдии твърдят, че от заседателите няма смисъл и те трябва да бъдат махнати от конституцията и от закона, защото участват в делата като статисти и са неспособни да вземат решения за нечия съдба. Други магистрати пък смятат, че фигурата трябва да остане, тъй като заседателите спасяват съдиите от капсулиране в рутината. Докато не се решат проблемите със заседателите обаче, както и въпросите, които самите те поставят, образът им ще продължава да се люшка между съдии в сянка и черна дупка в системата.

В момента заседателите се предлагат от общинските съвети и формално се избират от общите събрания на съдилищата. Законът поставя скромни изисквания към кандидатите - да са дееспособни български граждани, над 21 години, но под 65-годишни към момента на определянето им, да се ползват с добро име в обществото и да не са осъждани за умишлено престъпление. 10% от тях трябва да имат педагогическо образование. Обществена тайна е, че общинските съветници разпределят местата на квотен партиен или приятелски принцип. И списъците са пълни с "правилни" хора, които да изкарат някой лев. Това е един от най-големите пороци на системата. Заседателите получават хонорар от бюджета на съдебната власт. Дневно им се плащат 1/22 от 50% от основната съдийска заплата. Така заседател в районен съд взема около 40 лева. На окръжно ниво хонорарът е малко по-висок. За разлика от съдиите заседателите не подават имотни декларации, нито пък такива за конфликт на интереси. И се оказва, че в тях хем е съсредоточена сериозна власт, хем въпреки публичността на процесите остават анонимни. Само един пример - съдилищата, които публикуват актовете, са на сайтовете си, както законът ги задължава, изписват имената на съдиите, но оставят заседателите само с инициали.

Затова "Сега" поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация справка за заседателите от три съдилища - от Районния, Градския в София, както и от Специализирания наказателен съд. Беше потърсена информация за имената на заседателите, професионалната им квалификация, в колко дела и съдебни състави участват и има ли такива, които карат повече от един мандат. Председателите на трите съдилища бяха попитани и как се осъществява принципът на случайното разпределение на делата при заседателите.

И се оказа, че в различните съдилища законът се чете различно. Шефовете на Софийския градски съд (СГС) и на Софийския районен съд (СРС) Владимира Янева и Методи Лалов предоставиха пълен списък с имената на заседателите. Янева посочи и кои от тях карат втори мандат - това са 40 от 228 заседатели, положили клетва през юли 2012 г. и с мандат до юли 2017 г. И обяснява, че до 8 април т.г. те са участвали в 35 състава и 5776 съдебни заседания. От отговора не става ясно кой заседател в колко състава участва. Обяснено е само, че както повелява Законът за съдебната власт, те се разпределят на случаен принцип чрез деловодната програма САС "Съдебно деловодство". В отговора се твърди, че това е цялата информация, с която разполага СГС. Неофициално от съда обясниха, че знаят какво работят заседателите им, те всички били образовани хора - имало лекари, юристи, общински служители, хора от МВР. Било много трудно обаче тази информация да бъде обобщена, защото пристигала "насипно" от общината и най-добре щяло да бъде да се потърси от там. Формално няма пречка хора от МВР да бъдат заседатели. На практика обаче МВР е страна в наказателните дела, тъй като събира доказателства и това хипотетично може да повлияе на решенията им.

От СРС също отговориха, че нямат информация за професионалната квалификация на заседателите, броя на мандатите им и броя на делата, в които участват. В момента в най-големия районен съд в страната има 239 представители на гражданското общество. В СРС има 46 наказателни състава. В началото на мандата на заседателите през 2010 г. към всеки състав са разпределени по две или три двойки заседатели, които са неразделна част от състава. Разпределението на заседателите по делата става по преценка на председателя на съдебния състав. Закрепването на заседателите към конкретни съдии обаче крие риск те да станат зависими от магистрата и склонни винаги да са съгласни с него, за да бъдат викани за повече заседания. Иначе по закон, когато се стигне до вземането на решение, първо се произнасят заседателите и едва тогава съдията, за да се избегне възможността той да им влияе. Но съдии признават, че не са изключение случаите, когато заседателите се произнасят с "както вие кажете".

Председателят на СРС мотивира решението си да предостави имената на съдебните заседатели с факта, че процесуалните им права са еднаква с тези на съдиите. И огласяването им не влиза в противоречие със Закона за защита на личните данни, тъй като не ги засяга в лично качество и личния им живот, а обществената им функция на представители на гражданското общество, участващи при осъществяването на държавната власт. Още повече че според един от основните принципи на Наказателно-процесуалния кодекс съдебните заседания са публични, "при което личността на заседателите е не по-малко очевидна от тази на съдията", пише Методи Лалов.

Съвсем различно е становището на Стоян Тонев - зам.-председателя на специализирания съд, натоварен да отговоря на заявленията за достъп до обществена информация. Той обяснява, че в спецсъда има информация за професионалната квалификация единствено на заседателите с педагогическо образование. Но "исканата информация относно имената на физически лица, при това в комбинация с данни за тяхната професионална квалификация, следва да се приеме, че е за лични данни". Достъпът до лични данни пък по закон е забранен, пише Тонев. Той прави уточнението, че Върховният административен съд приема, че предоставянето само на две имена не е нарушение на Закона за защита на личните данни. Въпреки това обаче Тонев предоставя единствено инициалите на 57 заседатели, които правораздават в спецсъда от началото на 2012 г. Тълкуването на зам.-шефа на спецсъда е, меко казано, странно, като се има предвид, че съдебните заседания са публични, както и съдебните актове, които се подписват от заседателите. При това на сайта на Столичния общински съвет може да бъде намерен пълен списък на предложените за заседатели в спецсъда. От справката на спецсъда все пак става ясно кой от тях в колко дела и състава участват. Вижда се, че повечето от тях - 22-ма, участват в по 2 дела с два състава, 13 влизат в три с три състава, 15 в по едно с един състав, а седем заседатели не участват в нито един процес. Обяснено е още, че в спецсъда се използва модул на "САС - съдебно деловодство" на "Информационно обслужване", при която след задаване на номера на делото и датата на заседанието програмата автоматично определя заседателите. След уведомяването им и при невъзможност на някой от тях да се яви по конкретното дело той подава заявление и отразява причината. След това на случаен принцип се избира нов заседател. Протоколите от случайния избор се пазят.

Че тълкуването на Тонев е екзотично, показва и практиката в много други съдилища, които са публикували на сайтовете си пълен списък с трите имена на заседателите си. В Районния съд във Варна например е отбелязано кои са педагози. Проверка на произволни интернет страници на съдилища показва, че списъци са публикувани и от районните съдилища в Дупница, Петрич, Каварна, Благоевград, окръжните съдилища в Благоевград, Бургас. Любопитна подробност е, че на сайта на Районния съд в Пловдив също има списък със заседателите му. А Стоян Тонев работеше там, преди да стане спецсъдия. Окръжният съд в Бургас пък може да бъде ползван като пример за откритост. Там освен имената на заседателите е отразена и квалификацията им. Вижда се, че сред тях има химици, юристи, компютърни специалисти, философи, теолози, шлосери, икономисти, строители...