Иван Балев е експерт с дългогодишен опит в областта на демографската и социалната статистика. Участвал е в подготовката и провеждането на последните няколко преброявания. Роден е през 1950 г. в Петрич. Завършва статистика във ВИИ "Карл Маркс" в София. През 1992 г. става началник на отдел "Преброяване" в НСИ. От 1999 г. с малко прекъсване е директор на дирекция "Демографска и социална статистика".





- Г-н Балев, обявихте като пропуск в данните от преброяването, че 167 хил. души са дописани, а не са реално преброени? Как е станало това?

- Информацията за тях е получена от регистъра на НОИ - тези хора имат настоящ адрес в България, имат вярно ЕГН, работят и не са починали, но не са преброени. Тогава се взема решение да бъдат дописани. Никой не оспорва, че е трябвало да бъдат добавени, но е било неправомерно, че са разпределени по всички признаци - образование, семейно положение, според данни от предишното преброяване от 2001 г. Тогава лицето може да е било със средно образование, а за десет години да е станало доктор.

- Какви бяха пропуските на електронното преброяване?

- Не бяхме готови за него. За първи път правихме електронно преброяване, а то беше подготвено прибързано, без да се проучи достатъчно добре опитът на малкото страни от 2001 г., които са се броили по интернет - Канада, Испания, Швейцария... В Испания само 0.1% от населението през 2001 г. се е преброило електронно. Това е нищожен процент. В Израел например първо са изпратили мейли на всички граждани с електронния въпросник и с призив да го попълнят. След това се изпращат още две писма с напомняне и едва тогава изпращат въпросниците на хартия по пощата. И ако и тогава не получат отговори, изпращат преброители. Казвам това, за да стане ясно, че преброяването по интернет трябва да бъде много добре изпипано. През 2010 г. сме били наясно, че сме с най-малко домакинства с достъп до интернет - около 40%, колкото и се преброиха електронно. Това бе самоцелен успех. Една част от резултатите, в които имаме съмнения за качеството, се дължат точно на него. При пробното електронно преброяване получихме 8000 карти успешно попълнени и 7000 неуспешно. Хората бяха спрели по средата и не можеха да продължат. Те не четат достатъчно указанията и имаха затруднения - какво е това домакинство, как се подреждат лицата, може ли в рамките на едно домакинство да има повече от едно семейство? Хората започнаха да попълват директно, програмата ги връщаше, започнаха да звънят и колкото и да е странно, ръководството взема решение, с цел да се улесни попълването на въпросника, някои контроли, които целят да осигурят качеството на информацията, да се премахнат. Заради това се оказа, че има 290 хил. лица, които не могат да бъдат отнесени към конкретни адреси.

- Защо?

- Защото адресите не са били точно записани. А има над 1000 населени места у нас, където просто не ползват адреси. Бях на среща с европейските статистически служби в Люксембург и там се обсъждаше, че следващото преброяване през 2021 г. трябва да е базирано на регистри. В скандинавските страни имат над 100-200 регистъра за жилищата, ученици - за каквото се сетите. Всяка промяна се актуализира в момента, в който се случи. До 2021 г. е въпросът доколко страните ще могат да изградят такива регистри. Който не може, отново ще използва класическия начин. Скандинавските страни дори 2011 г. направиха преброяването само по регистрите - статистическите служби получават информацията от тях и я пренасят в картите.

- И гражданите не участват?

- Не. Малко прилича на 1984 г. по Оруел, когато държавата знае всичко за гражданите, но това е бъдещето на преброяването.

- Как ще отстраните грешките?

- Няма как да се отстранят. Като се подготвя преброяването, всички знаят, че няма втори шанс.

- Не може ли тези 167 хил. души да ги намерите, след като имате настоящите им адреси?

- Знаете ли колко пари трябват за това? То е все едно да направим ново преброяване. Тези хора не влияят на броя на населението - приемаме, че е реален. Въпреки че ние имаме много точна информация за раждания, умирания и заселилите се хора у нас. Липсва ни обаче точна информация за 4-ия компонент - напусналите. Можем само косвено да оценяваме техния брой. Евростат получи данните от всички страни членки в края на март и от тях се надяваме да разберем реално колко българи постоянно са се заселили в Испания, Германия - това трябва да излезе от техните преброявания. Ясно е, че винаги има грешки, но статистиката затова е силна, защото може да ги оценява. Затова се правят контролни преброявания веднага след реалното. Лошото е, че през 2011 г. за първи път от 1956 г. контролни преброявания нямаше. Те са два вида - за пълнота на обхвата - трябва да даде информация за изпуснатите, двойно преброени граждани, а другото - за точността на регистрацията. То е съществено за качеството на преброяването - няма как да оцениш доколко са качествени резултатите без контролно преброяване. При него непосредствено след основното преброяване специално подготвени инспектори на другия ден отиват при извадка от домакинствата и отново ги броят, но не както преброителите, само да питат например за образованието, човек може да каже каквото му дойде на акъла, а искат дипломата. При преброяването винаги се установява, че гражданите имат склонност да завишават образованието си.

- Защо не са направени тези контролни изследвания?

- Бяха заместени с поправка в закона от две контролни изследвания въз основа на административни регистри. Но те не могат да бъдат използвани за проверка на точността на регистрацията.

- Може ли България да търпи санкции от ЕК заради пропуските?

- Не. Всяка страна трябва да докладва за качеството на преброяването си. Все пак това население е реално, но не е трябвало така да бъде кодирано с образование, а дори и по признаци, за които не е трябвало да отговарят - етническа група, вероизповедание на базата на резултатите от 2001 г. Но това не са чак толкова големи грешки. Имаме 10%, които не отговарят за етническата си група. Тук е възможно всеки да интерпретира резултатите както си иска - ромите могат да кажат: "Тези 10% сме ние". През 2001 г. българите са 6.6 млн., а през 2011 - 5.6 млн. С 1 млн. по-малко са се самоопределили като българи. Дали това се дължи на тези 10% без отговор? Тези хора, които не са отговорили нищо, в таблиците ги няма. Преброяването не дава точна картина за етническия състав на населението и може да води до всякакви криви изводи. През 2001 г. въпросът за етническия състав също бе доброволен в съответствие със Закона за преброяването, но по време на разяснителната кампания ние хвърлихме всички усилия да обясним на хората, че независимо че по закон могат да не отговарят, в крайна сметка от отговорите на този въпрос проличава отношението на всички граждани на България, към държавността. А 2011 г. на хората им се повтаряше, че могат да не отговарят.

- Тоест ние нямаме изобщо вярна картина и за вероизповеданието?

- Да, там е още по-фрапиращо - при източноправославното - през 2001 г. са 86.6%, а сега е 76%. Но реално, ако се използва общият брой на населението, пада до 59%. Това е резултат от неправилната разяснителна кампания. И резултатите са условни. В този смисъл преброяването не е изпълнило напълно целите си.

- А сградите - как така и те са по-малко?

- Ако имаше контролни преброявания, нямаше да има и грешката със сградите. През 2011 г. има 64 хил. жилищни сгради по-малко спрямо 2001 г. А имаше строителен бум, който се потвърждава и от данните - има въпрос за годината на построяване на сградата. И се вижда, че за десет години са построени 107 хил. сгради. Тях не само че ги няма, а има и 64 хил. по-малко. Официално, но реално непреброените сгради са поне двойно. Липсата на време, на добра подробна подготовка на преброителите е основната слабост на преброяването.

- Какво означава "нямаше време"? От години се знаеше, че през 2011 г. ще има преброяване.

- Ако имаме разумни управляващи, трябва да ни послушат по-рано и да ни отпуснат средствата. Парите и за пробното преброяване, и за реалното бяха дадени в последния момент и всичко трябваше да се направим на бегом. Това влияе на качеството на данните.

- Какви други пропуски виждате в данните?

- На фона на намалението на населението с 560 хил. между двете преброявания броят на едночленните домакинства е нараснал с 300 хил. Това е много.

- Да не би да е заради това, че въпросите с домакинството и семейството затрудняваха най-много.

- Вероятно и заради това. Но 167-те хил., за които няма данни, всички са "преброени" като едночленни домакинства без основание. А по принцип това говори, че има активен процес на емиграция, което влияе върху разпада на домакинствата, семействата. Ако в едно двучленно домакинство единият замине за чужбина, то става едночленно. Вярно е, че все повече хора живеят сами, но не може заради това да има 300 хил. увеличение, а и домакинствата растат с 80 хил. при намаление на населението, не може. Грешки има при всяко преброяване. Нашата цел не е да омаловажим труда на колегите, преброяването е много тежко. Но не трябва да си затваряме очите пред слабостите. Критичният анализ след всяко преброяване е задължителен етап.