В съзнанието на обикновения българин се блъскат какви ли не парадокси, един от друг по-причудливи, и го карат да се пита дали пък не живее във филм на Хичкок. Така например в края на миналата година половината страна ревна от възмущение след разкритията за воаяжа на националистическия вожд Волен Сидеров и обкръжението му до плажовете на слънчева Куба, който те оправдаха с партийни ангажименти. В същото време, когато наскоро партиите публикуваха годишните си финансови отчети, любопитството защо аджеба в тях няма и ред дали и колко са харчили от държавната си субсидия атакистите за митарства зад граница, заби директно в стената на политическия тунел.

Това противоречие откроява ясно проблема, с който се сблъсква обществото, щом се изправи пред



сенчестия свят на партийните финанси



Повечето време въображението на публиката е заето с неясните истории за черни каси, натъпкани с пари от фирмени обръчи, щедри олигарси и откровени престъпници. Рядко някой обаче обръща внимание каква гъста мъгла се стеле и над легалните пари на партиите. А партийците нямат никаква изгода да я разсеят. Всяка година внасят купчинка документи в Сметната палата, които уж трябва да дадат представа за техните харчове. В действителност от тези електронни отчети не се разбира абсолютно нищо.

Нека пак да вземем за пример "Атака". На средностатистическия гражданин със сигурност би му било интересно да узнае колко са стрували на партията всички онези билбордове и пана със суровата физиономия на Сидеров, които ни гледат от улици, блокове и булеварди. Или пък на каква сума възлизат даренията, на които националистите се отдадоха по време на предизборната кампания през 2013 г. Тогава плащаха наред сметки за ток и болнично лечение, че дори раздаваха и студентски стипендии. От нашите пари, които хазната благородно им раздава, за да упражняват партийната си дейност.

Същото беше и когато ГЕРБ реши да се раздели с част от огромната си субсидия заради тежкото наводнение в с. Бисер. Или когато знайни и незнайни герои без субсидия цъфват от билбордове по българските магистрали.

Може ли да разбере това от публичните финансови отчети? Не. Ако на човек му се занимава да оглежда няколкото таблички, които са му предоставени според изискванията на Закона за политическите партии (ЗПП), ще се запознае с годишното счетоводство на едно средно голямо предприятие и нищо повече. Каква информация ни дава фактът, че активите на "Атака" в частта "Съоръжения" са нараснали на 547 хил. лв. през 2013 г. в сравнение с 292 хил. лв. през 2012 г.? Какво се очаква да разберем, ако прочетем, че разходите на партията за "Външни услуги" миналата година са били за 2 млн. и 22 хил. лв.?

Тук се вижда ясно основният проблем - дори и да са изрядни от гледна точка на изискванията на закона,



подобни документи не ни казват нищо



за това, което реално бихме искали да знаем за партийните харчове. За политиците те са удобни, тъй като им дават възможност да представят разходите си във възможно най-общ вид, който не позволява да се проследят детайлите. Но за гражданина, който иска да се информира, отчетът в този си вид е абсолютно безполезен. Ровене е необходимо, защото все пак тук става въпрос за нашите пари, събирани с данъци, такси, осигуровки, санкции и глоби. В Германия например партиите разчитат в еднаква степен на публични средства, на членски внос и на дарения, за да покриват нуждите си. Докато у нас зависимостта на политическите субекти от държавната субсидия е просто умопомрачителна. Бившите управляващи от ГЕРБ са получили близо 18 млн. лв. от държавата през 2013 г. В същото време приносът на членовете към партийната хазна е едва 61 хил. лв., а даренията възлизат на една голяма кръгла нула.

От тази гледна точка десетте най-успешни български партии, имали шанса да уловят държавната субсидия, се вместват доста добре в модела на черната кутия - в тях потъват десетки милиони левове всяка година, а излизат няколко счетоводни документчета с числата за приходи, разходи и баланс. Като стана дума за черна каса - класически пример са безотчетните на депутатите. Всеки месец те получават спретнати суми за експерти, зали и пр., за които дори и отчетен документ не им се иска.

Изходът е ясен - законодателни промени, с които да се въведе нов вид отчетност за партиите, при която ще предоставят документ за параметрите на всеки направен от тях разход до последната стотинка. Бумащината със сигурност няма да се увеличи - просто табличките през одиторите ще станат по-прегледни. Ако искаме прозрачност и ако изобщо някой пита за нещо обикновения гласоподавател, след като е минал вотът.