Активисти на неправителствени организации от Белгия, Германия и Франция протестират срещу преговорите за TTIP със САЩ пред сградата на Еврокомисията в Брюксел в средата на март. |
Често трансатлантическото партньорство се приема за даденост и се смята, че гражданите от двете страни на Атлантическия океан ще продължат да поддържат тези отношения, както го правеха преди разкритията от 2013 г., че АНС на САЩ е подслушвала Европа. Въпросът, който трябва да си зададем, е
колко далеч един от друг са
Европа и Америка или Венера и Марс по прочутото определение от 2002 г. на Робърт Кегън? И какви са последствията от трансатлантическото раздалечаване за бъдещото сътрудничество между ЕС и САЩ?
Народите на ЕС и Америка споделят еднакви ценности. Политическите системи са основани на демократични принципи, на върховенството на закона и на решимостта за спазване на човешките права. Въпреки че разкритията за системното следене и шпиониране от страна на АНС провокираха широк политически дебат, трансатлантическото партньорство е от стратегическо значение и за двете страни, без реална алтернатива.
Но също така е вярно, че САЩ и ЕС имат твърде различни подходи към заплахите за сигурността, които подложиха партньорството им на сериозни изпитания. Партньорите преценяват различно предизвикателствата на тероризма, различават се и в подбора на адекватни решения как да се отвърне на тези предизвикателства.
След 11 септември САЩ възприемат тероризма като екзистенциална заплаха за сигурността си. Военните интервенции и нападенията с безпилотни самолети в Афганистан, Пакистан и Йемен, както и мащабната дейност на АНС, са доказателства за това разбиране. ЕС и неговите страни членки, от друга страна, приемат тероризма на първо място основно като проблем на вътрешната сигурност, с който трябва да се справят чрез подбор на подходящи полицейски мерки. Тази разлика в преценката не е въпрос просто на международна координация. Тъкмо обратното.
Ясно е, че
съюзниците на САЩ вече не вярват на Америка
и на американските компании, както вярваха преди разкритията за АНС. В отговор на тези разкрития, Германия и Бразилия подготвиха необвързваща резолюция на ООН, призоваваща за защита на гражданските и политически права в дигиталната епоха. Нейното приемане бе израз на безвъзвратна загуба на доверието между САЩ и съюзниците им.
Правителствата и обществата в Европа вече гледат подозрително на американските намерения. Комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент препоръча американските технологични компании да носят отговорност според европейските закони. Франция и Германия настояват за "безопасни комуникационни мрежи" в ЕС. Обмислят се субсидии за европейските фирми, които да са равностойни на американските технологични компании, за да се задържи европейската информация на европейска земя. Европарламентът настоява споразумението със САЩ да бъде забавено и настоява за нов договор със САЩ за защита на информацията. Чуха се дори гласове за преосмисляне на нуждата от TTIP. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг се обяви за създаването на Европейска разузнавателна агенция.
Германското правителство също настоява през последните месеци да се дадат на немските и на европейските граждани същите права като на американските граждани, ако се злоупотребява с личните им данни. В германския Бундестаг създадоха специална комисия за разследване на дейността по подслушването от страна на АНС и повдигнаха отново въпроса за
"технологичен суверенитет",
с искания за по-сериозна защита на данните и намаляване на киберуязвимостта. Основният телекомуникационен доставчик в Германия - Дойче телеком, вече проучва възможностите за Internetz. Всичко това се случва, след като правителството се опита и не успя да накара САЩ да подпишат договор за нешпиониране, както и да бъдат включени Германия и Франция в групата за споделяне на разузнавателна информация 5-те очи, включваща САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.,
По ирония на историята през февруари 2014 г., когато изтекоха записите на американски и европейски дипломати с посланиците им в Киев, тъкмо съпругата на Кегън - помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, предизвика буря със свое изказване. Заявявайки на американския посланик в Украйна Джефри Паят, че иска дипломат от ООН да отиде в Киев и да подпише споразумение с новото правителство, тя казва: "Според мен ще е чудесно да се помогне на такава договорка и нека ООН помогне, и да ти кажа, майната му на ЕС". В друг запис високопоставената служителка на европейската дипломатическа служба Хелга Шмид казва на посланика на ЕС в Украйна Ян Томбински: "Но трябва да знаеш, че нас сериозно ни тревожи фактът, че американците ходят напред-назад и ни се подиграват". Тези изявления са само
отрязъци от трансатлантическата дипломация,
но показват ясно липсата на разбирателство в настоящите отношения.
След разкритията на Едуард Сноудън администрацията на Обама и американският бизнес заявиха намерението си да възстановят доверието. За да стане това, ще са нужни конкретни промени в политиката и силно демократично наблюдение върху належащия дебат за трансатлантическите принципи и норми. Речта на президента Обама и президентският указ от януари 2014-а за дейността на АНС могат да бъдат само малка първа стъпка в подобряване на отношенията. Според указа на Обама американските шпиони могат да следят чужди лидери само след като се прецени икономическата и политическа връзка между двете страни. През февруари 2014 г. комисията по вътрешните работи и правосъдието на Европарламента препоръча приемане на TTIP единствено ако крайният вариант на текста му не засяга въпроси, свързани със защита на информацията. Намесата на САЩ на глобалната сцена е доста по-широка, заплахите за сигурността на страната се смята, че са по-големи, отколкото тези за Европа. Затова Европа (Венера) и САЩ (Марс) едва ли ще намерят общ език по въпросите на защитата и използването на информацията в близко бъдеще.