:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,678,680
Активни 709
Страници 21,245
За един ден 1,302,066
Приятели

Европа и Америка като Венера и Марс

САЩ и ЕС имат твърде различни подходи към заплахите за сигурността, които подложиха партньорството им на сериозни изпитания
Активисти на неправителствени организации от Белгия, Германия и Франция протестират срещу преговорите за TTIP със САЩ пред сградата на Еврокомисията в Брюксел в средата на март.
САЩ и страните от ЕС са добре смазана общност на сигурността - институционалната база й е НАТО, а демокрацията е стабилната нормативна основа. Нарастващият конфликт между САЩ и азиатските им съюзници, от една страна, и Китай, от друга, отново показа колко много общи неща по принцип имат от двете страни на Атлантика и това пролича пак при неотдавнашния старт на преговорите за Трансатлантическо партньорство за свободна търговия и инвестиции (TTIP).

Често трансатлантическото партньорство се приема за даденост и се смята, че гражданите от двете страни на Атлантическия океан ще продължат да поддържат тези отношения, както го правеха преди разкритията от 2013 г., че АНС на САЩ е подслушвала Европа. Въпросът, който трябва да си зададем, е



колко далеч един от друг са



Европа и Америка или Венера и Марс по прочутото определение от 2002 г. на Робърт Кегън? И какви са последствията от трансатлантическото раздалечаване за бъдещото сътрудничество между ЕС и САЩ?

Народите на ЕС и Америка споделят еднакви ценности. Политическите системи са основани на демократични принципи, на върховенството на закона и на решимостта за спазване на човешките права. Въпреки че разкритията за системното следене и шпиониране от страна на АНС провокираха широк политически дебат, трансатлантическото партньорство е от стратегическо значение и за двете страни, без реална алтернатива.

Но също така е вярно, че САЩ и ЕС имат твърде различни подходи към заплахите за сигурността, които подложиха партньорството им на сериозни изпитания. Партньорите преценяват различно предизвикателствата на тероризма, различават се и в подбора на адекватни решения как да се отвърне на тези предизвикателства.

След 11 септември САЩ възприемат тероризма като екзистенциална заплаха за сигурността си. Военните интервенции и нападенията с безпилотни самолети в Афганистан, Пакистан и Йемен, както и мащабната дейност на АНС, са доказателства за това разбиране. ЕС и неговите страни членки, от друга страна, приемат тероризма на първо място основно като проблем на вътрешната сигурност, с който трябва да се справят чрез подбор на подходящи полицейски мерки. Тази разлика в преценката не е въпрос просто на международна координация. Тъкмо обратното.

Ясно е, че



съюзниците на САЩ вече не вярват на Америка



и на американските компании, както вярваха преди разкритията за АНС. В отговор на тези разкрития, Германия и Бразилия подготвиха необвързваща резолюция на ООН, призоваваща за защита на гражданските и политически права в дигиталната епоха. Нейното приемане бе израз на безвъзвратна загуба на доверието между САЩ и съюзниците им.

Правителствата и обществата в Европа вече гледат подозрително на американските намерения. Комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент препоръча американските технологични компании да носят отговорност според европейските закони. Франция и Германия настояват за "безопасни комуникационни мрежи" в ЕС. Обмислят се субсидии за европейските фирми, които да са равностойни на американските технологични компании, за да се задържи европейската информация на европейска земя. Европарламентът настоява споразумението със САЩ да бъде забавено и настоява за нов договор със САЩ за защита на информацията. Чуха се дори гласове за преосмисляне на нуждата от TTIP. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг се обяви за създаването на Европейска разузнавателна агенция.

Германското правителство също настоява през последните месеци да се дадат на немските и на европейските граждани същите права като на американските граждани, ако се злоупотребява с личните им данни. В германския Бундестаг създадоха специална комисия за разследване на дейността по подслушването от страна на АНС и повдигнаха отново въпроса за



"технологичен суверенитет",



с искания за по-сериозна защита на данните и намаляване на киберуязвимостта. Основният телекомуникационен доставчик в Германия - Дойче телеком, вече проучва възможностите за Internetz. Всичко това се случва, след като правителството се опита и не успя да накара САЩ да подпишат договор за нешпиониране, както и да бъдат включени Германия и Франция в групата за споделяне на разузнавателна информация 5-те очи, включваща САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.,

По ирония на историята през февруари 2014 г., когато изтекоха записите на американски и европейски дипломати с посланиците им в Киев, тъкмо съпругата на Кегън - помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, предизвика буря със свое изказване. Заявявайки на американския посланик в Украйна Джефри Паят, че иска дипломат от ООН да отиде в Киев и да подпише споразумение с новото правителство, тя казва: "Според мен ще е чудесно да се помогне на такава договорка и нека ООН помогне, и да ти кажа, майната му на ЕС". В друг запис високопоставената служителка на европейската дипломатическа служба Хелга Шмид казва на посланика на ЕС в Украйна Ян Томбински: "Но трябва да знаеш, че нас сериозно ни тревожи фактът, че американците ходят напред-назад и ни се подиграват". Тези изявления са само



отрязъци от трансатлантическата дипломация,



но показват ясно липсата на разбирателство в настоящите отношения.

След разкритията на Едуард Сноудън администрацията на Обама и американският бизнес заявиха намерението си да възстановят доверието. За да стане това, ще са нужни конкретни промени в политиката и силно демократично наблюдение върху належащия дебат за трансатлантическите принципи и норми. Речта на президента Обама и президентският указ от януари 2014-а за дейността на АНС могат да бъдат само малка първа стъпка в подобряване на отношенията. Според указа на Обама американските шпиони могат да следят чужди лидери само след като се прецени икономическата и политическа връзка между двете страни. През февруари 2014 г. комисията по вътрешните работи и правосъдието на Европарламента препоръча приемане на TTIP единствено ако крайният вариант на текста му не засяга въпроси, свързани със защита на информацията. Намесата на САЩ на глобалната сцена е доста по-широка, заплахите за сигурността на страната се смята, че са по-големи, отколкото тези за Европа. Затова Европа (Венера) и САЩ (Марс) едва ли ще намерят общ език по въпросите на защитата и използването на информацията в близко бъдеще.
СНИМКИ ЕПА/БГНЕС
Помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд раздава бисквити на протестиращи на Майдана в Киев на 11 декември м.г. Тя предизвика политическа буря със свое изказване в записан разговор с посланика на САЩ в Киев.
 Главните преговарящи от страна на ЕС и на САЩ за TTIP Инасио Гарсия Беркеро (вляво) и Дан Мълани отговарят на въпроси на евродепутати на 17 март в Брюксел.
8
2320
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
28 Април 2014 20:31
Дрън-дрън. Истината е, че т. нар. Марс оножда т. нар. Европа.
28 Април 2014 21:31
"Правителствата и обществата в Европа вече гледат подозрително на американските намерения."


Как иначе,
След като Континента от дълго време мъчи да "преодолява" англосаксонския Империализъм,
докато Кралството с доминионите и франкенщайн-продукта му САЩ, още се топят в неговия оргазъм ???...
Забравяш Кралството, Авторе,
Всякак пристрастията в подобен ракурс на анализ, са Престъпление срещу Човешката природа,
Никой няма право да я присвоява от другите...
28 Април 2014 23:22
САЩ отдавна са тоталитарна страна. Президентът е една фасада. Но дори и той не се избира от народа. Малко известен факт е, че президентът на САЩ всъщност не се избира от народа, а от електорална колегия, която пък се избира на база на правила, които пък включват често прекрояване на границите на електоралните райони, което пък е вече въпрос на междупартийни договорки. И въобще демокрация, в която има само две партии е доста съмнителна работа. Моделът нещо ...., щото не допускам, че американците са толкова промити мозъци, че за толкова много години едно ново партийно запъртъченце поне не се е излюпило.

ЕЛЕКТОРАЛНА КОЛЕГИЯ

Какво представлява електоралната колегия?

Електоралната колегия представлява група граждани, избрани от щатите да гласуват за президент и вицепрезидент от името на жителите на всеки щат. Начините за избиране на електори са различни в отделните щати, но обикновено политическите партии номинират кандидатите за електори на щатските партийни конгреси или чрез гласуване в централата на партията. Гласувайки за президент и вицепрезидент, избирателите във всеки щат определят електорите по време на общите избори. Президентът се избира от електоралната колегия, а не при прекия вот, но двете форми на гласуване са неразривно свързани.

По какъв начин електоралната колегия избира президента?

Структурата на електоралната колегия осигурява на всеки щат същия брой електорални гласове като този на представителите му в Конгреса. Федералният окръг Кълъмбия разполага с три електорални гласа. Общият брой на гласовете в електоралната колегия е 538, а един кандидат за президент трябва да получи 270 от тях, за да спечели [обикновено мнозинство]. Всички щати освен два използват мажоритарната избирателна система, при която получилият най-голям брой гласове при прекия вот на избирателите в щата кандидат печели всички щатски електорални гласове.

Електорите обикновено се събират в столицата на своя щат през декември, за да гласуват. След това електоралните гласове се изпращат във Вашингтон, където се преброяват на обща сесия на Конгреса през януари.

Ако никой от кандидатите за президент не спечели мнозинството от електоралните гласове, по силата на Дванайсетата поправка към Конституцията изборът на президент се осъществява от Камарата на представителите. При подобна ситуация Камарата избира президент с обикновено мнозинство измежду тримата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове. Всеки щат разполага с един глас.

Ако никой от кандидатите за вицепрезидент не спечели мнозинството от електоралните гласове, Сенатът определя вицепрезидента с обикновено мнозинство, като всеки сенатор избира между двамата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове.

В кои избори участва електоралната колегия?

Електоралната колегия избира само президента и вицепрезидента.
29 Април 2014 00:59
" В САЩ изборите ги печели винаги една и съща партия- партията на Големите пари!"/Ноам Чомски/
29 Април 2014 01:27
A едно време имахме цели три партии, БКП, БЗНС и ОФ и пак не бяхме демокрация, , докато американците само с две партии за демокрация минават!!!!
29 Април 2014 06:20
Народите на ЕС и Америка споделят еднакви ценности. Политическите системи са основани на демократични принципи, на върховенството на закона и на решимостта за спазване на човешките права.

Това е едно клише, постоянно повтаряно което е, както казват руснаците "верно с точностью до наоборот"
29 Април 2014 11:31
Щях и аз да пусна същият цитата, но в същност няма нужда.

Самата статия е разхвърляна, без централна нишка, не може да се определи ясно за какво ратува тя. Или ако да (подслушванията и интернет), то настрана остават далеч по-централни въпроси.

Чисто и просто пътищата на една фашистка империя не са тези на съюз на национални държави в друг континент. Еднаквите "ценности" са наложени след окупацията на Европа с и след ВСВ. Европа е превърната в един Ел Салвадор или нещо като заден двор на САЩисаните. Последните събития около Урайна показват недвусмислено за какви "ценности" става дума и къде е мястото на Европа...

Пътят на Европа трябва да е друг. За което има както сили, така и желание. Но основната пречка е англосаксонският комполот (5-те) и това, че навсякъде империята е поставила свой чучела. На всяка една значима и ключова позиция. Нещата са многопластови и преплетени, така както "истини", интереси и фикции на паразитна върхушка управляват света.

И докато предишните обслужващи земята Гея - Венера и Марс, не бъдат поставени на мястото им, предстоящото уж Златно хилядолетие ще се отдалечава все повече и повече.
29 Април 2014 18:54
САЩ и ЕС нямат друго бъдеще освен Атлантически съюз. При всички други варианти, останалия свят ще ни разкатае фамилията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД