Обама каза за Путин, че по време на украинската криза вторият бил застанал "на погрешната страна на историята". Ако историята е разделена като зебра на черни бели ивици, то сигурно истината е като мухата - каца където си ще.

Аз мисля, че науката "история" стана по-обтекаема от термина "демокрация". Фукуяма преди вече доста години предрече край на своята представа за история. Пък самата история, както видяхме, не само си продължава движението, но има тенденция да мине от тръс към галоп. А как "демокрацията" се меси в историята и как втората отвръща на удара гледаме непрестанно. Виктория Нюланд например призна, че САЩ дали 5 милиарда долара за укрепване на демокрацията в Украйна. Ако подходим с исторически аршин към това щедро донорство, то резултатът депресира - банкрутирала държава, докарала се до ръба на гражданска война.



Егати инвестицията, егати демокрацията,



мърморя озадачено.

В цялата работа с патакламите в днешния свят има един голям плюс. Надявам се да дойдем не до края на историята и да се надвесим с празен поглед, а да дойдем до края на пропагандата. Имам предвид не всяка пропаганда - сега не говоря примерно за пропагандата на хомосексуализъм между непълнолетни - това е друга тема, също важна. Ще й дойде времето. А за онази пропаганда от миналото, от епохата на Студената война и преди нея, с която по добре обяснима инерция и днес искат да управляват съзнанията ни силовите центрове на света. Тази ретроградна пропаганда прилича на онзи стремеж, с който видни стратези на военното дело все още се силели да разчитат на конните армии в епохата на картечниците. Или още по-зле - в епохата на танковете.

Днес тя се изобличава по-бързо, но все още недостатъчно масово. Изобличението е главно благодарение на интернет. Това е прекрасно. То е начин да излезем от биполярното мислене, от света на зебрата. Този монохромен свят е обида за човека от XXI век.

Забележете с какъв хъс се борят за телевизиите в Украйна - дали да облъчва главите само Киев, или да има достъп и Москва. А как навремето, през Втората световна, през пукот и заглушаване са слушали радио Москва или Лондон нашите сънародници? За разпечатване на радиоапаратите и слушане на вражеска пропаганда рискът е бил арест и съд. Военно време. Рискът за донос и неприятности, ако слушаш пропагандистките "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", също съществуваше допреди четвърт век.

"Комай ни лъжат тия синковци" - написа Никола Вапцаров малко преди да го разстрелят. Имаше предвид гласовете от радиото. Когато някой говори, винаги има опасност да излъже. Когато някой властник говори на масите с апломб, със сигурност иска да излъже. Въпросът е да слушаме и четем различни и повече гласове. Така ще научим, че термини като "Армия за освобождение на" и "сепаратисти"; "въстанал народ" и "терористи"; "сваляне на омразната диктатура" и "въоръжен преврат"; "хунта" и "наши приятели" са двойки понятия, характеризиращи едни и същи неща, политически синоними по своему. Шарки по една и съща зебра. Над която летиш ти, читателю, досущ



политическа муха от рояк "Век XXI".



Когато някой каже, че не трябва да се въоръжават сепаратисти, той има предвид, че не трябва да се въоръжават хора, които желаят независимост, но са под юрисдикцията на наши приятели*. Па били те диктатори, душмани на "Фейсбук", човекоядци дори. А когато някой съюзник въоръжава сепаратисти, като тези в Косово през 1998-1999, то той въоръжава не сепаратисти, а борци за свобода, които искат да свалят режим, който е имал дързостта да избере не него за покровител. Когато някой каже, че ще бие арабска страна, за да й донесе демокрация и за да не произвежда тя оръжия за масово унищожение, то не значи, че не лъже. Значи само, че има силата да нарушава норми, които сам е създал и на които държи само когато не ограничават самия него.

Въпросът за нашето политическото здраве днес се състои в това - не да можеш да кажеш на външнополитическия опонент на менторите си: "Ти си агресор и националист", а да можеш да кажеш на политическия си съюзник и вожд: "Ти бъркаш, драги, прекроявайки граници, например в Косово - създаваш лоши прецеденти." Така ще си помогнеш на съюзника. Ако го следваш кротко в заблудите му - то те вероятно един ден ще се окажат не заблуди, а чиста проба хегемонизъм. Ти обаче във всички случаи ще се окажеш овца. А съюзът ти - не сбор на равноправни субекти,



а стадо с чобанин.



"Европа трябва да даде ясен отговор на политиката, която ни връща в ХIХ век и времето, когато Великите сили са вземали решения вместо малките държави", рече нашият президент Плевнелиев наскоро в интервю. Добре казано.

Сигурен съм, че той влага друг смисъл в реченото, но го призовавам да го разшири в този дух: горко на политиката, в която такива като нас или мълчат, или блеят в унисон. Независимо как се нарича чобанинът. Дори Пентагон да му е името.

---

*Кюрдите например.