Българският център за нестопанско право е сред неправителствените организации, които от години настояват държавата да разпределя по прозрачен начин средствата за неправителствения сектор. НПО-то е сред активните в сектора по важни въпроси като доброволчеството, дарителството, предоставянето на социални услуги от гражданския сектор. Благодарение на тях предишното правителство прие стратегия за развитието на гражданските организации. Сега въпросът е как да накарат управляващите да я изпълнят.

--------------

- Кога финансирането на неправителствения сектор от държавния бюджет ще започне да става по ясни правила и прозрачно?

- В момента от държавния бюджет всяка година се отделят около 10 млн. лв., но те отиват за конкретни организации. През 2012 г. Министерският съвет прие идеята да се създаде механизъм, по който идеи на граждански организации да се финансират на конкурсен принцип. За съжаление, той на практика не се прилага, а и не се вижда желание да се развие.

Колкото до прозрачността - за мен това означава да е ясно защо за финансиране се избира една организация, а не друга. Да има предварително обявени критерии, по които проектите се съревновават, и да се оценяват от независими оценители. Със сигурност не е прозрачно, когато в парламента някой лобира конкретна организация да бъде включена в списъка за държавни субсидии.



- Неправителствените организации обяснихте ли този проблем на сегашните управляващи?

- От няколко месеца се опитваме да започнем диалог с правителството, но засега няма изразено ясно желание нещо да се промени. Финансирането на граждански инициативи не е пари за финансиране на дадени организации, а пари за решаване на конкретни проблеми и реализиране на добри идеи.



- По каква логика са включени редовните получатели на субсидии? Знае ли се как изразходват тези средства и какъв е резултатът от това?

- Има два начина да се включи организация в списъка за получаване. Единият е да бъде национално представителна на и за хора с увреждания. Другият е да бъде изрично вписано в закон, че държавата ще подкрепя дадена организация. Въпреки това има и трета категория - изключенията, например Рилският манастир, който не е точно гражданска организация, или Институтът за стандартизация, който е по-скоро държавна структура. Не са ясни критериите, според които една организация получава една сума, а друга организация различна сума - това е по-скоро историческа причина, защото парите се базират на субсидията, получена предходната година.

Истината е, че има организации, включени преди години в списъка след предложения на депутати между първо и второ четене на Закона за бюджета. Например Фонд "13 века България". А това не е пример за добра политика.



- Тоест никой не проверява за какво се харчат отпуснатите пари?

- Въпреки че Сметната палата може да проверява финансираните организации, това е проверка по документи след отчитане на дейностите. А финансирането е по-скоро институционално, защото формулираните дейности обикновено са много общи. Ако трябва да проведа семинар, никой не идва да провери дали съм го провел. Проверява се дали имам фактура за проведен семинар.



- Няколко организации от години се борите за конкурсно начало и пълна прозрачност. Защо не успявате, откъде идва отпорът?

- По мое мнение основният проблем е, че държавата все още не разбира ползата от работата с граждански организации. Най-често взаимодействието е чисто формално. Но не са много хората, които виждат ползата от редовното въвличане на гражданите и техните организации при обсъждане на важни въпроси. Също и инвестирането в идеи и инициативи на граждански организации се вижда като допълнителен разход, а не като инвестиция в добри идеи.



- Подозирате неразбиране от страна на държавата, но не е ли възможно това да се прави умишлено, не е ли по-удобно за управляващите да няма яснота и точна отчетност?

- Според мен държавата просто не иска да се занимава с проблемите на гражданските организации. Още повече че след протестите през 2013 г. има политици, които виждат гражданските организации като опозиция, а не като възможност да получат независимо мнение.



- Какво точно е вашето предложение за финансова устойчивост на НПО-тата?

- Държавата трябва да създаде условия гражданските организации да бъдат независими. Това означава да се подкрепя дарителство, доброволчество, но и да се създадат прозрачни механизми за финансиране на идеи на граждански организации. Защото по този начин се развиват интересни практики и модели, които после държавата може да прилага. Например приемната грижа е модел, развит от граждански организации, който сега държавата поема. Ние искаме държавата да създаде механизъм, по който да се финансират добри идеи на граждански организации и това да става по ясен и прозрачен начин.



- Предишното правителство прие Стратегия за развитието на гражданските организации. Какво предвиждаше тя и защо не проработи?

- Стратегията има три основни приоритета - партньорство с гражданските организации (включително създаване на съвместен орган - Съвет за развитие на гражданското общество, който да обсъжда проблемите на гражданските организации), повишаване на финансовата устойчивост на организациите (включително създаване на фонд за финансиране на граждански инициативи) и стимулиране на гражданската активност (включително подкрепа за доброволчеството и гражданското участие при обсъждане на важни въпроси). Изпълнението на стратегията не започна заради предсрочните избори. Но това не е стратегия на предишното правителство. Това е държавна стратегия и трябва да се изпълнява, както се изпълняват и законите, приети от предходните парламенти.



- Как ще се привличат средства в този фонд?

- Средствата във фонда ще се осигуряват от държавата, но той трябва да е политически по-независим, т.е. в неговото управление да участват и представители на граждански организации. Ние не искаме организациите да се финансират само от държавата, но искаме държавата да задели малка част от държавния бюджет за финансиране на граждански инициативи. А защо не и част от средствата, отнети от Комисията за незаконно придобитото имущество да отиват за финансиране на общественополезни идеи?



- Как ще отговорите на тези, които смятат, че държавата не трябва да финансира неправителствения сектор?

- Държавното финансиране е вторият по важност източник за гражданските организации в международен план. А в България все още има хора, които мислят, че една организация става част от правителството, ако получава държавни средства. Но това не е финансиране за самите организации, а за техните идеи, които развиват интересни модели или решават конкретни проблеми на хората. Например фактът, че сега всеки може да поиска информация от държавен орган и той е длъжен да я предостави, е резултат от усилията на гражданския сектор и особено на "Програма Достъп до информация", положили усилия за приемане на Закона за достъп до обществена информация. Такива примери има безкрайно много.

Моето лично наблюдение е, че не всяка богата държава има развито гражданско общество, но всяка държава с развито гражданско общество е богата - тук пример са Норвегия, Швейцария, САЩ, Великобритания и всички други западни демокрации. В Хърватия, Естония и дори Албания има фондове за финансиране на граждански организации. На Балканите е много разпространена и практиката приходите от държавните лотарии да отиват за финансиране на гражданското общество. В Естония държавата работи съвместно с гражданското общество за решаване на важните обществени въпроси. Неслучайно Естония е водеща сред страните от Централна и Източна Европа според Индекса за устойчивост на неправителствените организации.



- Няма ли опасност публичните средства да отиват в НПО-та, свързани с политици, както се случваше, докато имаше разпределяне на неголяма сума чрез конкурс в предишни години?

- Когато има прозрачни процедури и ясни правила, включително и за конфликт на интереси, този риск е минимален. Важно е да се следи и дали средствата наистина се изразходват по предназначение.



- Как може да се предотврати заобикалянето на закона от неправителствени организации, които са създадени от политици или от членове на управлението?

- Една от мерките в Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации предвижда публикуване на едно място на всички средства, които държавата предоставя на граждански организации, заедно с целта и размера на финансирането. По този начин ще се види кои са организациите, които получават средства, и за какво. Най-добрият начин за борба с лошите практики е публичността. Преди години имаше примери на организации, финансирани от бюджета с много неясни проекти. Една година имаше организация, получила финансиране за два проекта, освен получената директна субсидия (въпреки ограничения брой финансирани проекти). След вдигнатия медиен шум беше забранено на организации, получаващи директни субсидии, да кандидатстват и с проекти.