42-рото народно събрание безспорно е активно в законотворчеството, но вероятно ще остане в историята като един от парламентите, приели най-недоизпипаните и надупчени от пропуски и абсурди закони. Причините за това са много, на първо място - оцеляването. Стремежът да се пази крехкото мнозинство в пленарната зала прави трудно отстояването на принципни позиции в коалиционните отношения между БСП и ДПС. В случаите с откровено лобистки или скандални закони цената за това е висока и се плаща от всички нас. И толкова по-цинично звучи скорошното признание на Сергей Станишев, че БСП трупала негативи заради ДПС, но търпяла в името на България.



Зависимостта на социалистическата партия от ДПС



изключва явното противопоставяне. БСП и ДПС имитират политически разговор по отделни теми като например привидните различия между двете партии по темата облагане на доходите, но бягат от заемане на позиции по спорни законопроекти, внесени от коалиционния партньор. По тях по правило мълчи и изпълнителната власт. Така тежестта по отстояване на различни мнения пада на раменете на отделни депутати, а парирането на скандални предложения тече през сформирането на миникоалиции с цената на много усилия. Понякога това води и до тежки грешки.

Законът за хазарта и допуснатата в него данъчна амнистия за част от хазартните игри е само един от примерите. Гласуването по един от ключовите текстове от закона - за облагането на хазарта, бе обърнато в последния момент в пленарната зала, включително с гласове на опозицията. Тогава това бе равносилно на победа на обществения интерес, защото гласуваните по предложение на депутата от левицата Георги Кадиев текстове запазиха по-високото облагане на офлайн хазарта, противно на мнението на водещата парламентарна комисия по бюджет и финанси и вносителите - коалиция депутати от БСП и ДПС. Няколко месеца по-късно се оказва, че победата е поражение и че от облагането изцяло са изключени отделни видове хазарт като лотарията и бингото.



За основателно подозрителната публика този пропуск за милиони



трудно може да се обясни като грешка. Така Кадиев, който положи сериозни усилия да не допусне по-ниски данъци за хазарта, днес е поставен в абсурдната ситуация да обяснява, че не е бил целенасочено разсеян. В същото са заподозрени и експертите, редактирали текстовете в последния момент, по време на отпусната кратка парламентарна почивка след поднесената в зала изненада. Но ако Кадиев все пак има доблестта да предложи сам да поправи грешката си, водещата бюджетна комисия трудно ще обясни защо бави законопроекта.

Официалната причина за тупането на топката - необходимостта от съгласуване на промените със засегнатите институции, онагледява двойния стандарт в работата на парламента и драматичната липса на експертиза в работата на Народното събрание. Законът за хазарта е един от законите, в който подобно съгласуване би следвало да е задължително с оглед на прякото въздействие на промените върху бюджетните приходи. При приемането на промените в закона през миналата година това съгласуване бе, меко казано, претупано въпреки предложеното тройно намаляване на данъка за хазарта. Сега обаче - когато проблемът е кристално ясен и просто трябва да се запуши дупка в хазната, проектът ще мине по целия път на съгласуване, включително през становище на Министерския съвет. Такова миналата година не се видя, ако въобще е имало.



През подобни обрати в залата минаха и други спорни законопроекти,



при трети миникоалициите се провалиха. Такава бе съдбата на гласуването на закона за Сметната палата, при който алтернативното предложение за запазване на ясна структура на палатата не успя с три гласа. Провали се и опитът на отделни депутати за налагане на новите правила за потребителските заеми върху всички сключени до този момент договори. Този законопроект, който можеше спокойно да се рекламира като успех на мнозинството, внезапно се оказа ужас за вносителите му заради изненадващо въведения и приет в залата таван за лихвите по бързите заеми. Така вместо да популяризират законопроекта, вносителите бяха заети да обясняват колко вреден е приетият не по тяхна инициатива таван. Всичко това остави ужасен вкус за задкулисни договорки и поемани от различните страни ангажименти.

В тази посока вероятно може да се посочат и други примери. Този стил на работа не е запазена марка само за това Народно събрание. Лошо законодателство - със скандални текстове и трудни компромиси - се е създавало и в предходни мандати. Това обаче е успокоение само за политиците. За нас остава сметката.