Малката тихоокеанска страна Маршалови острови реши да съди ядрените сили за нарушения на международните закони и неспазване на задълженията им за ядрено разоръжаване. Този случай е безпрецедентен, единодушни са редица експерти.

Маршаловите острови атакуват в съда САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея.

Искът е подаден от островната страна в Международния съд в Хага. Освен това Маршаловите острови са завели и федерално дело срещу САЩ в Сан Франциско, като в него са посочили като обвинявана страна президента Барак Обама, американски ведомства, министрите на отбраната и на енергетиката и американското Управление за ядрена безопасност. Маршаловите острови обвиняват ядрените държави в "явно отричане на човешката справедливост". Формалната причина, поради която страната предприема този юридически ход, са големите щети, понесени от нея по време на надпреварата във въоръжаването през Студената война.

Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост. Островите са съставени от две почти паралелни островни вериги, носещи наименованията Ратак и Ралик. Ратак е източната верига от острови и наброява 14 добре оформени атола и 2 малки изолирани острова. Името на веригата означава "изгрев". Островната верига Ралик е разположена на запад и наброява 15 атола и 3 острова. Името й съответства на "залез" и не се различава съществено по структура от Ратак. Най-големият атол е Кваджалейн, който е и един от най-големите атоли в света с площ от 6.3 квадратни километра на сушата, а на целия атол - 839.3 квадратни км. Към островната група общо принадлежат над 1150 коралови острова и малки островчета, които се разпростират върху обща площ от 1 900 000 кв. км, разположена в западната част на Тихия океан. Основната площ на островите е разпределена между 29 атола и 5 изолирани малки острова, като само 23 от тях са обитаеми. Населението е около 53 000 души.

Маршаловите острови твърдят, че обвинените девет страни модернизират ядрения си арсенал, вместо да договарят разоръжаване. Според малката страна те ще похарчат



1 трилион долара за ядрените си арсенали



през следващото десетилетие. В международния съд са заведени девет отделни дела. Островната държава съди петте "разпознати" държави, които имат право да притежават ядрени арсенали според Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) от 1968 г. - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания, както и три държави, които не са страни по ДНЯО, но разполагат с атомни оръжия - Индия, Пакистан и Северна Корея. Отделно дело е заведено и срещу Израел, въпреки че страната отрича да има такъв арсенал. Нито една от деветте страни не е била информирана предварително за стъпките, предприети от Маршаловите острови, отбелязват редица медии. На разположените в Тихия океан острови, сред които са и атолите Бикини и Еневетак, между 1946 и 1958 г. са проведени 67 ядрени опита. Най-значителният от тях е т.нар. Експлозия браво" - 15-мегатонна ядрена бомба, която е 1000 пъти по-силна от взривената над японския град Хирошима по време на Втората световна война. Много анализатори потвърждават, че вследствие на ядрените опити хората на Маршаловите острови страдат



от значителни здравословни и екологични проблеми.



ДНЯО задължава страните, които не разполагат с ядрени арсенали, да не създават такива, а вече въоръжените с атомно оръжие да започнат да се разоръжават. Въпреки че от края на Студената война насам размерът на арсеналите е намалял значително, в момента остават 17 000 функциониращи ядрени глави, като 16 000 от тях са на въоръжение в САЩ и Русия. Именно затова в своите искове представители на Маршаловите острови посочват, че много от ядрените държави модернизират арсеналите си, което представлява "явно нарушение на ДНЯО". "Ядрените държави продължават да разпространяват мита, че участват в инициативите по разоръжаване, а в същото време инвестират милиарди в модернизирането на ядрените си арсенали. Правителството на Великобритания например възнамерява да осъвремени програмата "Тридент", което погазва задълженията на страната по международните споразумения. Сега към негативното обществено мнение по въпроса срещу страната ще има и съдебно дело", заяви генералният секретар на Кампанията за ядрено разоръжаване Кейт Хъдзън.

"Това е своего рода битка на Давид с Голиат", смята Дейвид Кригър, председател на базираната в Калифорния фондация "Епоха на ядрения мир". Той е консултант по случая с Маршаловите острови. Кригър пояснява, че засега няма много надежда други страни да се присъединят към иска на островната държава. "Нашата страна е понесла катастрофални и необратими щети и ще се бори така, че никой друг на земята никога да не преживее подобни жестокости", заяви пък външният министър на Маршаловите острови Томи де Брум. Той уточни, че



те не искат компенсации,



а действия - съдилищата да наредят на ядрените сили да изпълнят задълженията си. Няколко нобелови лауреати за мир вече изразиха готовност да подкрепят инициативата на островната страна. Международният съд в Хага и в миналото е разглеждал дела, свързани с ядрените арсенали. През 70-те години на миналия век Австралия и Нова Зеландия заведоха дело срещу Франция, за да спрат ядрените изпитания в района на Тихия океан. През 2007 г. пострадали от ядрените опити успяха да извоюват компенсация в размер на 1 милиард долара. Тези пари обаче никога не стигнаха до засегнатите, тъй като САЩ не финансират достатъчно създадения за това фонд. Три години по-късно атолът Бикини беше включен в списъка за световно наследство ЮНЕСКО.