Третите поред предсрочни парламентарни избори в Македония за последните 6 години преминаха в характерен български стил - с изпотрошени партийни щабове, широко разгласени компромати за корупционни афери на водещи политици и кроежи за фантастични следизборни съюзи между иначе отявлени политически противници. Някои от основните теми на вота напомняха за нашата страна отпреди десетина години - влизането в евроатлантическата общност и оздравяването на осакатената икономика. Други теми, като нерешения спор с Гърция за името на държавата и положението на албанското малцинство, са си специфично местни. България пък не намери никакво място на тези избори - нито по отношение на двустранните връзки, нито за положението на онези македонски граждани, имали куража да се обявят открито за наши сънародници.

След изборите няма кой знае какви изгледи това да се промени, тъй като гласуването на практика утвърди политическото статукво в страната. Партията на досегашния премиер Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите категорично за четвърти пореден път - тя вкарва 61 депутати. Освен нея в 123-членния местния парламент влизат бившите комунисти от СДСМ на Зоран Заев (34 депутати), малката центристка формация ГРОМ на Зоран Поповски (1 депутат), както и три албански партии - ДСИ на бившия партньор на Груевски Али Ахмети (19 депутати), ДПА на Мендух Тачи (7 депутати) и НДП на Руфи Османи (1 депутат). Проведените редовни президентски избори, паралелно с парламентарните, бяха убедително спечелени от досегашия държавен глава и кандидат на ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов.

Няма да е пресилено да се каже, че при това положение България пак остава без приятели в Скопие. Макар че Никола Груевски не е изрекъл официално една дума против нашата страна, както той самият изтъкна преди време, последното, което може да се каже за него, е, че е подобрил двустранните отношения. Напротив, проблемите помежду ни допълнително (и умишлено) се изостриха, за което свидетелства не липсват, като се започне с неспирното помакедончване на българското културно-историческо наследство и се стигне до открити прояви на българомразство, като ежегодното, почти ритуално потрошаване на паметната плоча на българката Мара Бунева. Излъченият от ВМРО-ДПМНЕ президент Георге Иванов също не оправда надеждите, че ще работи за сближаване - през 2012 г. разби на пух и прах отколешната идея на българската дипломация за съвместно честване на празници и бележити исторически годишнини с лаконичното изказване, че можем да отбелязваме заедно единствено Деня на Европа, деня, в който България е признала Македония, и деня, в който двете страни са установили дипломатически отношения.

Останалата част от македонския политически ландшафт също не вдъхва особено доверие, макар че управляващите в София опипват терена, за да открият по-благодатна почва. През януари външният министър Кристиан Вигенин се срещна извън официалната си програма с лидера на СДСМ Зоран Заев. Сближаването не е само по идеологическа линия - през август м.г. Заев направи реверанс към София, като публично се обяви за подписване на бавещия се вече две години договор за доросъседство между двете страни. Същото направи и другата крупна политическа фигура в Македония, на която София гледа благосклонно - водачът на най-голямата албанска партия ДСИ Али Ахмети. Той беше на офиицално посещение у нас през юли 2013 г. И двамата обаче не стават за партньори. СДСМ представя най-реакционните и антибългарски кръгове в Македония и продължава да го демонстрира най-открито - през 2012 г. негови поддръжници щурмуваха с викове "Предатели" скопската община заради издигането на паметник на водача на ВМРО Тодор Александров в македонската столица. Що се отнася до Ахмети, едва ли има по-сигурен начин да си спечелим още неприязън от македонската общественост от подкрепата за албански политик. Да не говорим за останалите - Зоран Поповски е бивш високопоставен кадър на македонския комсомол и на СДСМ, а Мендух Тачи показа ясно настроенията си, когато преди няколко години нелепо обвини Никола Груевски, че иска да направи Македония част от България.

Видно е, че в Скопие няма кой да помогне на България да защити националните си интереси и, в частност, правата на сънародниците ни. Това може да направи само регистрирана в Македония българска политическа партия. В момента там всяко малцинство си има формация (че и повече от една) - албанци, турци, роми, сърби, даже и власите, които според официалната статистика са по-малко от 10 хиляди. Българите обаче нямат, което означава, че не съществуват като политически фактор. А в балканските страни, където всичко е политика, ако там те няма, значи те няма въобще. От правна гледна точка няма проблем с регистрацията, тъй като македонските закони не само позволяват партиите на етническа основа, но и дори насърчават образуването им, за да се защитят правата на малцинствените общности. Тук е и шансът на България да подкрепи собствените си интереси.