|
| Близо 150 души от Розово скандираха "България за българите" и закачиха българското знаме на къщата, която трите сирийски семейства са наели. Сирийците прекараха едва 3 дни в Розово и бяха принудени да напуснат. Те са получили официален статут на бежанци и пребивават напълно законно в България. |
село Розово е етнически чисто, но и обагрено в кафяво
Като зоопарк в Копенхаген. Случката, колкото и изолирана да е, показва докъде бе докарана немалка част от българското население, подложена на всекидневната пропаганда на търговците на страх, съчетана с мизерия. Мотивът на хората от село Розово е един: страх от бъдеща престъпност - ерго азиатците по природа са престъпници, ще посегнат на живота и имота на българите, ще изнасилят децата им. По същата логика прииждащите от село Розово в която и да е точка на България, Европа и света, понеже са непознати, вероятно трябва да бъдат третирани като потенциални престъпници и рисков контингент.
Вярно е, че селата отдавна са оставени на произвола на съдбата и че живеещите в тях са безпомощни мишени за крадци и убийци. Досега там нямаше сирийци, а престъпността все така си се вихреше. Освен това известно е, че бягащите от войната и мизерията чужденци, които са получили убежище от държавната ни администрация, са преценени като хора, които имат своите основания да мигрират и нямат връзка с престъпни и терористични групи. Да не говорим три семейства с общо 6 малки деца с какво реално могат да застрашат хиляда и двеста души местно население. Дори децата в Розово са разбрали, че
"и те са хора като нас"
както едно от тях е казало на настроените си срещу бежанците родители.
"Страхуваме се от чужденците, не знаем какви са тези хора, искаме селото да бъде мирно", казват "патриотите" и се кълнат, че изгонването не било на етническа основа. Тогава остава да е на религиозна, нищо че немалко сирийци са християни като нас, или на чисто физическа - понеже дошлите изглежда не са руси със сини очи, а вероятно имат маслинен тен. Това означава, че нямат работа в Розово, там могат да живеят само хора с розова кожа.
Покрай илюзиите на хората от селото, които като бройка са колкото една представителна извадка за социологическо проучване, можем да си представим каква е масовата нагласа към чужденците, които не идват от Западна Европа и Русия. Всички останали са "по-зле от цигани", по думите на жител на Розово, а са и опасни, защото "могат да забият нож" в децата му.
Ето го прословутия етнически модел, с който българските власти се хвалят от години. Той има много ярка, уникална черта - брутална нетърпимост към различните, но обикновени хора, и пълна търпимост към себеподобните, оказали се по-високо в социалната стълбица, пък били те непочтени и откровени престъпници. Страхът, злобата и нетолерантността изобщо не са типични само за жителите на казанлъшкото село, те са наша национална черта, народопсихологически отпечатък. Ще кажете: травма от турското робство, "синила от бича"... А дали това е причината, или пълното невежество,
властващият егоизъм и системно отглежданата нетолерантност към другите?
Кой да обясни на розовчани, че за да се изхранват, сирийците в българските села и градове естествено ще трябва да работят и да си плащат осигуровките и данъците, както се налага на всички граждани на държавата? А кой им втълпява митовете, че живеели наготово за сметка на държавата? При положение че, докато чакат за бежанския статут, имат право само на 65 лв. на месец, и то плащани от дъжд на вятър, както и на здравна осигуровка, която обаче не се появява автоматично в системата на НАП, а след големи разправии с чиновниците. При това на български език, който чужденците все още нямат възможност да изучават безплатно, нищо че законът го прогласява за тяхно право. При положение че в продължение на 6 месеца оцеляха най-вече благодарение на даренията на хиляди анонимни българи и чужденци.
"Подробности, ще кажат "патриотите", сирийците са необразовани, невежи, бедни и некултурни". А какви са българите, какви са жителите на Розово - затворени, недоверчиви, убедени най-вече в собствената си ценност. И това са представители на нация, в която, особено по селата,
всеки втори преживява като гастарбайтер в чужбина
Когато ние драпаме да оцелеем в чужда, по-богата държава - няма проблем, полагат ни се и социални помощи, и толерантност, и гостоприемство. Не искаме да ни гонят. Харесва ни и в Берлин, и в Лондон, и в Париж. Когато обаче други етноси търсят помощ от нас, вече е друго, вече става дума за инвазия, всеки чужденец вече е потенциален терорист или най-малкото сериен изнасилвач. Ето това е философията: хем "България на българите", хем и "Богатата Западна Европа на българите". Нали същите тези апологети на чистата ни раса се възмущават, когато англичани, германци и французи говорят за опасността от българските имигранти в уредените им държави. Какво обаче да очакваме от обикновени хорица на село, след като издържаната от данъкоплатците полиция по границата бие и изхвърля жени и деца направо през браздата? А институциите хвърлят всичките си усилия да заметат случая под килима.
|
| Сирийските бежанци в двора на къщата в Розово, преди да бъдат принудени да я напуснат. |
Да ! И дано скоро в цяла България . А тези , дето са "загрижени" за т.н. "бежанци" да си ги вземат . 
Хайде холан, Авторе,
Та кой щял бил да работи? Защото наливачи на масло в огъня дал Господ.
