За четвърт век демокрация сме се нагледали на какво ли не в българския парламент - ръкопашни схватки, блокаж на кворума, прелитане от група в група. Но най-отвратителен е популизмът във всичките му проявления, с който работещите в Народното събрание не искат да се разделят. Сегашното сътрудничество на БСП и ДПС с "Атака" безспорно оглавява класацията на отвратителните явления. Този толкова труден за понасяне достлук е поредното доказателство, че за социалистите и депесарите нищо друго няма значение освен властта. В нейно име са готови на всичко.

Създаването на временна комисия, която да разследва срещата на президента Росен Плевнелиев с шефа на EVN във Виена през март, бе



поредният пример в тази отблъскваща поредица



С подкрепата си за комисията управляващите показаха, че са готови дори да нарушат конституцията, за да угодят на "Атака" и да си запазят златния пръст на Волен Сидеров - крепител на мнозинството в парламента. Оставяме настрана факта, че никой не може да държи сметка за публичните срещи на президента. По конституция той не може да бъде държан отговорен за нищо, освен за държавна измяна или нарушение на основния закона. А срещата с EVN няма как да попадне в графата "държавна измяна" или погазване на конституцията. Историята тръгна от семейните медии на депутата от ДПС Пеевски, бе взета на въоръжение от Бареков и прокарана в парламента от "Атака" с безценната помощ на депутатите от БСП. (Толкова с бомбастиките на Бареков, че е главен борец срещу БСП и ДПС.)

Внушението, че срещата на президента е нерегламентирана, е също манипулативно. И Плевнелиев, и компанията заявиха, че такъв разговор е имало и оповестиха темата му. Онова, за което президентската администрация търпи критика, е, че спестявайки навременната информация за срещата, даде простор за спекулации. Но това е хронична слабост на държавната администрация по отношение на публичността.



Какво тогава ще "разследва" въпросната временна комисия?



Разбира се, ще търси начини да омаскари противника - ще се повтарят старите приказки за връзките на Плевнелиев с бизнеса, за крепителя му ГЕРБ. Все неща, омръзнали до втръсване. Това не е смислена работа, а пореден опит да се търси под вола теле.

Докато вървяха дебатите в пленарната зала, зам.-шефът на НС Мая Манолова не се посвени да нарушава правилника на НС, за да даде поле за словесна изява на националистите. Те вземаха думата по всяко време. Дебатът бе излъчен и по БНТ, което допълнително вдъхнови атакаджиите, и те се възползваха максимално от възможността да превърнат залата в предизборна трибуна. Целта? Просто пореден опит да се посъживи клюмналият рейтинг на "Атака". Безсмислено упражнение, ако се вярва на социологическите изследвания. "Атака" вече е хербарий, но докато съществува този парламент, управляващите ще се правят, че е росно цвете.

Факт е, че "Атака" успя да си спечели славата на крепител на мнозинството. Така беше и през половината мандат на миналия парламент, когато ГЕРБ разчиташе също на променливото настроение на Волен Сидеров. Правителството на Бойко Борисов обаче бе избрано с подкрепата и на други партии. Докато без златния пръст на Волен кабинет на Пламен Орешарски просто нямаше да има. Шеф на анкетната комисия стана не кой да е, а одиозната Магдалена Ташева - депутатката, прочула се с обидни квалификации към бежанците от Сирия, "родоотстъпниците" и всичко етническо нечистоплътно по нейните критерии. И о, чудо, говорителят на омразата в "Атака" "изненадващо" бе подкрепен от... ДПС.



Братската прегръдка между управляващите и националистите



не е патент само на парламента. Правителството също не изостава в ухажването на "Атака", наречена преди време от Сидеров като стайно цвете, което трябва да се пази. Стана ясно, че правосъдното министерство е защитило атакаджиите, които са страна по дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. То се води от мюсюлмани и е по повод нападението над джамията в София през 2011 г. по време на петъчна молитва.

Сегашното правителство не е гнусливо. И не намира нищо смущаващо да си послужи с факти, които са твърде съмнителни като достоверност. Като например, че случилото се пред джамията в София е еднократен инцидент.

В инициативата за комисията, която ще разследва Плевнелиев, има твърде много лицемерие. Очевидно е, че комисията ще е поредният безсмислен орган, от който никой нищо не очаква. Защото ще разследва освен срещата на Плевнелиев, само дейността на ЕРП-тата, а не и тази на останалите участници по веригата, които участват в определянето на крайната цена на тока. Магдалена Ташева очаква да бъде официално призната за активен борец с монополите. А пък сега ще й се наложи да се занимава с далеч по-безобидния президент. Което си е направо подценяване на възможностите й.