България категорично е държава на абсурдите. След като дълго време демонстрира как не може да вкара зад решетките осъдени с влезли в сила присъди за тежки престъпления като Братя Галеви или пък двойния убиец от дискотека "Соло", сега се оказа, че не може дори да задържи в затворите бандити, които все пак е успяла да докара до килиите.

Само за няколко дни трима души избягаха от два затвора. Първо Николай Николов-Шатката, изтърпяващ присъда от 20 години затвор за убийство, и гватемалецът Хосе Мартинез, подсъдим за грабеж, се измъкнаха от Софийския затвор, а след това затворник успя да изчезне и от общежитие от открит тип към затвора в Бургас.

В случая в София става дума за хора, обвинени в много тежки престъпления, и бягството им е наистина ярка демонстрация на това що за разграден двор е държавата. Първоначалното съобщение за случилото се звучеше ала граф Монте Кристо. После реалността се оказа далеч по-банална - съборена тухлена стена в парното помещение, зад която минавала канализацията.

Веднага след първите бягства ръководството на правосъдното министерство, под чиято шапка е дирекцията, грижеща се за охраната на затворите, се събра спешно и започна да се заканва как щяло да има тежки наказания и страшно затягане на режима в местата за лишаване от свобода. И хоп, веднага след всички спешни мерки избяга затворник и от Бургас. Който също се оказа в килия за сериозно престъпление - осъден за съучастие в няколко въоръжени грабежа. И от тримата няма и следа до момента. Дори и да бъдат открити, бягствата показаха по недвусмислен начин, че



става дума за много тежък, дори драматичен проблем



Защото какво е състоянието на една държава си личи обичайно именно в "силовата" й част - успява ли да пази имуществото и здравето на хората, разкрива ли престъпленията, осъжда ли бандитите и вкарва ли ги там, където им е мястото - в затворите. Когато не може да свърши това, идва основателният въпрос дали изобщо има държава и на кого точно му трябва такава, в която в затворите сякаш са обявени "дни на отворените врати", както сполучливо някой в интернет описа ситуацията.

Реакцията на властта в общи линии се изчерпваше със закани и прехвърляне на отговорността на някакви имагинерни затворнически служители, неизвестни и до момента. Продължава изобщо и да не е ясно как точно са избягали затворниците от уж най-строго охранявания затвор - софийския. Появиха се какви ли не версии - че били с униформи, че ги чакала кола със синя лампа, че избягали поотделно, че копали тунели, че чупили решетки и какво ли още не. И до момента тъне в мъгла защо двамата са работили в парното, след като изобщо не са имали право на това - гватемалецът още няма окончателна присъда, а пък Шатката бил в началото на излежаване на тежка присъда и



по всички нормативи също не е трябвало да е там



Сегашната история всъщност изкара на показ хроничен проблем на прехода - пълното безхаберие на управляващите към изпълнението на наказанията. От години е ясно, че българските затвори са място, в което виреят корупция, шуробаджанащина и липса на контрол. Те се оказаха места, в които безпроблемно затворниците се сдобиват с мобилни телефони и дрога. Като се добавят и огромната пренаселеност и отдалеченост от всички европейски стандарти, лошата база и рехавият надзирателски апарат, условията за пълен разпад са налице.

От години се прави опит съдилищата да дават по-леки наказания, дори масови условни присъди, за да се намалят затворниците и да се влезе в някакви норми. Направена бе и една амнистия със същата мисъл. Въпреки това обаче в 12-те затвора в България и поправителния дом в Бойчиновци заедно със следствените има поне 11 000 лишени от свобода. За тях отговарят около 1000 надзиратели. Иначе общо в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" работят около 4900 служители, а в Главна дирекция "Охрана" - 1200. Което на практика изобщо не е малко. Всички те получават сносни заплати.

След сегашните инциденти вицепрезидентът Маргарита Попова, която е и бивш правосъден министър и експрокурор, обяви, че местата за лишаване от свобода са проблем, който много правителства са оставяли на заден план, а за решаването му трябвало да се направи много повече. Според Попова промените ще се случат,



когато признаем правосъдието за национален проблем



Иначе според нея не "се е случило нещо кой знае колко интересно - навсякъде в затворите се случват такива неща. Може да е атрактивно, но не е нещо, което да го няма никъде по света и ние да го забелязваме за първи път". "На нас най-вече финансови средства ни липсват в последните десетилетия, но и това не може да бъде безкрайно оправдание, защото правосъдието е скъпо, но то си заслужава, защото става дума за човека", обяви още Попова. Така тя даде да се разбере, че кризата в изпълнението на наказанията може да продължи и дори да се задълбочи, ако не се помисли и не се направи спешна реформа. Но тя би струвала много пари, които очевидно никой в държавата не е склонен да даде. Нищо не стана и с идеите да се правят частни затвори. Минат, не минат три-четири години, и всеки правосъден министър започва да обещава как ей сега ще има поне един нов затвор - "плод на публично-частно партньорство". До момента обаче няма определен дори терен. Да не говорим, че и законова база няма. Тоест това е просто обичаен отдушник, когато стане напечено в изпълнението на наказания.



Проблемите изобщо не са само заради липсата на финанси



Те са и кадрови, като се има предвид, че постоянно има скандали около едно или друго назначение. Сега например Бургаският затвор е без постоянен шеф. Имало конкурс, явил се някой, отговарял на условията, но сега се оказало, че не може да го назначат. И щяло да има нов конкурс.

Да не говорим, че през годините имаше достатъчно разкрития за вериги от роднини и приятели, които се подвизават в затворническите администрации. При това някои при абсолютно неясни критерии. Като добавим и как бяха хващани служители да внасят какви ли не стоки на затворниците, да ги спасяват от лежане в килия с прехвърляне в затворнически лечебници... Имаше и истории с доставката на храни, дрехи и всякакви други продукти на затворите и обвинения за завишени цени. Така цялостната картина става страшна.

Какво всъщност трябва да се случи, че някой висш чиновник да си мръдне пръста? Да избяга цял затвор ли?