|
| Владимира Янева |
--
- Г-жо Янева, как тълкувате скандала с делото ОПАК и обвиненията, които бяха повдигнати на председателя на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов точно преди да обяви дали ще се кандидатира за втори мандат?
- Не правя връзка между процедурата за избор на председател на САС и привличането на г-н Пенгезов като обвиняем. Има разпоредба в Закона за съдебната власт, според която той трябва да бъде отстранен от длъжност. Той обаче остава магистрат и това не му пречи да се яви на конкурса.
- По друг начин изглежда, когато участник в конкурса е с повдигнато обвинение...
- Можеха да вдигнат достатъчно голям шум, че има такава преписка в прокуратурата, и пак ефектът щеше да е негативен. Че има такава преписка, не е тайна.
- Но тя е от 2010 г.
- Това, че обвинението е повдигнато сега, не виждам как ще му попречи да се яви на конкурса. Дори не се знае дали няма да има обратната роля - членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да си кажат, че Пенгезов е жертва на тази ситуация. Затова не мисля, че моментът е избран във връзка с конкурса.
- Но пък ВСС е достатъчно послушен, за да тълкува обвиненията в ущърб на Пенгезов, ако се наложи. Защитавайки се след обвиненията, той разкри, меко казано, смущаващи опити за политически натиск как да бъдат решени някои дела.
- Нищо не пречи това да се подложи на разследване.
- ВСС според вас успява ли да защити независимостта на съдебната власт?
- Съветът излезе няколко пъти с декларации, в които защити независимостта на магистратите. От една страна, съветът трябва да защитава независимостта на съдебната власт. От друга, той е кадрови орган, който налага тежки дисциплинарни наказания и съдебната власт не винаги го харесва и не винаги смята, че отношението му е обективно и правилно. Това е нормално взаимодействие. ВСС се опитва да отстоява независимостта на съдебната власт, опитва се да бъде обективен като колективен орган, но може би трябва да мине още време, за да се види стиковката му като кадрови орган.
- Те си преполовиха мандата вече.
- Но пък прекалено много бяха критикувани в самото начало. Както моята работа имаше прекалено много критики в началото. Когато прекалено много те критикуват и те нападат, е много трудно да си вършиш работата. Опитваш се да се ориентираш по критиките как да работиш, а това не е правилно. А и не знам дали дефектът трябва да се търси персонално в членовете на съвета, или в начина, по който той е съставен изначално.
- Като казвате критики, доколко приятелството ви с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов допринесе да бъдете избрана на поста?
- Не можах да разбера защо това донесе толкова критики. Веднага след като ме избраха, честно казах какви са отношенията ни. Имам 15 г. магистратски стаж и когато съм започвала работа в системата, не съм го и познавала. По времето на избора ми той изключително много критикуваше съдебната власт и изобщо не е допринесъл за моя избор. И това, че той не беше харесван като политик заради публичното си поведение, се отрази и върху мен. Смяташе се, че ще работя под негово давление и ще се съобразявам с партийни заръки. Хората търсят задкулисие, а аз не съм създала задкулисие, а казах истината.
- Нагледали сме се на какви ли не марионетни изпълнения.
- Така е.
- Пък и за вас се говореше, че ще заемете поста много преди да бъде открита процедурата за избор. Както вече се говори, че един от заместниците ви - Богдана Желявска, ще е следващият председател на САС.
- Не съм сигурна, че тя дори ще се кандидатира. Не знам дали някой я е питал. Колкото до мен, аз не съм отричала, че ще се кандидатирам.
- В доклада ви за дейността на СГС за м.г. твърдите, че присъствието на медиите кара съдиите да четат по-сурови присъди, които не издържат пред горните инстанции.
- Често присъдите ни се намаляват или отменят от апелативния съд. Написаното в доклада е личното ми мнение, не знам дали съм права. Хубаво е прецизното и близко наблюдение върху работата на съда. Но много журналисти прекрачват границата на институционалното отношение между журналиста и съдията. Съдията, прав или не, е постановил акт, който може да се контролира само от горните инстанции. Нагнети се крайно отрицателното обществено мнение към съдебната система. А тя въпреки всичко работи доста ефективно. И това го показват данните от доклада - голям брой постъпления, голям процент приключени дела в 3-месечен срок.
- Един съдия би трябвало да може да се абстрахира от външната среда и без да преценява какво ще пише в утрешния вестник. Иначе мястото му не е в съда. Медиите имат право да дават оценки.
- Би трябвало всички да се абстрахират, но е много трудно. Ако трима успяват да се абстрахират, двама може и да не успеят. Натискът е наистина прекомерен. За това не малка роля изигра и изпълнителната власт.
- Тази или предишната, по времето на ГЕРБ?
- Като че ли това се засили от времето на ГЕРБ. Много големи бяха нападките на бившия вътрешен министър Цветанов. Това създаде много отрицателен образ на съдебната система.
- Като семейни приятели не се ли опитахте поне да му обясните ефекта от поведението му?
- Избягвала съм да говорим по такива въпроси.
- Казвате системата работи добре, много дела приключват в тримесечен срок. Но ако вземем само т.нар. знакови дела, картината е съвсем различна.
- Защото те са натоварени с прекалено много очаквания, които може да не се съдържат в кориците на делото. А съдията гледа доказателствата.
- Проблемът не е ли, че МВР и прокуратурата обещават чудеса в аванс, а после обвиненията им издишат в съда. А не че медиите критикуват и анализират.
- Да. Моментът, в който се вижда добре свършената работа, е когато е постановена осъдителна присъда.
- Какво показват данните от доклада за другите дела?
- През 2013 г. общият брой на делата, които са постъпили в СГС, е 33 216. Нивото от последните две години се запазва. 27 000 са гражданските дела. На съдия се падат по 23 новопостъпили дела месечно, 43 месечно за разглеждане и 28 свършени. Като имате предвид, че има изключително обемни дела, натовареността е огромна. Разгледани са почти 49 000 дела, от които 33 000 са свършени. От тях 64% са свършени до 3 месеца от образуването им.
- А каква е вашата натовареност? Наскоро излезе един доклад на ВСС, че е нулева.
- Това са данни за преди година и няколко месеца. Когато станах председател на СГС, имах да доглеждам над 20 първоинстанционни и над 30 въззивни дела. Докато ги приключа, бях на нулево постъпление. След това отново се включих в разпределението. В момента постъпленията ми, сравнено с другите съдии, са 25% на месец - 10% са първоинстанционните, 15% са въззивните. Казват, че има председатели със 100% натовареност. Да, но на споразумения. Аз на споразумения мога да си сложа и 200%. Споразуменията са бланкови, одобряват се за 10 минути. Аз имам всякакви дела - данъчни, убийства и т.н.
- А каква е натовареността на заместниците ви?
- Също 25%.
- Не е много.
- Не е малко. Те разглеждат и частни жалби. Разпределението минава през тях. Единият заместник ми помага за СРС-тата и входящата поща. Ако ВСС прецени, че сме слабо натоварени, ще се съобразим.
- Като споменахте СРС, много малко отказвате. Безкритично ли подхождате, или прокуратурата и службите са перфектни в исканията си?
- Откакто съм председател, не съм правила много откази. През 2011 г. са 2, 2012 г. - 5, 2013 г. - 20. Според мен СРС-тата са добре мотивирани и написани. Затова е малък броят на отказите.
- Преди време стана ясно, че препоръчвате на службите да искат СРС-та за максимален срок и да групират исканията си, тъй че да изглеждат по-малко. Съобразявате ли се с това?
- И досега заставам зад препоръката си за сроковете. Защото редовно се искат продължения. Препоръката беше да се преценяват по-добре сроковете, а не непрекъснато да си искат продължения. Колкото до втората препоръка - ако за някого се иска подслушване и проследяване, се правят две отделни искания. Ако после се открие нов телефон, се прави вмъкване с ново искане. А лицата, чиято правна сфера е ограничена, са много по-малко от броя на СРС-тата. Това ми беше идеята - дали да ги броим по лица или по искания. Не знам дали съм била права. А искателите продължават да искат по стария ред.
- Исканията за СРС-та са добре мотивирани. А после вършат ли работа по делата?
- Не. За 2013 г. от 4324 искания веществените доказателства, които могат да се ползват в процеса, са 494.
- Как според вас да се разреши проблемът със Софийския районен съд и сградата, в която магистратите му отказват да влязат заради дефектите й?
- Не мога да кажа компетентно дали има дефекти в сградата, които да пречат на безопасното й ползване. Председателят на СРС Методи Лалов ми обясни, че е наел независима експертиза на професор, който е обяснил, че при такова напукване в носеща колона трябва да се вземе част от почвата и да се изследва дали няма подпочвени води. За това експертизата на ДНСК мълчи. Може да е, защото няма проблем. Но може да не са направили компетентно изследване. При такива съмнения е добре от страна на министерството на правосъдието и на СРС да намерят в дух на консенсус някакво разрешение на ситуацията. За да не се стига до това районните съдии да стачкуват.
- Тоест стои вариант за някаква форма на протест?
- Не мога да кажа. В понеделник разбрах, че ще се събират, за да решат дали да излизат на протест. Знаете, че нямаме право да протестираме, не мога да кажа как биха го направили.
- А бихте ли ги подкрепили?
- Бих ги подкрепила не еднолично като председател. Бих направила подписка в СГС. Това е разумният вариант.