Помните ли първите барони разбойници? Не, това не са големите американски индустриалци филантропи от края на XIX век, на които този прякор е бил неправилно лепнат. Имам предвид оригиналите - немските барони от XIII век, които са контролирали река Рейн. Реката е била главният канал за търговия и комуникация в Централна Европа. Замъците им са се издигали над реката, а те самите са изисквали плащането на налог от всеки минаващ кораб.

Бароните игнорирали обичайните "справедливи" данъци и таксували толкова, колкото търговците можели да понесат, изисквали плащане в натура от товарните кораби и упражнявали властта си, като контролирали стратегическата територия. Тези "раубритери" не са доставяли никаква реална услуга освен изнудването, въплътено в това да предоставят сигурно преминаване покрай техните собствени замъци и оръжия.



Светът може да стане свидетел на повтарянето на историята,



този път с интернет, и нежеланите последствия вероятно ще бъдат внушителни. ООН от дълго време иска властта да налага данъци върху мрежата и решението на администрацията на Обама да се откаже от надзора на САЩ върху имената на домейните и Интернет корпорацията за придобити имена и номера (ICANN), може да даде на организацията желаните права.

Още през 2001 г., доклад на ООН, озаглавен "Финансиране на глобалната икономика на споделянето", предлага на ООН да се даде властта да наложи данък върху спекулативните валутни транзакции, който се очаква да даде поток от приходи над 150 млрд. долара. Ако ООН получи контрол над интернет и глобалната търговия, извършвана чрез него, тази цифра ще бъде далеч по-неприятна.

Международният контрол над интернет е свързан с политически и стратегически проблеми на сигурността, личната неприкосновеност и цензурата. При контрол, наложен от ООН, глобалната икономика ще е под властта на организацията и огромните приходи ще направят организацията още по-свободна от това да отговаря пред когото и да е.

Всичко това, разбира се,



ще започне скромно и никога няма да чуем думата "данък"



Вместо това началото ще бъде сложено с ниска такса, свързана с достъпа до неясно какъв технически механизъм, или дребна дължима сума за определени видове трафик и транзакции.

Но ако можем да си извлечем някаква поука от историята, пътят към големите пари ще бъде изминат удивително бързо. Нужно е само да сравним увеличението във федералните приходи и разходи на САЩ след приемането през 1913 г. на 16-ата поправка, която установява федералния данък върху приходите. Максимумът от 7% през 1913 г. е нараснал повече от два пъти през 1916 г. - до 15%, и после се е изстрелял в небето до 67% през 1917 г. и 77% през 1918 г. Винаги се започва с малко.

Властта винаги следва парите, а бюрократичните апетити са ненаситни. Накрая кой ще може да спре процеса? Къде ще бъде избраното законодателно тяло, което ще дава отговори на световното население, плащащо "таксите"?

Едното от много заблуждаващи оправдания, пропагандиращи тази колосална стратегическа грешка, е това, че на интернет няма да бъде наложен "правителствен контрол". Но демократичният "правителствен контрол" е точно това, от което се нуждаем, а той ще липсва. Конституционните правителства са средствата, чрез които гражданите делегират някому длъжността да защитава индивидуалните им права и едновременно с това позволяват да се запази някаква способност за избягване на тиранията. С конституционни правителства поне е възможно гражданите да кажат "Не! Стига вече!". Но подобни неща няма да бъдат възможни при една глобална бюрокрация, която ще има властта да бръкне във всеки джоб на Земята.

Може ли някой да се усъмни, че в следващите няколко десетилетия интернет ще бъде основната инфраструктура за участие дори в най-миниатюрния сегмент на глобалната икономика? Потенциалните приходи, свързани с контрола на финансовите потоци на XXI век, ще бъдат огромни и ще финансират все по-разширяваща се международна бюрокрация, вероятно под егидата на ООН.

Бароните разбойници от XIII век са били спрени едва когато Лигата на Рейн, състояща се от търговци и аристократи, се е обединила, за да разруши замъците им и да ги обеси. Бароните разбойници от XXI век може би ще бъдат много по-труден за побеждаване противник.

--------

*Авторът е преподавател по финанси в Университета в Небраска, САЩ.