Председателят на ЕК Жозе Барозу най-сетне каза своята дума за политиката по климата след месеци на слухове и спекулации. В края на януари бе обявен пакет от мерки в енергетиката. Позицията на ЕК се очакваше с внимание заради два важни въпроса - намаляване на вредните емисии и енергийна независимост. Европейският съвет в края на март потвърди плана на комисията и й възложи да анализира последиците за отделните членки от предложенията за цели на ЕС в областта на защитата на климата.

Еврокомисията избра да не обновява сега действащата стратегия 20:20:20 през следващото десетилетие. През 2008 г. Барозу и лидерите на страните от ЕС поставиха 3 цели за 2020 г. - намаляване с 20% на вредните емисии в сравнение с нивата от последното десетилетие на 20-и век, 20% дял на енергията от възобновяеми източници и 20% ръст на енергийната ефективност. Първите две цели са обвързващи, третата е само пожелателна.

Според предложението на ЕК от януари обвързващата цел за ЕС е намаляване на вредните емисии с 40% в сравнение с нивата от 90-те г., но до 2030 г. Това е съобразено с дългосрочните планове на ЕК за 80-процентно намаляване на вредните емисии до 2050 г. Тази цел може да се постигне само с мерки, предприети в рамките на ЕС, за разлика от целта, поставена за 2020 г., която е постижима чрез финансиране на проекти в развиващия се свят.



ЕК обаче отстъпи от намерението си



да направи задължителна за страните целта за възобновяемата енергия. Делът от минимум 27% възобновяема енергия в енергийния микс ще бъде задължителен само на европейско ниво, няма да бъде разпределяна на национално равнище между страните членки. Практическите подробности все още трябва да бъдат уточнени и приети, но като цяло Европа трябва да продължи да увеличава възобновяемата енергия по достатъчно гъвкав начин, за да може всяка държава от ЕС да допринесе за постигане на общите ни цели за климата и за преобразяване на европейската енергийна система, коментира еврокомисарката по климата Кони Хедегор.

"Намалението с 40%, което предлагаме, ще ни позволи да постигнем намаляване на емисиите с 80-95% до 2050 г. Това е целта, която развитите страни ще трябва да постигнат, за да се удържи глобалното затопляне под 2°C", заяви след представянето на плана на ЕК Хедегор.

40% е амбициозна цел, тъй като може да бъде постигната само чрез намаление на емисиите в ЕС - за разлика от целта за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., която можеше да се изпълни отчасти чрез финансиране на проекти извън ЕС за компенсиране на нашите емисии. С намаляването на емисиите в Европа ще привлечем инвестиции и технологии, отбелязва тя. Комисарката изтъкна, че целта от 40% е изпълнима и икономически ефективна. Според икономическите ни анализи тя може да бъде постигната с управляеми краткосрочни инвестиции и да доведе до значителни дългосрочни ползи. Подобно на текущите цели, целта от 40% ще бъде обвързваща както на европейско, така и на национално равнище, тъй като ще бъде разделена на обвързващи национални цели.

С тези свои предложения комисията очертава пътя към нисковъглеродното бъдеще. Ако те бъдат приети от лидерите на съюза, Европа ще излезе начело в световната борба с измененията на климата, смята Хедегор.

България като член на ЕС има много работа за вършене. Основният източник на енергия за страната ни са въглищата - възможно най-вредният за околната среда ресурс. Добиваните въглища се използват за производство на електроенергия, за топлоенергия, за технологично гориво, в химическата промишленост. Все още голям е делът на въглищата като топливо за жилища, училища, административни, производствени и други сгради. При това и самата структура на въгледобива е лоша - с най-голям относителен дял са най-нискокалоричните въглища - лигнитните. През последните десетилетия те имат дял между 82% и 94%.



Сектор "Енергетика" произвежда 40% от парниковите газове в страната



Основният "принос" за вредните емисии е на тецовете и топлофикациите. Те изхвърлят годишно над 25 млн. въглероден двуокис. България е черната овца на ЕС и винаги се дава като пример за колосална енергийна интензивност, т.е. неефективност. Ето защо във всички стратегии и програми за енергетиката и за околната среда се подчертава колко необходимо и важно е силно замърсяващите енергоресурси бързо да се заменят с природен газ и ВЕИ. Ако България следва набелязаните цели за подобряване на ефективността на енергийния сектор и при увеличаващо се директно използване на природен газ и ВЕИ в бита през 2020 г. ще използва 17% по-малко първични енергийни ресурси спрямо 2005 г.

Замяната на традиционните енергоносители с природен газ води до намаляване на вредните емисии и до подобряване състоянието на околната и жизнената среда. Природният газ е сред най-екологичните енергийни източници, той съдържа почти 99% метан. При изгарянето му се отделят водни пари и минимални вредни емисии. Елементарният строеж на молекулата на метана и ниското съотношение на въглерода спрямо водорода дават предимства на природния газ в сравнение с другите изкопаеми горива. Природният газ изгаря, без да създава отпадни продукти, които замърсяват въздуха и предизвикват киселинни дъждове. При изгарянето на природен газ се отделят значително по-малко парникови газове и вредни вещества, отколкото при изгарянето на други изкопаеми горива. Замяната на традиционните енергоносители с природен газ води до намаляване на вредните емисии и до подобряване състоянието на околната и жизнената среда, сочи справка на Българската асоциация "Природен газ" (БАПГ).

Битовата газификация оказва пряко влияние при намаляването на вредните емисии в атмосферния въздух над България. Този ефект се постига чрез оптимизация на горивния процес и енергийните системи, въвеждане на модерни технологии, както и поради намалената консумация на твърди и течни горива и електроенергия. Избирайки енергията на природния газ, българското домакинство оказва влияние за съхраняване и подобряване състоянието на природата и околната среда. Този избор отговаря напълно на изискванията на законодателството, действащите стандарти, норми и правила по околна среда, както и спомага за увеличаване дела на екологично чистото гориво - природен газ в енергийния баланс на страната.

Заменянето с природен газ на традиционните за България източници на енергия за битови нужди е довело до



общо намаление на вредни емисии в размер 84 664 тона,



от които почти 90% въглероден двуокис. Битовата газификация е с най-голяма тежест и при редуцирането на количествата прах и сажди, като за миналата година емисиите са били намалени със 723 тона.

Употребата на синьото гориво осигурява нарастване на инвестиционната стойност и привлекателност на съответния обект. Използването на съвременни екологични и енергоефективни домакински уреди подобрява условията на живот и дава възможност на потребителите да отчитат, планират и регулират енергопотреблението си. Намаляват се разходите за отопление вследствие на по-ниските цени на природния газ и повишената енергийна ефективност на горивните инсталации. С подобряване качеството на атмосферния въздух, на санитарно-хигиенните условия и по-високия жизнен стандарт се намалява здравният риск от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, като остри заболявания на горните дихателни пътища, остър бронхит, бронхиална астма, пневмония, хроничен фарингит и др.

През декември м.г. Кюстендил, Русе, Варна, Ботевград и Стара Загора получиха наградата "Зелен град" от Националната кампания "Зелена България". Кюстендил е с най-висок процент газификация през 2013 година - над 2000 домакинства са газифицирани. Вторият отличен град е Русе, където през цялата година не е било отчетено превишаване на дневните и месечните норми за чистота на въздуха. Третият град е Варна, който е сред населените места с голям процент газифицирани домакинства. В две поредни класации Варна е и най-добрият град за живеене, отбеляза водещият на церемонията по връчването на наградата. 100% газифицирана община е Ботевград. Над 3000 домакинства в Стара Загора са газифицирани, за което общината получи също награда "Зелен град".