Село Гудевица е по-скоро махала, намира се в близост до Смолян и официално има около 20 души население. То представлява обичайна гледка на малко китно местенце в Източните Родопи - стари къщи, стари хора, без връзка със света. Това, което го прави по-различно от останалите, е читалище "Бъдеще сега". То е на трето място сред настоятелствата в България по най-много разплатени средства по европейски програми според официална статистика за усвояване на Оперативни програми за периода 2007-2013 г. Това го прави едно от най-успешните читалища в България, наред с НЧ "Джон Атанасов" - София, и НЧС "Луи Браил 1928".

Доброто финансиране, което получава за изминалия програмен период, се използва за това всяка година над 450 деца да преминават през селото по различни извънкласни и извънучилищни инициативи, които настоятелството организира. Пак по такива програми Гудевица са посетили и над 200 възрастни и доброволци, всички от района на Родопите. В тези положителни инициативи държавният бюджет няма никакво участие - "Бъдеще сега" не получава държавна субсидия.

Всъщност настоятелството в Гудевица е добър пример за ренесанса в читалищното дело, за който институциите по традиция не са готови. Проблемът на читалището в малката родопска махала е, че е ново. Народно читалище "Бъдеще сега 2006" е учредено през 2010 г., а единният граждански номер на част от основателите му започва с 80. Това не е единственото новоучредено читалище в Смолянско. Наред с институции с респектираща история и традиции като създаденото през 1870 г. смолянско читалище "Орфееви гори" тази просветна и културна дейност започва да се възражда, а движещата сила на този ренесанс са европейските източници за финансиране. Създаването на нови читалища, част от тях настанени в продадени от общините, но със запазено предназначение стари учебни сгради, поставя все по-ребром въпроса за остарелия модел на финансиране на читалищата. За него, както и за по-добра цялостна регламентация на читалищната дейност, се говори от години, но темата постоянно изпада от дневния ред на политиците.



Да те субсидират за 0.5 бройки щатна численост



"Ние не получаваме субсидията, защото колегите в Смолян смятат, че не развиваме традиционна дейност, и защото в село Гудевица няма достатъчно население, за да може организацията ни да получи тази държавна помощ. Ние обслужваме огромен обем население, но то не живее в Гудевица. Това е основната презумпция, заради която не получаваме субсидия. Има и друга причина. Колегите ни казват: "Вие сте млади, вие намирате начин да се справяте така или иначе, имате проектно финансиране, нямате нужда от държавна помощ", обяснява Теодор Василев, председател на настоятелството.

За този отказ на община Смолян да разпредели субсидия към новото читалище стои изначално абсурдната схема за разпределяне на държавните средства. Ежегодно с държавния бюджет правителството определя брой субсидирана численост, т.е. читалищни служители, за които ще отпусне пари, и ги разпределя на ниво общини. За 2014 г. субсидираните от държавата бройки са 7329, а на 1 бройка



се полага годишна субсидия от 6400 лв.



За 2013 г. субсидията за бройка е била 6271 лв.

Това финансиране на фона на броя на читалищата е, меко казано, недостатъчно. Според поддържания от министерство на културата регистър на читалищата (добре разработен, с данни за контактите на всяко едно читалище в България) броят на регистрираните институции е 3567, тоест средната субсидия на 1 читалище излиза 2 бройки, или скромните 13 150 лв. за година. Извън тази субсидия, която се отпуска на ниво община, общинските съвети могат да дофинансират читалищата, ако разполагат със средства. Разбира се, почти никъде такива пари няма. Според действащия закон и новоучредени читалища имат право да кандидатстват за държавна и общинска субсидия, стига да е минала една година от включването им в регистъра на културното министерство.

От това следват логични проблеми. Парите за конкретните читалища се разпределят от комисия с участие на представител на съответната общината и ако държавата не е завишила общата численост, която смята да субсидира, местните управи трябва да вземат пари от дадено читалище, за да дадат на друго, например ново. Правилата за това класиране на ниво община дори не са регламентирани в наредба, а само в заповед на културния министър. Ново читалище като Гудевица почти няма шанс да получи пари - първо, защото броят на жителите на махалата е малък, и второ - защото се отчита и бюджет от миналата година, тоест има исторически принцип на финансиране.



Вместо нови правила козметични промени в законите



Докато отделни читалища успяват да се развиват, не такава е реалността с читалищното дело в много малки населени места. Изключително добре развитата мрежа от подобни институции - броят на читалищата е по-голям от този на училищата - дава много възможности и е от голямо значение за запазването на тези населени места. През последните години обаче до читалищата така и не се стига, а вниманието на държавата към настоятелствата се изчерпва с куртоазия и красиви изказвания и обещания, непридружени от действия. Наскоро в този хор се включи и новият културен министър Петър Стоянович. "Българското читалище е гръбнакът, върху който се изгражда възрожденска просветена България. То продължава да бъде смесица между олтар и свещена крава, но рано или късно всеки олтар има нужда от поддръжка", коментира Стоянович и обеща промени в Закона за народните читалища, които да се случат още през 2014 г. До този момент предложени текстове няма.

Подобна бе съдбата и на изготвения в мандата на ГЕРБ проект за промени в Закона за народните читалища. През 2011 г. законопроектът мина на първо четене, но до приемането му не се стигна. Основната цел на внесения при ГЕРБ законопроект бе да постигне по-добра координация между различните нива, свързани с дейността на читалищата - министерство, областни управители, кметове на общини. В него се предвиждаше и създаване на нови наредби - за стандарти за читалищна дейност, на базата на които да се отпуска финансиране, както и за реда на водене на регистъра на читалищата. И подобряването на координацията, и финансирането обаче и тогава, и сега си остават сиви зони. Според Георги Петров, председател на Асоциация "Съвременни читалища", основният проблем на законопроекта от 2011 г. е, че по недопустим начин отнема самостоятелността на културните институции. "Необходимо е изясняване на правилата за финансиране и по-голяма прозрачност при определяне на средствата за просветните средища", убеден е Петров.

На фона на тази законодателната летаргия



европейските фондове се оказаха ключови



Извършен през миналата година мониторинг от Съюза на народните читалища изследва икономическите нужди на 1800 читалища, в това число и необходимостта от инвестиции в сградите. През новия програмен период 2014-2020 г. е предвидено те да бъдат включени в програмата за саниране чрез общините, тъй като повечето от зданията са собственост на местната власт. Предвижда се модернизация на салоните и залите. Основната задача е да се подпомогне отоплението им. Много сериозен тласък на читалищната дейност даде и фондацията на "Бил и Мелинда Гейтс", която дари компютърна техника и осигури интернет на над 2000 библиотеки в читалищата. Големи надежди се възлагат и на сътрудничеството с бизнеса. Според Николай Дойнов пътеките за преодоляване на застоя на българските читалища предстоят да се откриват. Те са свързани с важни за обществото неща - съхранение на родовата памет, почит към литературата, реализиране на обществени дебати по различни въпроси. Според поета важна е пряката работа с хората и досега до тях. "Читалищата са възникнали в интерес на хората и хората са тези, които трябва да кажат своите идеи по темата, не институциите. Народът ни е достатъчно зрял и мъдър и знае верния път", убеден е Дойнов.