Много американци смятат, че правителството на САЩ казва "истината" на гражданите си и защитава конституционното им право на "свобода на словото" (независимо дали с думи или с долари). От друга страна, предполагаемите врагове на САЩ винаги си позволяват да използват пропаганда и да цензурират "истината".

На практика обаче нещата са различни. Вашингтон и много от щатските власти също могат да налагат цензура. Например, опитът да се скрие информация за бойкот на израелските научни институти - те правят поръчани от правителството изследвания, които допринасят за незаконното разширяване на еврейските селища. Целта на акцията, инициирана от научните среди в САЩ, е да се принуди Израел да промени политиката си спрямо палестинците. Това, че призивът за бойкот е стар метод, който не е свързан с насилие и спада към категорията "свобода на словото", не се взима под внимание в повечето случаи. Вместо това наблюдаваме желание у всеки американски политик да сложи край на дискусиите и това желание е толкова силно, че различните щатски законодателни органи заплашват колежите и университетите, намиращи се на тяхна територия, с орязване на финансирането, ако позволят да се осъществи бойкот в кампусите.

Не само американските учени



страдат от цензурата на правителството,



което твърди, че защитава свободата на словото. Учени от различни държави, които са смятани за неприятелски на САЩ, са обект на същото отношение. Например иранските учени. Американските търговски санкции върху Иран, които са в сила от 1980 г., включват строги ограничения при обмяната на научни данни.

Години по-късно няколко конгресмени успяха да разхлабят тези ограничения, като направиха поправка на "свободната търговия с идеи", но Агенцията за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ саботира техните усилия. Ведомството унищожи същността на тази поправка, като изтъкна, че докато може да има обмен на информация с учените от държавите, на които са наложени санкции чрез ръкописи, предоставени за публикуване на американски списания, този обмен не трябва да "насърчава" практики, като например редактиране заради стила на писане. Нарушаването на тази разпоредба може да доведе до глоби и дори до затвор за редакторите в изданията. Няколко организации, след които и Американската асоциация на издателите, заведоха дело през 2003 г. срещу американското правителство заради това. През 2004 г. спорът се разреши без намесата на съда, като издателите получиха право да използват стандартните начини за редактиране на ръкописи от ирански учени.

Агенцията за контрол на чуждестранните активи не успя официално да включи тази промяна в законите, а много от редакторите в списанията изобщо не знаят за тези преразгледани правила. Доста от тях все още "залагат на сигурното" и просто връщат ръкописите от Иран с гриф "Отказано заради наложените санкции".

Напоследък се появявят съобщения, че интернет провайдърът Yahoo, който е използван от 63% от иранците, общуващи чрез глобалната мрежа, е решил да забрани на иранците да си създават нови акаунти в електронната му поща. Спирането на достъпа до Yahoo ще накара много хора в Иран да използват имейл услугите, предлагани от иранското правителство, което, разбира се, цензурира комуникациите. Така Yahoo става съучастник в налагането на цензура на милиони хора.



Манипулацията на медиите



Може би най-големият пример за налагане на цензура е културно обусловеното ограничаване на мирогледа, което огромна част от американците получават от местните медии. Минимални са разликите в сюжетните линии и представените мнения в "новините", излъчвани по най-гледаните телевизионни канали като ABC, CBS, NBC и CNN, в националните вестници и списания.

С други думи, методите на работа на медиите де факто представляват цензура. Тези методи работят толкова добре, че много от редакторите на новините и на предаванията, а най-вече голяма част от публиката, която вярва на репортажите, не може да разбере, че техният редукционизъм (б.р. теорията, според която всяко нещо може да се представи в по-проста форма и да бъде разбрано чрез съставните си части) превръща в недействащо конституционното им право на свобода на медиите. Наистина значимите противоположни мнения и репортажи (особено тези, които са прогресивни) са толкова рядко излъчвани и маргинализирани, че имат минимален шанс да се конкурират с официалната позиция.

Изключения могат да се видят по тв канала Comedy Central, по който американците могат да гледат популярното "Дневно шоу на Джон Стюарт". В предаването се пускат само актуални, излъчвани в национален ефир, критики на слабостите на американските лидери и на политиката им. Разбира се, всичко това трябва да бъде направено под формата на политическа сатира.

Независимо дали усилията, които полагат медиите, водят до успехи, някои от служителите в администрацията на САЩ смятат, че са длъжни да предприемат още стъпки, за да гарантират, че обществото получава правилната гледна точка. Например, разкритията, която бяха направени от "Амнести интернешънъл" по време на процеса, известен като "Петорката от Куба" (петима кубинци, живеещи във Флорида, са арестувани по обвинения в шпионаж в полза на кубинското правителство). В официалния доклад на организацията за процеса срещу 5-имата кубинци се казва, че "правителството на САЩ е платило на журналистите, които са враждебно настроени към Куба, за да се покрие случаят преди изтичането на присъдите им, а публикуват в местните медии материали, с които да се поддържа тезата, че обвиняемите си виновни".

В подобни условия "свободната преса" се превръща в инструмент на правителствената пропаганда и това съдейства за пълното обезценяване на правото на свобода на словото. Не знаем колко често правителството прибягва до тези методи.



А ти, Обама?



Доклад от края на 2013 г., изготвен от Комисията за защита на журналистите, обвинява президента Барак Обама, че оказва натиск върху журналистите, за да се придържат към официалната позиция. Той прави това чрез "атакуване на източниците на информация, наблюдение, създаване на атмосфера на страх и двойно увеличаване на случаите за предполагаемо изтичане на класифицирана информация в сравнение с всички останали администрации".

Глобалният индекс на медийната свобода, който се публикува ежегодно от "Фрийдъм Хаус", показва, че през 2014 г. в САЩ има рязък упадък на свободата на медиите и на правото на гражданите да знаят какво върши родината им. В доклада като основна причина за това положение са посочени "опити на правителството да спъва репортажи относно националната сигурност".

В същото време президентът Обама произнася речи, в които критикува чужди правителства като това в Египет, че ограничават свободата на медиите и на словото. Няма съмнение, че правителствата, за които той говори, са виновни за огромни нарушения на тези, както и на много други права. Вярно е също, че огромното мнозинство американци могат да слушат президента да хока тези правителства, без да изпитват съмнение. Те не знаят, че също са жертва на пропаганда и манипулация.

И откъде да го знаят? Културата и традициите ги карат да вярват, че страната им е в основата на свободата и истината. Те не знаят, или пък често не се интересуват да проверят фактите, които им казват лидерите и медиите. Затова е точно да наречем американската информационна среда затворена.

Всъщност няма нищо необичайно, че се налага самоцензура в условията, в които американците живеят. Всички държави и култури в една или друга степен прибягват до манипулации с информационната среда.

Тогава можем да си зададем въпроса дали САЩ са големият защитник на собствените си конституционни свободи? Така е, когато е в интерес и обслужва целите на политиците. Когато не е, възтържествува лицемерието.

Тази система работи успешно, защото всички, освен шепа хора, не забелязват или не се интересуват какво се случва. Подобни манипулации помагат да се поддържа единството на обществото, а в същото време създават благоприятни условия за насаждане на омраза, която при необходимост да се използва срещу враговете. Тези, които не се поддават на обработката и на манипулацията, ако искате, са културни грешки. Те даже са най-доброто от човешката раса и въпреки че са слаби, са надежда за по-разумен и по-толерантен свят.