Ако се вгледаме в обществените очаквания и се вслушаме в публичното говорене, предстоящите в неделя избори за европарламент са преди всичко най-меродавното социологическо изследване, което да послужи за ориентир на обществените настроения за стабилността на управлението. Подобни заявки се чуха дори от водещи политици на мнозинството, които с половин уста признаха, че ако резултатите са лоши, това със сигурност ще се отрази на управлението, най-малкото ще наложи промени в кабинета. Месеци преди кампанията дори не се изключваше възможността при лоши резултати да има и предсрочни избори.

За победа на управляващите ще се смята, ако БСП и ДПС вземат повече гласове и повече мандати от ГЕРБ и Реформаторския блок. И двете страни се застраховат, че резултатите на "Атака" в случая няма да имат значение. Изключването на партията на Волен Сидеров от уравнението не е особено логично, а от страна на управляващите дори е лицемерно. Защото без златния палец на Волен това правителство нямаше да съществува. Освен това нито едно вето на президента нямаше да бъде преодоляно от НС, а



голяма част от приетите закони щяха да останат негласувани



Евентуален провал на "Атака" на предстоящия вот ще е особено показателен за това как неговите собствени фенове оценяват поведението на Сидеров от последната година.

Но нека засега да забравим за "Атака" и да предположим, че БСП и ДПС наистина вземат повече от ГЕРБ и реформаторите. Има ли човек, поне малко изкушен от политика, който да смята, че подобни резултати ще стабилизират правителството в очите на обществото? Отсега е ясно, че дори в случай на победа тя ще е минимална, като същото важи и за опозицията. Последните социологически сондажи дават пълен паритет в силите на БСП и ГЕРБ. Освен това световноизвестен факт е, че избирателната активност е най-ниска именно на евроизборите. В този смисъл по отношение на вътрешната политика евровотът няма да е нищо повече, освен премерване на силите между твърдите ядра на управляващи и опозиция. Нещо като двата митинга, които си спретнаха през есента - БСП и ДПС в София, а ГЕРБ в Пловдив - само че с други средства.

А какво мислят твърдите ядра на всички партии е ясно. И което е по-важно - тяхното мнение не е определящо за обществените настроения. На всички парламентарни избори досега най-важният въпрос е бил коя партия ще успее да привлече най-много от периферията на избирателите. Именно тя е била определяща за това кой ще спечели вота. През 2009 г. ГЕРБ успя да привлече значителна периферия и почти си спечели самостоятелно мнозинство в парламента. През 2013 г. обаче голяма част от тази периферия бе загубена (не само заради аферата "Костинброд") и партията на Бойко Борисов се представи значително по-зле, макар да остана първа сила.

Много е вероятно гравитиращите около твърдите ядра на една или друга партия или пък тези, които нямат определени предпочитания към някоя формация,



този път да не излязат да гласуват,



отвратени от политиката. Доколко негласуването е правилната обществена и гражданска позиция е съвсем отделна тема. Така или иначе обаче именно тези хора са мерилото за това доколко една или друга власт е успешна и доколко една или друга опозиция вдъхва доверие. Защото онези, които са част от твърдите ядра, в повечето случаи са хора, чието битие зависи директно от тази или онази партия. Те имат право на свое мнение, но то няма как да бъде определящо за настроенията в обществото.

В крайна сметка дори е възможен вариант, при който именно победа на евровота би могла да ускори края на настоящото управление. Нравът на БСП и ДПС е отдавна известен и никак не е изключено ръководствата и активистите на тези две партии да се самозабравят при победа в неделя. И да предизвикат нова вълна от обществено негодувание, на която този път да не успеят да издържат. Историята вече познава подобен случай. През 1995 г. управляваше правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Същата година имаше местни избори, които бяха спечелени от БСП. Клара Маринова, тогавашен депутат от БСП, въодушевено вееше публично карта на България, станала известна като "картата на Клара", в която повечето от регионите на страната бяха оцветени в червено. Въпреки това обаче след малко повече от година правителството на социалистите си отиде след едномесечни национални протести срещу неговата пагубна политика.

Резултатите от евровота - каквито и да са те - няма да променят с почти нищо политическата ситуация у нас. Ще продължим да имаме правителство с нисък рейтинг, чиито основен крепител е липсата на ясно изразена алтернатива с достатъчно обществено доверие от страна на опозицията.