Улица "Възкресение" е нещо като "Витошка", но се намира в столичния кв. "Факултета". На нея местните пазаруват, забавляват се, правят си ноктопластика или нова прическа, или просто се разхождат. Ако не беше в махалата, улицата има всички характеристики да се нареди сред най-скъпите в София. Тя завършва на върха на малък хълм, откъдето има прекрасна гледка към Витоша, а центърът на столицата ти е в краката. Не случайно там се намират и няколко сгради, които няма как да не ти привлекат вниманието, ако влезеш по-навътре в квартала.

Едната е на местното училище "Тодор Каблешков". Противно на очакванията, че ромите не учат, през входа му постоянно влизат и излизат деца с раници на гърба. Не са добре облечени, но е видно, че отиват с желание на училище. Точно срещу двора му се намира една не по-малка, но доста по-луксозна сграда с високи дувари. Това е домът на известния от близкото минало местен бос Киро Японеца. Името на Японеца беше замесено не веднъж в показни акции на МВР, но след юни 2003 г., когато беше прострелян, все по-рядко попада в полицейските новини. За местните обаче това няма значение, "защото той държи на думата си за разликата от политиците". А "думата" е обещание всеки петък да раздава храна на учениците. "Може една филия хляб да им даде, но ще си спази обещанието - разказва 74-годишният Георги Найденов. От подаянието се възползвали и по-възрастните, които също отивали да хапнат, когато раздавали супа.



Другата интересна сграда



се намира също до училището - точно на края на ул. "Възкресение". Там е единственият офис на партия във "Факултета" - на "България без цензура". Въпреки че остават броени дни до европейските избори, пред офиса, окичен с голям плакат на Николай Бареков и местен ромски лидер, почти няма хора. Причината е, че и тук вече никой не вярва на обещанията за поредно възкресение и благополучие на нацията, които се сипят преди избори. "Всеки се бори за сливата, а като я хване, после няма компот" - така философски Георги обяснява разочарованието си.

Наскоро в квартала идвал Бареков, а след него и млади хора от БСП, които раздавали листовки и фланелки. На тях Георги казал същото. Тези, по-старите от БСП, не се мяркали. "Обещават ни по 600 лв. пенсия и 1000 лв. заплата, но той и Царя ни обеща да ни оправи за 800 дни, а виж какво стана", допълва Георги и си припомня как и Симеон Сакскобургготски, и сегашният лидер на БСП Сергей Станишев са идвали в махалата, но без резултат.

Видимо ядосан, той разказва как преди време ги "излъгали" да гласуват за Янаки Стоилов от БСП, а не за Мануш Романов - лидер на основания през 90-те Демократичен съюз "Рома". "Обещават, докато хванат кокала, и след това никакви ги няма", допълва философски колегата му по чашка Йордан. И двамата не крият, че



тъгуват за времето отпреди демокрацията,



когато целият квартал е работел по заводите. "Само от "Факултета" работеха 1500-2000 души в завод "6-ти септември" и "Ворошилов". Сега какво стана, "6-ти септември" го сринаха със земята и хората няма къде да работят", възмущава се Йордан. Затова и двамата предпочитат да не говорят за предстоящите избори и обещанията на политиците, а за проблемите на махалата.

А те не се различават по нищо от тези навсякъде другаде в страната. "Няма работа. Ето, аз съм пенсионер и храня внуци и правнуци с пенсията. Онзи ден нямах 1.50 лв. да дам на Гунди (единия от правнуците - бел. ред), да си има за училище", разказва Георги Найденов. Тази зима Георги загубил помощите от 250 лв. за въглища, след като пенсията му била увеличена с 3 лв. и така минал минималния праг. В същото време в махалата имало 16-годишни, които получавали пенсия и си живеели живота. Дадат 1000 лв. на лекари и ги пишат инвалиди и така взимат пенсия, обяснява възрастният човек. В махалата не плащали и данъци. Това се отнася за малките магазинчета по ул. "Възкресение", където може да се намери всичко. "Тук никой няма регистрирана фирма, за да плаща данъци, а взимат и пенсия", допълва той.

Трън в очите му са



никнещите като гъби в квартала сектантски църкви



Една се нарича "Ново обновление", а на табелата й има просто един кръст. Подобно на ромската махала в Пазарджик, те се помещават в 10-15 къщи, които играят ролята на молитвени домове. Въпреки че се водят църкви, много е трудно да се каже каква точно религия се проповядва в тях. "Не дават на хората да колят агне на Гергьовден, да боядисат яйца за Великден или да пият 3 в 1, защото било дяволска работа", възмущава се третият събеседник - Стефан Стефанов. Това провокира Йордан да си спомни времето отпреди промените, когато като влезеш в махалата, те лъхвало на печено агънце и вино. И тримата негодуват, че в църквите постоянно идвали пари от чужбина. Местните също давали, "за да им се опростят греховете", но църквите не плащали данъци. "Чакайте да ги видите какви коли карат пасторите. И Бойко Борисов няма такива", допълва Стефан.

Ядосан от разказа за проблемите и със желание да прекрати разговора, Георги ни насочва към края на ул. "Възкресение", където личи още една забележителна сграда. Тя е разположена почти срещу бившия клуб на СДС в махалата, от който са останали само стените и избледнелият надпис с блажна боя. Къщата е малка и много прилича на старите вили в кв. Горна баня и Княжево, което видимо я отличава от останалите сгради. Преди време в нея живял Душко Българина. После починал. "Децата му сега са в Германия и тя стои изоставена", разказва случайно преминаващ мъж. Въпреки това никой в махалата дори и не си помислял да посегне на къщата, защото всички познавали Душко, обяснява той. С тъга си спомня за едни отминали времена, когато политиката и беднотията не разделяше хората. И продължава по улица "Възкресение".