Има една детска игра, която развива умението да наблюдаваш - "открийте разликите". Две наглед еднакви картинки предлагат забавление в търсенето на елементи, които липсват в едната, но ги има в другата. С такива игри политиците забавляват електората. Особено когато прохождат в занаята.

Днес едва ли мнозина си спомнят неочакваното посвещение на победата си в парламентарните избори, което Бойко Борисов направи през 2009 г. "Това им е за дядо ми, когото комунистите затриха след девети септември 1944 г." - отсече той, визирайки основния си политически опонент БСП. Закъсняло прозрение или идеологическа метаморфоза за човек, който преди 1989 г. е бил член на БКП, все тогава е завършил МВР школата в Симеоново, сетне охраняваше детронирания Тодор Живков?! Без да отрони и дума за своя репресиран дядо - до преломната 2009-а, когато му се наложи да играе вдясно от центъра. Подобна идеологическа



метаморфоза демонстрира и Николай Бареков



В неговата ранна биография има тясна връзка с младежкото СДС в Пловдив. После стартира телевизионната си кариера от ТВ "Европа", чийто собственик бе Емил Стоянов, брат на синия президент. В началото на тази година, при учредяването на "България без цензура" (ББЦ), почетен гост на Бареков бе бившият натовски главнокомандващ Уесли Кларк - член на борда на фондацията "Център за глобален диалог и сътрудничество", основана от Петър Стоянов. Междувременно младият политик привлече за съратник известния с левите си убеждения Росен Петров - с диплома от симеоновската МВР школа, където постъпва малко преди демокрацията. Коалира се и с Красимир Каракачанов, който стана десен, след като на младини е вербуван за агент на ДС. После оповести намерението си да възстанови "Народна" пред името на Република България - така искал да откликне на народната жалба по социалистическия ред в държавата. И хвърли вината за отмяната на прилагателното върху Луканов и "старите седесари като Иван Костов". Беше почтено да не забравя, че братя Стоянови, които очевидно все още го подкрепят, също са "стари седесари" и идейни съратници на Командира. Но Бареков, както и Петър Стоянов, разчита, че нацията има къса историческа памет. Бившият държавен глава публично похвали младия политик, че говори "с достойнство" на хората, които са лежали по комунистическите лагери и затвори - излишна подробност е, че са съществували в Народната република, която Бареков иска да възражда...

"Аз съм десен човек, но изпитвам носталгия по комунизма" - признава Бареков. Идеологическата му метаморфозност е толкова убедителна, колкото и на бившия Живков охранител Борисов, който внезапно стана антикомунист. Менталността и на двамата очевидно не е разкъсвана от идеологически дилеми. Не са и политически хамелеони, които се лутат в многопартийния гъсталак. А опитно жонглират с идеологически оксиморони - само те им гарантират добър улов в мътните води на родното политическо блато - колкото по-размити са партийно-идейните им послания, толкова повече блуждаещ електорат може да се хване на въдиците им.

И ГЕРБ, и ББЦ са лидерски партии - членската маса се сплотява от вожда, а не от общи ценности. Лидерите имат по един физкултурник, който да им помага във фитнеса, да ги пази от враговете и да кадрува вместо тях.



Отглеждат си и по едно недояло с власт паленце,



което да им създава самочувствието на вездесъщи господари.

Парламентарният шопинг на депутати от други групи съвсем не е патент на лидера на ГЕРБ, но той го усъвършенства като механизъм за усмиряване, маргинализиране или елиминиране на опоненти в Народното събрание. Сега Бареков достойно прилага патента му, като пуска по малко кръв на герберската парламентарна група и уверено превръща ББЦ във втората партия от новата ни история, която има представители в пленарна зала, без да е парламентарно представена. Първата, естествено, бе ГЕРБ с позабравения вече Лъчезар Иванов с прозвището Мозъка, който напусна ПГ на НДСВ, за да налее основите на новата партия в НС. Но нека не се заблуждава, че ако един ден ББЦ има парламентарна група, задкулисният шопинг на депутати ще я подмине.

Без да са специализирали в елитни политически школи, Борисов и Бареков са истинско постижение в селекцията на саморасли политици - и двамата владеят популизма като виртуози. Борисов нахрани няколко старчески дома с 1200 агнета, конфискувани на границата като контрабанда. Бареков нахлупи бяла шапка и разпали скара на един мегдан, макар че преди година се зарече да не купува избиратели с кюфтета. В бившите вилаети на Османската империя партийният лидер трябва да играе ролята и на хранещ бащица, ако иска да го харесат. А Борисов и Бареков страстно се стремят към любовта на нацията. И като вълшебници от приказките я омайват с миражи на благоденствието - единият й построи магистрали, другият обещава на бедните и пенсионерите безплатни лекарства, а на всяко дете - таблет. Купен, разбира се, с данъците на родителите му.



Рицарски се сражават с угнетителите на народа,



макар жизненият им стандарт да няма нищо общо с народната несрета, която оплакват публично - като лисицата, която прави панихида на изядената от нея кокошка. Нямат никакви скрупули, че произходът на личните им доходи е пълна енигма. И двамата влизат в политиката от частния сектор. В стремежа си да убеди обществото в своята политическа почтеност и прозрачност, Бареков даже блесна като гениален софист: "Не съм крал, защото съм работил в частния бизнес!" - ерго според този еталон в кражба може да бъде обвинен само онзи, който посяга на държавни средства. Може би затова упорито отказва да даде убедителен отговор на въпроса, който преди повече от месец "Сега" аргументирано му зададе - защо крие личната си данъчно-осигурителна информация?

Подобно на Борисов, Бареков се научи, че политическа мощ най-ясно се откроява на стадиона или в залата за фитнес - оттам даже поздрави нацията с "Христос Воскресе!". По шорти и тениска, върху която многозначително се четеше надписът от албума на Мадона Like a Virgin ("Като Девица"). Може би се опита да внуши политическа непорочност, с която облича тялото на младата си партия?! Едва ли?! И двамата са наясно, че масовият българин се впечатлява предимно от мачизъм и бабаитлък. Такъв имидж е задължителен за всеки, който иска да просперира в родната политика, а пасва и на двамата.

Преди пет години Николай провъзгласи Бойко за единствения класически политик на България. Сега иска да го "смачка" и да го прати в затвора.



Очевидно има едипов комплекс



и съвсем като в антична трагедия иска да унищожи политическия си баща, за да седне на трона му. Затова иска да се различи от него. Но колкото по-неистови са действията му, толкова повече прилики излизат наяве. Подобията се отблъскват - основен закон на физиката. Политическите кукловоди са го разбрали чудесно - публиката винаги ще адмирира картинка с образ като на Борисов. Когато овехтее, се подменя с нова, която обявяват за различна от старата. Днес Бареков е новият Борисов, утре някой друг ще бъде новият Бареков. Нали и двамата станаха политици с финансовата мощ на една и съща групировка. Парите не миришат. Те само сменят картинките в политическия калейдоскоп, които винаги се конструират от еднакви елементи, макар и подредени в различни фигури. Екзалтираната публика няма как да го разбере - тя не е учила законите на физиката за подобията и противоположностите, нито е чела античната драма "Едип цар". Затова в картинката на всеки нов партиен лидер ще провижда само икона на Месията. Прилики без край...