Колкото и да е важно едно историческо събитие, то неволно се подлага на сравнение с подобните нему. Така е и с Отечествената война от 1812 г. - често се е налагало Русия да прогонва натрапниците от своите земи, но рядко войската й е стигала до другия край на Европа, както се случва през март 1814 г., преди точно две столетия.

Твърде често може да се срещне сред историците известно пренебрежение към Отечествената война от края на 1812 г., при това не заради малозначимостта на това особено важно в световната история събитие, разбира се, а за да се подчертае превесът на историческото значение на руските военни походи в Европа във времето след Наполеоновия разгром в Русия и до подписването на Парижкия мирен договор от 20 ноември 1815 г.*



* * *



Разгромът на Наполеоновата войска в Русия е най-страшният западен кошмар през целия ХIХ в. - от 600-хилядната войска на френския император, границата в обратна посока пресичат по-малко от 30-тина хиляди. "Сопата на народната война се вдигна с цялата своя страшна и величествена сила . . . и налагаше французите докато не се свърши нашествието им . . .", пише Лев Толстой. Тази особеност - масовото подигане на населението в яростен отпор на нашествениците, през 1814 г. на френска земя отсъства изцяло. Наистина, докато император Александър I и пруският крал Фридрих Вилхелм III триумфално преминават през града от насъбраното множество жители на Париж се чуват тук-там призиви за всенародна съпротива срещу съюзниците, но по-далеч от тези викове никой и не мисли да отива.

С настъпването на съюзната войска във френските земи из парижани се разпространяват ужасяващи слухове за руснаците - хранели се с човешко месо, а казаците били като циклопи. В Москва Наполеоновата войска превръща в конюшни православните храмове, дори позлатата от църковната утвар е остъргвана, през 1814 г. парижани се изпопретрепват да целуват православните кръстове и ръцете на руските свещеници. Яркото различие в поведението на френската войска в Москва (вж. Свързани текстове) и на руската в Париж май дава ясен отговор на цяла поредица извечни цивилизационни въпроси - кой яде малки деца за закуска, кой е по-цивилизован, кому да отдадем заслуженото за прегрешенията.

През есента на 1812 г. загиват над 2 милиона руснаци, хиляди руски градове, села и имения са разорени. През пролетта на 1814 г. парижани заработват добра "контрибуция" (вж. Извори) от руската войска, а всеки опит за разрушения е пресичан от корен лично от император Александър I. Все пак кампанията от пролетта на 1814 г. е война, а не неделен излет от пансиона за благородни девици, заради истината ще трябва да припомним спомените и на бъдещия генерал Сергей Маевски за един сандък с шампанско. И какъв сандък само - с 1000 бутилки. "Прусаците, в грабежа верни последователи на учителите си - французите, бяха успели вече да ограбят предградията [на Париж] . . . и вече не пиеха, а до колене ходеха във вино . . . Но изкушението е по-силно от страха . . . падна ми се като дял сандък с шампанско. Раздадох ги [бутилките с шампанско] в полка, и, не без грях, повеселих се и аз . . .". Редките първоначални изблици на разпуснатост, особено при волните казаци, както може да се очаква, незабавно са усмирени от назначения още на 30 март нов губернатор на Париж - руският генерал Фабиан Остен-Сакен (1752-1837), освен това губернаторът категорично забранява да се причиняват на когото и да е каквито и да е притеснения, обиди или оскърбления, а и "отличителни знаци всеки каквито иска да носи".

При триумфалното преминаване през града на 31 март от тълпата се чуват силни възгласи, отправени към император Александър I: "Отдавна чакахме пристигането на Ваше величество". След като се спира, според очевидци, младият владетел отвръща: "Исках да дойда по-рано, но ме забави храбростта на вашата войска", с което спечелва възхищението на парижани. В следващите дни император Александър I прави дълги разходки пеша и без охрана из наскоро отвоювания Париж и повторно предизвиква изблик на топли чувства у жителите на града.

Суровата и страшна истина за Наполеоновото нахлуване в Русия рязко се отличава от почти ваканционните описания на престоя на руската войска в Париж - от радушното посрещане със свито сърце, да не би да се стигне до отмъщения за опожарената и разграбена Москва, за разстрелите и осквернените храмове, през простоватите войнишки забавления, които Париж изобилно предлага, та чак до завъртените на пълни обороти търговско-парични взаимоотношения между "завоеватели" и "завоювани" - руският генерал от инфантерията Михаил Милорадович (1771-1825) и пруският фелдмаршал Гебхард фон Блюхер (1742-1819) поради възрастовите си особености вероятно не проявявали интерес към горните етажи и прелестите, които те предлагат, та се отдали на съвсем друг порок - хазарта. Генерал Милорадович успява да уговори император Александър I да му изплати полагащото му се за три години напред, губейки непрестанно.

Лековатите рисунки и карикатури, които представят престоят на руските войници във френската столица като едно безкрайно свръхприятно общуване на елегантните руски офицери и грубоватите казаци с миловидните и твърде благосклонни парижки девойки, създават донякъде превратна представа за това военно събитие. При превземането на Париж загиват 7100 руски войници, 1840 прусаци и 153 вюртембергци (по данни на Александър Михайловски-Данилевски, 1832), май става ясно кой изнася на плещите си тая знаменателна победа - тук и по-долу само за благозвучие ще добавяме и съюзниците от немските княжества.



* * *



След падането на Париж Наполеон се отрича от престола във Фонтебло, а в края на април е изпратен на о. Елба в Тиренско море, до западния италиански бряг. На 30 май 1814 г. е подписан в Париж мирен договор между страните-победителки - Русия, Великобритания, Австрия и Прусия, и в добавка по-късно - Швеция, Испания и Португалия, с Франция, представлявана от крал Людовик ХVIII (1814-1824). В резултат на победните за съюзниците войни от 1813-1814 г. на Франция се гарантират границите й към 1 януари 1792 г., както и присъединяването към нея на част от херцогство Савой, присъединени са и бившите папски владения около Авиньон, както и други малки придобивки с обща площ под 5 хиляди квадратни километра. На Франция са върнати и по-голяма част от колониалните й владения. Позволено й е също да задържи всички завладени от нея произведения на изкуството, без демонтираните от Бранденбургската врата в Берлин трофеи и откраднатото от библиотеките във Виена. Никакви репарации победителите не искат да им бъдат изплащани, та май от цялата почти двугодишна война Франция излиза на печалба, ако не броим страданията на обикновените френски войници.

Освен всичко друго, по Парижкия договор от 1814 г. Франция предварително се съгласява да изпълни решенията на предстоящия Виенски конгрес (септември 1814-юни 1815 г.), който ще промени съвсем скоро цялото политическо устройство на континента, а и в света, за цяло столетие напред.

________

* Всички дати са по нов стил поради вече утвърдената традиция.





Извори



"Жители на Париж! Съюзните войски са пред вратите на Париж. Те дойдоха до столицата на Франция с увереността, че могат сега напълно и завинаги да се помирят с тази държава. Двайсет години Европа се къпе в кръв и сълзи. Всичките усилия да се сложи край на тези бедствия останаха безполезни. Непреодолимо препятствие към мира полага именно този, в чийто ръце се намира сега върховната власт, под чийто гнет вие стенете. И няма нито един французин, който да не би бил в себе си уверен в това. Съюзените владетели искрено желаят да видят във Франция такава върховна власт, с която всички народи и всички правителства биха могли да встъпят и да пребивават в дълготрайно и надеждно съгласие . . ."

Из Обръщение на император Александър I (1801-1825) към жителите на Париж, съставено в нощта на 29 срещу 30 март 1814 г.



"Ако се случеше да се спрем за да поразпитаме, то французите един през друг ни изпреварваха със своите отговори, наобикаляха ни, разглеждаха ни с любопитство и едва-едва вярваха, че руснаците могат да говорят с тях на техния език. Мили френски госпожички, поглеждайки от прозорците, ни кимаха с глави и се усмихваха. Парижаните, представяйки си руснаците, по описанието на своите патриоти, като варвари, които се хранят с човешко месо, а казаците - като брадати циклопи, извънредно много се удивиха като видяха руската гвардия, и нейните пременени красавци-офицери, не отстъпващи както по ловкост, така и по гъвкавост на езика и по образованост, на най-видните парижки контета . . . Изведнъж, в тълпата от мъже заприиждаха, без да се стесняват, кокетно нагиздени французойки, които с очи примамваха нашите младежи, а ония, които не разбираха [намека] биваха ощипвани до болка . . . Понеже джобовете ни бяха празни, то ние не се съблазнявахме да влезем в нито една гостилница; затова пък нашите гвардейски офицери, като вкусиха цялата сладост на живота в [модните заведения и кафенета в градината на] Пале Роял, оставиха там завидна контрибуция. А на най-горните етажи живеят жриците на сладострастието . . ."

Из "Походните записки на артилериста (1812-1816 г.)" на Иля Радожицки (1784-1861)





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=9478§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=605249

http://www.segabg.com/article.php?id=606169