Новините на данъчния фронт от последната година не са добри. Много очевидни проблеми в данъчната област остават, а вместо реформи виждаме промени "на парче".

Показателно е, че при макар и символично ускоряване на икономиката темпото на увеличаване на данъчните приходи се забавя. Числата са красноречиви - ръстът на данъчните постъпления през 2013 г. се забави с 3.2 процентни пункта в сравнение с предходната година - в която увеличението на брутния вътрешен продукт бе по-ниско, и с 5 процентни пункта спрямо 2011 г.

Данъчната сфера не бе обект на реформи, въпреки риториката за семейно подоходно облагане, пренията "плосък срещу прогресивен данък" и др. Спорните промени, водещи до различно третиране на оборотите при облагането с ДДС, и казусът "единна данъчна сметка", отменена от съда, допълват картината на дребни, негативни и несистематични данъчни промени.

В началото на 2013 г. влезе в сила бурно дискутираният при въвеждането му данък върху доходите от лихви на местни физически лица по депозити в търговски банки. Мотив за налагането на този данък беше, че ще играе ролята на устойчив източник на приходи. Като допълнително предимство бе сочено, че е лесен за администриране, което е вярно само от гледна точка на държавата, но не и за банките, които бяха задължени да го удържат. Друг аргумент, изтъкван в полза на необичайния за България данък, бе, че е справедливо да се облагат лихвите, понеже те са солиден доход за богатите, а и този данък го има в доста държави от ЕС. И не на последно място, твърдеше се, че данъкът ще "изпъди" поне част от спестяванията в банките и парите ще бъдат инвестирани в реалната икономика и ще работят за растежа.

Да видим обаче какво се случи всъщност. Заради данък "лихви" на търговските банки в страната бяха вменени ред задължения, водещи до разходи - да удържат данъка от брутната сума на доходите от лихви по депозитни сметки на местни физически лица, да го внасят до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода, да включват доходите от лихви по депозитни сметки в нарочна справка, в която да отразяват и допълнителна информация, и т.н. Оправдани ли бяха разходите на банките, усилията на администрацията, медийното ангажиране на обществото и бремето и т.н.? Цялата реколта от данък "лихви" за 2013 г. се оказа 82.5 млн. лева. Скромният приход е най-очевидното доказателство, че



този налог е поредната необмислена идея



С последните промени от 2014 г. данъкът върху лихвите ще намалява с по 2% всяка година до 2016 г., когато ще достигне 4%, а през 2017 г. ще отпадне напълно. Поетапното му премахване е като положителен факт, макар че можеше да стане по-бързо.

Има един друг, още по-безсмислен данък. Облагането на лихвите все пак донесе на бюджета над 80 милиона лева. А приносът от данъка върху застрахователните премии е четири пъти по-скромен - едва 22.3 млн. лева. Той обаче остава в данъчната система и занапред. Не е ясно какви са аргументите този данък да продължи да действа - при условие че събира толкова малко приходи, а е административно бреме за застрахователните компании и оскъпява застраховките, което не е добре за този пазар. Не е тайна, че и без друго застраховането е най-слабо развитият фланг на българската финансова система на фона на финансовите системи в развитите европейски държави. Не е ясно и защо държавата е мащеха за този сектор, а в същото време организираният капиталов пазар от прохождането си до днес се ползва от данъчни преференции (не че това е довело до разцвет на борсовата търговия у нас), лихвите по депозити на гражданите не бяха облагани и това положение ще се върне след 2017 г., осигурителните дружества, дружествата със специална инвестиционна цел и др. също ползват форми на данъчни преференции.

Друг пример за липса на икономическа рационалност е данъкът върху дивидентите и ликвидационните дялове. Приходите от него също са невзрачни - само 56.3 млн. лв. за 2013 г. При това тази сума показва свиване на постъпленията наполовина (с 26.5 млн. лева) спрямо 2012 г. Премахването на този налог не би се усетило от бюджета, а в същото време би било важен жест в процеса на възстановяване на икономиката от кризата. Данъкът върху дивидентите впрочем води до



очебиен дисбаланс между облагането на труда и на капитала -



доходите се облагат с 10%, а капиталът с 14.5%. При това положение инвеститорите трудно ще се хванат на политическите въдици, че българската държава е рай за капиталите и силно желае инвестиции в реален бизнес. Освен това този данък препятства пренасочването на капитал от неефективни в по-обещаващи браншове, което е оздравителният ефект на икономическата криза.

Ако управляващите толкова се тревожат, че премахването на изброените данъци все пак ще е загуба за държавния бюджет, има начин за компенсиране. Достатъчно е да изпълнят препоръките на Европейската комисия. Брюксел дипломатично съветва България да "гарантира адекватността на пенсионната си система" чрез увеличаване на броя на пенсионно осигурените лица, възпиране на ранното пенсиониране, предотвратяване на злоупотребите със системата за пенсиониране по инвалидност". Защото за никого не е тайна, че значителна част от бюджетния ресурс



отива за запълване на пробойните в пенсионната система



Важен елемент на данъчния дебат през 2013 г. беше въпросът за премахване на т.нар. плосък данък и връщане на прогресивното облагане на личните доходи. Интересното е, че се очакваше да бъде силно експлоатирана тема в кампанията за изборите за Европейски парламент, но това не се случи.

Въпреки това в медиите спорадично се появяват експерти, които развиват своите "за" и "против" пропорционалното облагане с 10% и замяната му със "скала" с различни ставки. Всъщност миналата година бе направена стъпка към отказ от "плоския" данък - със законовите промени, които са в сила от началото на 2014 г., удържаните данъци на хора с трудови доходи в размер до минималната работна заплата ще им бъдат възстановени догодина. Опасността е, ако на следващ етап видим в действие принципа на махалото и се стигне до стръмна данъчна прогресия, каквато имаше преди години. Възможно е да се въведе същински необлагаем минимум за всички видове доходи при запазване на "равна", "плоска" ставка над него. При това положение обаче ставката не би могла да остане 10%, а ще трябва да се повиши, за да не пострадат приходите.



*Авторът е от Института за икономически изследвания на БАН. Той е един от авторите на Годишния доклад за икономиката на България за 2014 г., който бе представен наскоро пред медиите.