Битката с прането на пари в България продължава да е неравна, въпреки че броят на присъдите вече е двуцифрено число всяка година. До 2006 г. броят им беше нула.

Данните за осъдените за това престъпление си противоречи в различните източници. Според последния доклад на Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари (Монивал) към Съвета на Европа от 2008 до 2012 г. 140 души в България са били осъдени окончателно за пране на пари, а от 1996 г. до 2010 г. в България са били инвестирани повече от 16 млрд. лв. от компании в офшорни зони. Доклад на Върховната касационна прокуратура пък твърди, че от 2010 до 2012 г. осъдените са 74. Най-известният осъден е Димитър Желязков-Митьо Очите, който получи 4 години и 10 месеца затвор, тъй като успя да сключи споразумение с прокуратурата. По същия начин Стефан Хаджиев-Котката се споразумя за 2 години и 10 месеца.

Сред малкото, срещу които се водят дела в момента, е Евелин Банев-Брендо, който в началото на миналата година получи 7.5 г. затвор на първа инстанция. Бившата му съпруга Моника Добринова, сестра й Десислава и Симо Карайчев са с условни присъди по същото обвинение. Според съда той и останалите обвиняеми са изпрали 2 млн. евро от 2003 г. до 2005 г. Прокуратурата твърди, че средствата са придобити от трафик на наркотици от Италия и Испания.

За пране на пари е обвинен и бившият председател на парламента от ДПС - Христо Бисеров, заедно с доведения си син Ивайло Главинков, но това разследване тъне в мъгла. Наново тръгна и делото за пране на пари от САПАРД срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков, които бяха оправдани от апелативния съд. Бившият председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков, който на първа инстанция получи ефективна присъда от 3.5 години за документни престъпления, е обвиняем и за пране на пари. По второто обвинение съдът реши, че категорично няма доказателства.

Дотук свършват известните дела. Най-масовият случай за производства за пране на пари е срещу сводници, които легализират средства от проституция. Характерно за почти всички казуси е, че мръсните пари се изпират през офшорни компании. Според български експерти



85-90% от изпраните през офшорки средства са били използвани у нас



Данните, които са предоставени от българските власти на Монивал, показват, че около 500 големи български фирми оперират чрез офшорни компании, а 150 са важните инвеститори, които са регистрирани в такива зони.

България е уязвима относно прането на пари, се казва в годишния доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ от миналото лято. "Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България", пише в него. Организираната престъпност използвала също туризма и организирането на различни игри, включително и онлайн залагания, за да легализира натрупаните си печалби. Изводът на Европейската комисия в ежегодните й мониторнигови доклади е, че прането на пари е хроничен проблем в България.

Въпреки това отчетите на финансовото разузнаване винаги са прекалено позитивни. Например в средата на 2013 г. службата, която сега е част от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), сензационно разкри, че част парите се перат през "зелени" централи, или т. нар. ВЕИ-та. Информацията съвпадна с поредната санкция на правителството срещу зелената енергия. Новият доклад на финансовото разузнаване - за 2013 г., отново е в крак с модата, но този път на фокус са бежанците. Докладът на агенцията е напълно в унисон с тона на МВР колко са лоши бежанците. Според финансовото разузнаване вероятно бежанци от Сирия, Иран и Афганистан са част от схема за пране на пари. В същото време обаче никой не забелязва дългогодишната практика в столичния кв. "Надежда", а сигурно и на още много места да се продават фактури на кухи фирми.

Общото между докладите е, че главно става дума за



констатации и допускания, но не и за реални действия



срещу източването на ДДС, съмнителни инвестиции в имоти, десетки дребни преводи от чужбина. Това показва и статистиката. Въпреки че за цялата минала година в ДАНС са били получени сигнали за 2233 съмнителни операции за над 2.5 млрд. евро, финансовият министър е спрял едва 18 от тях за скромните 1.582 млн. евро.

Факт е, че само за миналата година сигналите към правоохранителните органи за пране на пари не са никак малко. През 2013 г. финансовото разузнаване е изпратило 226 сигнала до МВР, 12 до прокуратурата и 298 до други структури на ДАНС за над 1.66 млрд. евро. Колко обаче от тях са довели до разбиване на схемите за пране на пари и конфискуване на средствата, може само да се гадае. Самото финансовото разузнаване пък се оправдава, че няма полицейски и разследващи функции, затова не разполага с данни за резултатите от последвалите разследвания на базата на подадените от него сигнали. Това обаче не е така, тъй като досега сигналите на финансовото разузнаване бяха пращани до закритата ГДБОП. Сега и двете служби са под шапката на ДАНС и така реално финансовото разузнаване притежава напълно оперативни функции,



за да доведе едно разкриване на схема за пране на пари до край



Другото оправдание на разследващите се оказва спорното тълкуване на Наказателния кодекс. И чужди, и български експерти посочват като основен проблем текстовете чл. 253 от НК, който засяга именно прането на пари. По-точно проблемът е в т. нар. предикатно престъпление, т. е. престъплението, от което са генерирани мръсните пари, и трудностите, които идват от доказване на това престъпление и връзката между него и сумите, които са предмет на изпиране. В повечето случаи прокуратурата изпитва редица трудности да докаже предикатно престъпление.

Ето защо често правоохранителните органи предпочитат да подведат под наказателна отговорност по друго престъпление, което може лесно да се докаже. Такъв беше случаят с разкритите врачки в Долни Дъбник, за които стана известно, че са получили повече от 2.4 млн. долара чрез преводи от лица от Палестинските територии. Те обаче бяха обвинени, че са въвеждали в заблуждение хора, че могат да въздействат благоприятно върху здравето, съдбата и живота им.

Според експертите от Монивал има проблем в различния превод на текстове в Наказателния кодекс и в Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (Виенската конвенция)­­. Такъв е случаят с думата "прикривам" и "укривам", която се различава в двата документа. Мнението на чуждите специалисти е, че има



семантични различния, които могат да доведат до различни съдебни практики



Друг проблем е, че не са обхванати всички предикатни престъпления. "В българското законодателство трябва да се разшири списъкът с предикатни престъпления и да се включат всички категории като пиратството, манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация, както и да покрият всички аспекти на финансирането на тероризма", е една от основните препоръки в доклада. Друга констатация е, че независимо от големите загуби, които търпи икономиката от прането на пари, все още остава ниско нивото на конфискуваните активи, придобити чрез престъпна дейност.

Данните, предоставени от Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, показват, че за 2011 и 2012 г. са били конфискувани активи за съответно 4.9 и 6.3 млн. евро. На фона на съмнителните операции за над 6 млрд. евро само за двете години, за които има подадени сигнали, това изглежда нищожно.