На 1 януари т.г. трудовите ограничения в страните от ЕС за гражданите на България и Румъния отпаднаха напълно. Оттогава в Германия пристигат все повече хора от двете балкански страни, каквато всъщност бе тенденцията и предишните години. Според анализ на Германския институт за изследвания на трудовия пазар само през януари броят на българите и румънците в Германия е нараснал с 9800 души. През февруари пък в страната са дошли още 8933 българи и румънци. Така общият брой на гражданите на двете страни в Германия става 430 000, което представлява 5.5% от общо 7.7 милиона чужденци, живеещи във федералната република. Авторите на изследването предполагат, че общият брой на пристигналите през т.г. в Германия българи и румънци може да достигне 180 000, съобщи "Шпигел онлайн". От проучването става още ясно, че опасенията от т.нар. имиграция по бедност са напълно неоснователни. Експертите твърдят, че



повечето имигранти са добре образовани



и бързо биха си намерили работа в Германия. Така новопристигналите българи и румънци, но и стотиците хиляди граждани на други страни, заселили се през 2013 г. в Германия, допринесоха за покачване на броя на населението в страната. Всъщност във ФРГ отдавна не е имало толкова голяма имиграция. По предварителни изчисления, през м.г. над 1.2 милиона души от други страни са пристигнали в Германия, а близо 800 000 души са напуснали страната. Според тези данни в страната е останал "имиграционен излишък" от половин милион души. Така населението на Германия нарасна до 80.8 милиона души. Тази тенденция всъщност продължава от три години насам. Благодарение на нея на топенето на германското население, което започна през 2003 г., бе сложен край. По официални данни тогава в Германия живееха 82.3 милиона души. А колко ще са оттук нататък е въпрос с много относителни, коментира Райнер Клингхолц във в."Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ). Дали нарастването на населението ще продължи, или германците ще стават все по-малко? Могат ли всички тези млади, търсещи работа българи, румънци, испанци или поляци да предотвратят демографския срив? Все пак имигрантите са и една от причините за рекордния брой заети в трудовия процес и за



рекордните данъчни постъпления



в страната. Всъщност дългосрочното увеличаване на населението в Германия е малко вероятно, защото промяната в структурата на населението беше заложена още преди 40 години. Всичко започна през 1970-те години с намаляване на раждаемостта. От 1972 г. насам в Германия се регистрират повече смъртни случаи, отколкото раждания. Дълго време никой не се интересуваше от проблема, защото имиграцията компенсираше естественото свиване на населението. В кризисните стопански години между 1975 и 1985 г., когато имигрантите нямаха повод да идват в Германия, броят на населението леко намаля. Едва след падането на желязната завеса това намаляване беше преодоляно благодарение на почти двата милиона нови преселници, както и 700 000 бежанци от бивша Югославия. От 2003 г. обаче имигрантите не могат да компенсират намаляването на раждаемостта. Броят на смъртните случаи е значително по-голям от броя на новородените и продължава да нараства. От Федералната статистическа служба предполагат, че германското население ще продължи да намалява. До 2060 г. германското население щяло да се "свие" с над 10 милиона души. И то при положение, че всяка година в Германия пристигат 200 000 имигранти. За да не се стига дотам, в страната



трябва да пристигат още повече имигранти



Теоретично това не представлява никакъв проблем, тъй като световното население продължава да расте. До 2050 г. само в Африка броят на населението ще се увеличи над два пъти. Организираната миграция обаче не може да бъде осъществена само с цел стабилизиране на броя на населението. Тя е следствие от икономически и политически рамкови условия като имиграционни закони и правила за даване на политическо убежище, както и от особени ефекти като падането на желязната завеса, смята Райнер Клингхолц. Той посочва, че днешната имиграционна вълна също е следствие на един особен ефект. Тя се основава на кризата в страните от Югоизточна Европа и новите правила за свободно придвижване на хората от източноевропейските държави. Освен това днешната имиграционна вълна от Европа вероятно няма да нараства драстично в бъдеще. Страните от Източна и Югоизточна Европа имат същите проблеми, както и германците. Те не могат да си позволят в дългосрочна перспектива да губят младите си хора. От друга страна, ЕС прави всичко възможно да стабилизира икономически тези страни, за да може испанците да имат перспектива в Испания, а българите - в България.

Броят на имигрантите от страните извън ЕС засега е твърде малък. В бъдеще може би ще стават повече, тъй като германските фирми са зависими от тях. Но дори и те не могат да решат демографския проблем на Германия. Средностатистически тези имигранти са по-млади от германското население, но дори и традиционните семейства с много деца след едно поколение се напасват към местните условия на раждаемост. Следователно те също ще станат част от застаряващото общество във ФРГ. Освен това опитът показва, че около две трети от имигрантите се завръщат след относително кратък период в родните си страни. За да преодолее демографския си проблем, Германия трябва да привлича всяка година между



900 000 и 1.5 млн. души от други страни



Това обаче е проблем за една нация, която в миналото имаше сериозни трудности с интеграцията. Една нация, в която мнозина се страхуват от "отчуждаване", а други се позовават на "водещата си култура". По този начин тя трудно може да се превърне в мултикултурно общество от днес за утре. Имиграцията със сигурност е един от най-важните инструменти за забавяне на демографския срив в Германия. Но и германците трябва да си напишат домашното. Властите трябва да напаснат социалните си системи към застаряването на населението. Те също така могат да се подготвят за по-дълъг професионален път, да се инвестира повече в образование и да се разработят концепции за обезлюдените селски региони, вместо да се надяват, че хората от други страни ще решат всички проблеми вместо тях. (По материали на германски медии)