Кой може да претендира за запазена част от наследство и в какви случаи? Какви са процедурите?

Р.Ч., София



"Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Това е записано в чл. 28 от Закона за наследството (ЗН). И още: "Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".

Веднага след това трябва да се отбележи и чл. 14 от ЗН. Според тази разпоредба всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Иначе размерът на запазената част на горепосочените лица е посочен в чл. 29 на ЗН. Определянето става по два начина - в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други е посочен размерът на разполагаемата част. Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. Както вече посочих, то когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

На практика от правото на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът. Но такива права имат и родителите и внуците на съответния наследодател.

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба. Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка. Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Трябва да се докаже, че всъщност детето не е платило, а пък съответният наследодател не е получил записаната в договора за покупко-продажба сума. Нещо, което определено става много трудно. Така или иначе обаче в тази хипотеза не може да се търси запазена част.

Има и още нещо важно. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

ЗН определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. При последното "сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза". Увеличението може да се даде в имот или в пари.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, то то може да избира с кои от тях да се направи намалението.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.