По-лошо няма как да стане. От години това "успокояващо" изречение си повтарят много хора от съдебната система по адрес на Висшия съдебен съвет (ВСС). И всеки нов съвет ги опровергава. Независимо кой персонално влезе в състава му, като колективен орган съветът не успява да си спечели легитимност сред магистратите и в обществото. Забърква скандали, с почти всяко свое действие сее съмнения, че не действа обективно и професионално, а под конюнктурна диктовка и в угода да силните на деня. Кадруването в системата пък е пряко свързано с независимостта й и с качеството на услугата, която предлага - правосъдието. Затова и проблемът не е само гилдиен. Кадруването трябва да е предвидимо и да става по публични и ясни правила.

Очевидно моделът на ВСС е сбъркан. По конституция в него влизат 11 представители на съдебната власт, толкова, избрани от парламента, както и тримата големи в системата - председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор. Отдавна се чуват идеи, че без да се налага промяна в конституцията, а само с корекции в Закона за съдебната власт, съветът може да се раздели на две подколегии - съдийска и прокурорска, избрани с пряк вот от магистратите, а не както сега от делегатски събрания. Парламентът също ще избира отделно хора за съдебната и прокурорската камара, които може да са и юристи с други професии.

И така, когато се решават въпроси за назначения, атестиране и кариерно израстване на съдии, думата ще имат съдии, а за прокурорските назначения решенията ще са на прокурори. А когато се решават общи за системата проблеми - като бюджетните например, съветът ще заседава в пълния си състав. Съдът и прокуратурата са много различни и няма как да бъдат ефективно управлявани заедно. Освен това прокурорът е само страна в процеса, съдът е арбитърът. Няма логика страната в процеса да решава професионалната съдба на арбитъра. Тези стандарти са заложени и в Европейската конвенция за правата на човека. Най-пресният пример е с определянето на и.д. шеф на Софийския апелативен съд. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев беше внесъл предложение за и.д., главният прокурор Сотир Цацаров обаче възрази по законовите основания, посочени от Груев, и съветът отхвърли предложението на съдията.

Правосъдният министър Зинаида Златанова първоначално даде заявка, че такива промени в съдебния закон ще бъдат внесени в парламента. Неотдавна обаче даде заден и обясни, че промените няма да бъдат внесени, докато различните гилдии в системата не постигнат консенсус. Аргументи сигурно ще се намерят и в двете посоки. Въпросът е, че за толкова години примерите, че сегашният модел не работи, не са един и два.

В края на март от Съюза на съдиите в България писаха до Златанова и до ВСС и отново призоваха за двукамарен съвет. Според тях ако въпросите за статуса на съдии и прокурори ще се решават по самостоятелен начин, това ще е инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление. "Чрез тази промяна начинът на самоуправление на съдебната система ще отговори на международните стандарти и препоръките на авторитетни европейски институции, според които е недопустимо представители на прокуратурата и на следствието активно да кадруват в съдебната система", пишат от съдийската организация. Те настояваха още - докато "тази необходима промяна стане факт, ВСС да изработи правила, които да не позволяват занапред прокурори да решават кариерното развитие на съдии, защото такъв подход е абсурден от гледна точка на международните стандарти". Техният глас обаче си остава в пустиня.

От прокурорската асоциация пък са на мнение, че разделянето на съвета на квоти ще застраши функционирането на този конституционен модел, че съставът и структурата на ВСС са завоевание на демократичната правова държава и сами по себе си не заплашват ничия независимост или професионален интегритет.

Според асоциацията, докато са членове на ВСС, съдиите и прокурорите не действат като такива, а като част от колективен орган, и различията в професионалната им биография само повишават обективността и прозрачността на системата. "Очевидно създателите на конституцията са приели, че капсулирането на съда в рамките на ВСС може да доведе до прокарване на съмнителни гилдийни интереси, които безкритично да приемат допуснати пропуски от отделни магистрати само защото са част от гилдията", подчертават прокурорите. И изразяват опасенията си, че като се промени структурата на съвета, може да се стигне и до изваждането на прокуратурата от съдебната власт.

От съдийската асоциация обаче дават и конкретни примери за намесата на прокурорите в кадруването на съдии.

През юли м.г. по време на гласуването за назначаване на съдия Костадинка Недкова в Търговската колегия във Върховния касационен съд член на ВСС от парламентарната квота - Каролина Неделчева, се позовава на висящо дисциплинарно производство за забавени дела срещу Недкова и на твърдението, че тя няма необходимите професионални качества, за да бъде повишена. И съветът гласува против повишаването й. Минути след това обаче прокурорът Ангел Илиев (той подаде оставка като шеф на Апелативната прокуратура в София покрай скандала с делото САПАРД, б.а.), който има наказание "забележка" по приключила дисциплинарка, е повишен във Върховната административна прокуратура. При гласуването за Илиев обаче съветът приема, че той е наказан за нещо, което е направил като административен ръководител и това не трябва да пречи на израстването му като редови прокурор. В полза на Илиев се изказва председателят на Върховния административен съд Георги Колев. А аргументите срещу Недкова нямат тежест срещу Илиев.

Другият пример е за понижаването в длъжност за 2 години на съдия Мирослава Тодорова, след като уволнението й беше признато на незаконно от ВАС и дисциплинарката й беше върната за ново гледане от съвета. При новото гледане на дисциплинарката й представител на прокуратурата е предложил по-тежко наказание, без да отчита времето, през което тя е била отстранена от длъжност (в писмото не се споменават имена, а тъй като протоколите на ВСС от дисциплинарните производства са при закрити врати, протокол от него няма, б.а.). В същото време при уволнението на съдия Мария Иванова представител на съдебната квота във ВСС предложи по-тежко наказание заради тежестта на нарушенията й и последиците им.

Съдиите дават и примери за прокурорска намеса и при атестирането, а също и за ролята на обвинителите при избора на административни ръководители на районните съдилища в Пловдив и Пазарджик.

През 2012 г. "Фондация за развитие на правосъдието" направи изследване сред 987 съдии и прокурори (около 1/3 от всички магистрати), което засегна и идеята за двукамарния модел на ВСС. В анализа на фондацията е записано, че непостоянният двуколегиен съдебен съвет е изборът на съдиите. Но прокурорите като цяло не го отхвърлят. За тях това е приемливата алтернатива на статуквото, но не са убедени, че тя дава по-добро решение от настоящото.

Прокурорите в по-малка степен преживяват управленската система като затрудняваща кариерното им израстване. Затова и симпатиите към статуквото нарастват с повишаването в ранг на представителите на държавното обвинение. При съдиите е точно обратното.

В изводите на изследването е записано, че предложението за разделяне на ВСС на две се подкрепя от 85.5% от съдиите и 55% от прокурорите на районно ниво. При магистратите с окръжен ранг идеята се одобрява от 69% от съдиите и 46% при прокурорите. При тези с ранг "апелативен" съотношението е 70% на 84%. Драстичната разлика е на върховно ниво - 90% от анкетираните съдии с върховен ранг подкрепят разделянето на съвета. Колкото до висшите прокурори - едва 28% възприемат разделянето.

Съдебната система е консервативна и бавно се променя, но все пак от това проучване са минали 2 години. Най-чистият вариант е и сега да се изследва мнението на магистратите. Изследването може да обхване всички съдии и прокурори. Може да е под шапката на ВСС, а може да бъде направено от съдийската и прокурорската организация. Така че картината на нагласите да е съвсем актуална и да няма обвинения, че едната или другата идея обслужват само отделни кръгове в системата.