Читатателко драга / Читателю драг, макар да съм немарлив, чета твоите отзиви.

Докъде бях стигнал миналата сряда? Да - как преди много години на стадиона "Юнак" се роди възгласът "Българи юнаци!". И как после започнах да превеждам "Музика за хамелеони" на Труман Капоти. Там има една жена текс-мекс, която се казва Хуанита Куин. Тя пиeше много текила и гледаше телевизия с изключен звук. Измисляше си какво казват ония на екрана. Нормалният теле-зрител не мисли, попива чужди мисли. Преди да си изхвърля телевизора, правех същото.

Прочета ли текс-мекс, мисля си защо ти идва да танцуваш, като чуеш песента, в която има само една дума - "Текила". Защо ние нямаме отделни думи за weather и time, други нямат отделни думи за люто и горещо. Защо на всякакъв език ти трябват пет пъти повече думи, за да кажеш разпихме се, понапихме се, отидохме да си допием и се изпонапихме. In Cold Blood на Труман Капоти е преведено с една дума - "Хладнокръвно".

"Език свещен на моите деди..." Но я да млъквам и да се поклоня мълчаливо на този, който написал "Аз съм българче", "Когато бях овчарин" (не овчарче) и "Под игото".

Хуанита Куин увещавала Труман Капоти да пие от по-тъмната текила, чиста, без сок от лайм и глезотии, като поръсиш сол във вдлъбнатината между палеца и показалеца на лявата си ръка и да близваш между глътките. Виждал съм руснаци да пият водка с още по-нематериално мезе - помиришат парченце чер хляб или лявата си ръка на онова място, което пиещите текила поръсват със сол, и на екс. Онзи ден филмът "Левиатан" на Андрей Звягинцев бе награден за най-добър сценарий на кинофестивала в Кан. Питали Звягинцев толкова ли много пият руснаците, реалистичен ли е филмът? Той казал "Не е. Те пият повече." Сега не биха дали пари да се направи такъв филм. Путин не искал руснаците да бъдат показвани как пият, пушат и псуват. За късмет забраната няма обратна сила и филмът ще остане кинодокумент, а забраната - документ, че Путин гримира действителността. Кисинджър не гримира фактите за Украйна. Той надебеля. "Политологът" Огнян Минчев е по-дебел, но по-малко умен. Крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен. Има сравнения, които са невъзможни.

Труман Капоти бил в Москва с мюзикъла "Порги и Бес", за който припомних миналата сряда. Негов приятел искал да напише роман, който да не е реалистичен, понеже животът вече изглежда нереален.

В Ню Йорк ме заболя вратът да гледам как се увеличава числото на циферблата, показващ националния дълг на САЩ. Изглеждаше ми нереално. Също, че БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) ще контрират доларовата хегемония с тяхна банка. Също, че в Астана (на 29 май 2014 г.) Русия, Беларус и Казахстан ще създадат Евразийски икономически съюз и Русия ще започне да възстановява позициите си на империя, с която светът ще се съобразява.

Нашите "шапкари"... От военния магазин, където ме заведе един сегашен генерал, аз си купих за нищо пари шлифер, не по-лош от burberry trench coat, можех си купя и генералска фуражка; тогава вървеше номерът - слагаш генералската фуражка на задното стъкло на волгата и КАТ не те закача, където и да паркираш, но нямах волга.

Сега нашите "шапкари" бързат, преди да е паднало правителството на Орешарски, да купят натовски изтребители, че да намажат от комисионните. Де с неокастрената гьостерица по генералските задници, де!

Повтарям някои работи в моите писаници. Това е, защото някои мои читатели ме изоставят, дваж повече нови идват. Моите повторения, признавам, досаждат на старите ми верни читатели-приятели и особено на старите ми врагове. Талейран казвал: Враговете са ти по-верни от приятелите и когато приятелите те изоставят, враговете ти няма да те изоставят...

Личност бил Charles-Maurice de Talleyrand-Perigord. Проницателен, умен, безпринципен. Във Франция режимите се сменяли - Директорията до 1799 г., после Консулството и империята на Наполеон, после не знам какво си, а Талейран все външен министър. Кеворк не беше чел Талейран, но беше чел "Вечната Амбър" и като го доядяваше на мен, казваше ми: Ти си вечната Амбър, пък аз казвах: Ти си вечната Амбър. Може пък и двамата да сме били прави, знае ли човек.

Стоп!

Сирените вият. Прекъсвам писаницата. Ставам прав, нищо, че съм сам. Втори юни е. Денят на Ботев. Христо Ботьов Петков - по собствения му правопис. Той бил само на 28 години и с неудобни парадни лачени ботуши, които ужасно му стискали, когато с четата си слязъл на Козлодуй да освобождава България от турското робство.

Представям си в този момент как папази, "поети", наглеци и "творци" оскверняват паметника на Ботев, освещавайки го. Паметникът в подножието на Врачанския Балкан е висок 12 метра и е там от 50 години. Паметникът стои безмълвен и не казва "Вий, вий сте идиоти!", както в стихотворението "В механата". Немее пред попското кощунствено освещаване тоз, който написал:

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове.



Всички религиозни откачалки са скотове - ислямистите, които режат глави, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, който иска Hagia Sophia, "Света София", великолепният християнски храм, който османлиите направили на джамия навремето, когато превзели Константинопол, пак да е действаща джамия вместо паметник музей и пак мюезини да вият от четирите минарета. Но Ердоган е действащ политик. Предполагам, че е толкова вярващ ислямист, колкото Путин е вярващ православен християнин. Аз вярвам в онзи Бог, в който вярвал Ботев, макар да е за мен недостижим Ботев - освен в това, че много са ме изключвали, а него го изключили за немарливост от Втора гимназия в Одеса през 1865 г.

Сега какво ще стане в Одеса? За мен Украйна е "Дежавю". Преиздание на станалото в България след 1989 г. Но в Украйна се кръстосват по-големи интереси, отколкото в България, затова в България беше комедия, в Украйна е трагедия. Да можех да му кажа на онзи с брадата: По ваше време, майн хер, историята се повтаряла... Не, няма да му казвам; казвам на българските историци, че не брадатият Маркс, а безбрадият намръщен Хегел написал:

"Всички действително световноисторически събития се случват два пъти: първия път във вид на голяма трагедия, а втория - във вид на жалък фарс."

Сега обратното - първо фарс в България, после трагедия в Украйна. В моите писаници аз казах какво ще стане в Украйна, преди то да беше започнало да става. Номерирах седем етапа като една трагедия в седем действия. Който прочел, прочел.

Турци поставиха бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в град Сливен; едновременно взривиха купе за майки с деца във влака Бургас-София на 9 март 1985 г. Във вагона нямало майки с деца, а глухонеми деца, придружавани от техните учителки. Бомбата била с часовников механизъм, че да гръмне, когато влакът навлезе в тунела след гара Буново. Там поради тъмнината и липсата на достатъчно въздух жертвите щели да са повече. Но заради маневра на гара Златица влакът закъснял с две минути и бомбата гръмнала на гара Буново вместо в тунела. Сега едни турци искат да има музей на тяхната "героична" съпротива срещу тоталитаризма. Вежди Рашидов, който иска да има български "Лувър", изкопа от боклуците в подземието на музея и почисти захвърлените великолепни скулптури за музей на тоталитаризма.

ТЖ (Тодор Живков) каза на туците: "Като не щете да се преименувате и да сте българи, вървете си в Турция". И те тръгнаха. Кеворк, който е от Сливен, и аз ги изпратихме до границата с моята "Лада", сбогувахме се сърдечно, защото бяхме имали хубави мигове заедно; бяхме им гостували, те ни бяха поднесли едни баклавички като захаросани брецели с бадемова плънка и Кево ме ръгаше дискретно в ребрата - Стига яде бе, Джимо!

Навремето като комунист и пожарникар ББ (Бойко Борисов) участвал в смяната на имената и побългаряването на нашите турци. Сега жените се подмокрят, сънувайки как му пипат мускула. На мъжете той казва "Аз съм простак и вие сте простаци". Простаците и простачките гласуваха за ББ. Не ги виня. За Сергей Станишев ли да гласуват? По българската и европейската пързалка, където всеки гледа да изпързаля другия, той се оказа не фигурист, а фигурант. Смешник като другия чехльо, когото ББ направи президент на България и му обърсваше "чумбери" по тила, както ние си биехме "чумбери", когато бяхме ученици. В глутницата помияри ББ си е Alpha Dog, докато го застрелят; той си знае кой и за какво.

Такива са "личностите" на българския фарс. Няма личности. И в Европа няма личности като генерал Дьо Гол, Жак Делор, Робер Шуман. Има чиновници интересчии. Каквото US каже, те, йесмените, като ехо: ГМО - да, шистов газ - да, трансатлантически търговски договор със САЩ - да, Путин анексира Крим нелигитимно и международната общност ще го накаже. Ама тая международна кой я е легитимирал, бре?

В изборите за европарламент само гърците избраха личности и само две: 91-годишния Манолис Глезос и младата българка Костадинка Кунева. Щях да гласувам за тях, да бях грък, но аз съм българин, само името ми Димитри е гръцко - като на дядо ми Димитри кюмюрджията, който с гнилата си гемийка на платна превозвал български кюмюр до Цариград и гръцките острови.

За Костадинка Кунева чух, че била висшистка историчка, заминала за Гърция да работи като чистачка, понеже нямала пари за операция на сина си; отстоявала правата на експлоатираните чистачи в метрото в Атина, плиснали й за наказание киселина в лицето и тя станала евродепутатка без пукнато евро за предизборна кампания. Писателят Манолис Глезос е осъждан четири пъти на смърт; през 1941 г. заедно с неговия другар Апостолос Сантас той свали знамето с пречупения кръст от атинския Акропол.

Не съм Плутарх да пиша успоредни животописи, но през същата 1941 г. Тодор Живков се криел под нелегалното име Янко. После имаше виц, че се криел, но никой не го търсел. След като десетилетия управлява България и го свалиха през 1989 г., той ни прие Томски и мен във вилата на внучката му Жени на улица "Секвоя" в Бояна. Щяхме да правим филм за него и той да ни каже "некои" работи. Бях се запознавал с ТЖ няколко пъти, щото той от къде на къде ще ми помни името; дори му бях превеждал при официални разговори, но никога тет-а-тет в такава интимна обстановка. Той се оказа сладкодумец. Учил в Ботевград, после неговият партизански отряд "Чавдар" шетал около Ботевград, Ново село, Пирдоп, Етрополе и Якоруда. В Балкана се загубили той и негови другари, всичките без оръжие и без храна. Натъкнали се на ловната свита на цар Борис III. Един с пушка ги спрял: Ш-ш-ш-ът! Да не мърдат и да пазят тишина да не изплашат дивеча. После ги упътил да намерят пътеката. По знак на царя интендантът им дал за из път няколко хляба и половин пита кашкавал.

При ТЖ не можех да пуша, ала бях тъй жаден да чуя нещо по-съществено от великолепния разказвач, че му изпих бутилката великолепен френски коняк Napoleon от не знам коя си година. Томски ми се смя и с неговия смях аз слагам край на тази писаница.

DI copyright