След падането на Берлинската стена 2 млн. източногерманци опаковаха багажа си и тръгнаха на Запад в търсене на работа и на по-добър живот. 25 години по-късно много от тези хора се завръщат. За първи път след падането след обединението на двете части на Германия през 1990 г. германското правителство преди дни представи данни за броя на хората, които са напуснали и които са пристигнали на Изток. Те показват, че съществува баланс между броя на хората, които са напуснали родните си места, и тези, които са решили да се върнат.
Местните политици, социолозите и работодателите казват, че много от новопристигналите всъщност са такива, които се завръщат, и техният брой се увеличава. Причините за това са стабилният икономически ръст, намаляващата безработица и носталгия към родното място. През последния четвърт век един от седем жители на Източна Германия е мигрирал, когато бившата планова икономика се срина и безработицата стигна до 20.6% през 2005 г.
Марко Керт е един от тези, които напускат Източна Германия. Той завършва училище през 2002 г., когато е на 19 години и пред него има малка вероятност да си намери работа близо до дома - западащ район в източната провинция Тюрингия. По това време Германия изпитва трудности и възможностите за намиране на работа определено изглеждат по-добри на Запад. Керт кандидатства за над 200 свободни работни места в цялата страна, получава три предложения и приема работа в "Мерцедес-Бенц" да сглобява части за автобуси в югозападния град Манхайм. Той започва като механик, след което е повишен до бригадир и е на път да се издигне до ръководител на екип, което е добре платена позиция. Преди няколко седмици обаче 31-годишният мъж напуска работа и се връща в родната си провинция. Новата му работа е в Chema Prozess- und Systemtechnik в град Арнщат. Фирмата се занимава с производството на оборудване за компании като BASF. Заплатата на Керт е с 30% по-ниска, но новата работа му дава безценно преимущество: вече е близо до приятелката си и малкото им дете. "В продължение на 10 години пътувах и никога не се почувствах като у дома в Манхайм", споделя той. "Финансовото ми положение сега ще бъде по-зле, но в края на деня ще бъда доволен".
Керт е от поколението на източногерманците, които през 90-те години напускат родните си места, за да си търсят късмета на Запад. Сега те използват икономическото съживяване на Изтока като причина, за да се завърнат у дома, дори и ако това означава да направят материални жертви, казват местните политици и работодатели.
Безработицата в региона падна средно с около 2.8% в последните пет години и през 2013 г. тя достигна 10.3% - това е рязък спад в сравнение със Запада, според данни на Института за икономически изследвания в Кьолн. В Източна Германия сега живеят малко под 13 млн. души, което е 16% от цялото население на страната. През 1989 г., когато пада Берлинската стена, населението надхвърля 16 млн. души.
Намаляването на населението започва да се забавя преди 5 години
и през миналата година достига повратна точка. Новите данни, предоставени от германския статистически институт "Дестатис", показват, че броят на пристигналите и заминалите от източната част на страната през 2013 г. е почти равен. "Достигнахме обрат в емиграцията. Отминаха времената, когато хората казваха, че трябва да напуснат Източна Германия, защото не виждат бъдеще тук", казва в интервю Йохен Сташевски, който е зам. икономически министър на Тюрингия. Изтокът отчаяно се нуждае от свежа кръв. Само в провинция Тюрингия ще бъдат необходими 280 000 опитни работници до 2025 г., казва Сташевски.
Патрик Хан получава докторска степен по физика през 2005 г., но не може да си намери добра работа в родния си град Йена, който също е в Тюрингия. Така че той се премества край Щутгарт и се присъединява към Boston Consulting Group. Хан се завръща у дома през 2012 г., за да работи за Carl Zeiss Microscopy - производител на висококачествени лещи. Заплатата му не е по-ниска, но казва, че е приел позицията, въпреки че възможностите за кариерен растеж на Изток са по-малко. "Решението ми беше стъпка встрани за кариерата ми", казва Хан, който в момента е старши директор, отговарящ за бизнес инфраструктурата в компанията. "Не се чувствахме щастливи на Запад. Възможностите за отглеждане на деца не бяха добри в Щутгарт, а и това, че съпругата ми не можеше да си намери работа, ни накара да изберем да се върнем".
Не всичко е розово на Изток
Въпреки по-ниската безработица регионът се опитва да настигне Запада в други области. В периода между 2004 и 2012 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението се е увеличил от 68% до едва 71% от този на Запад. В Мекленбург -Предна Померания - родната провинция на канцлера Ангела Меркел - е отчетена най-високата безработица в цяла Германия. 70% от студентите напускат провинция Бранденбург, в която се намира и Берлин, след като завършат, според министъра на труда на провинцията.
"Източногерманските компании са по-малки, а по-малките компании плащат по-малко", казва Марсел Тум, който оглавява клона на икономическия институт Ifo в Дрезден. "Цените на имотите в Източна Германия са по-ниски, отколкото в Щутгарт или Мюнхен, затова и истинските разлики в заплатите не са толкова големи, колкото номиналните".
За много от завърналите се идентичността е по-важна от парите. 28-годишната Клаудия Холщейн, която разработва електронни книги в Заалфелд в Тюрингия, живее в Тюбинген на Запад 18 месеца. Тя обаче решава да се завърне в края на 2012 г. Холщайн казва, че Берлинската стена "все още съществува в главите на хората". "Ще бъде необходимо дълго време, докато това бъде напълно забравено и ще можем да кажем, че сме станали едно", споделя тя.
|
|