Един министър от онзи ден сигурно спи спокойно - вярно, слушали го, но не го подслушвали. В МВР нещата също са под контрол - силно прегрешил техен служител бе дисциплинарно уволнен. Е, не точно за греховете, за които са го разработвали, ама нейсе. Защо да задълбаваме в подробности - важни са резултатите. Те са традиционно добри. И най-важното - от законни по-законни. Направо идилия. С всички екстри.

Иде реч за съвсем прясно събитие - "строго секретната" справка, надлежно пратена от прокуратурата само на Висшия съдебен съвет в отговор на обвиненията на Едвин Сугарев и



междувременно прихваната от медии. Незнайно как



Та от препечатаната справка-отговор лъсна, че правосъдният министър Антон Станков май бил жертва на шантаж. А синдикалният лидер Пламен Симов с помощта на спецполицая Живко Георгиев били на път да катурнат премиера Сакскобургготски, като междувременно скроили заговора срещу главния прокурор Никола Филчев. Нейде в плана пъклено се намъкнал и Едвин Сугарев.

Може да звучи забавно, но нещата са сериозни. Сценарият не бе разказан от поредния роден изобличител, а е



плод на 7-месечно подслушване



от спецтехническа държавна служба. Защото у нас законно слушат, следят и филмират надлежните служби на МВР. След надлежното разрешение от съдия.

В случая всички формалности са изпълнени, увери онзи ден вътрешният министър Георги Петканов. Но да беше спрял дотук.

От последвалите пространни министерски обяснения стана ясно, че нищо не е ясно. И май далеч не всичко е наред.

Защо ли? По няколко причини.

Например защото Петканов няколко пъти натърти, че бил подслушван само доскорошният му подчинен Живко Георгиев от дирекцията за оперативно издирване (секретна служба, която следи бандити, за да предотврати престъпления). Специалните разузнавателни средства (СРС) били закачени за Георгиев заради ред оперативни данни за прегрешения. А в "полезрението" покрай него попаднали и други хора, с които спецполицаят водил разговори. Включително и правосъдният министър Антон Станков. Това личало и от справката, публикувана в "Труд", подчерта Петканов.

Но от публикацията личи и друго - че



са записвани разговори и между неподслушваните лица



Пламен Симов и Едвин Сугарев. И то няколко на брой. Как ли е станало? Може би - грешка? Отговор няма.

Има обаче още странности - по закон използването на спецсредства, включително и подслушването, може да трае максимум 6 месеца. Удължаване на този краен срок не се допуска. Но от устата на министър Петканов няколко пъти се чу, че СРС спрямо издирвача Георгиев са използвани от 8 април до 7 ноември т.г. Както и да го смятаме, излизат 7 месеца. Защо срокът е пресрочен? Кой го е разрешил? Отговор пак няма. Министър Петканов просто увери, че подслушването траяло 6 месеца. Явно в МВР имат особена аритметика, което хич не звучи успокоително.

Има и трето - пак по закон разрешение за СРС се дава при наличието на улики за извършено или предстоящо тежко престъпление, което се наказва с над 5 г. затвор. Вътрешният министър няколко пъти бе попитан



кое точно тежко престъпление



на подчинения му Живко Георгиев е посочено в разрешителното за използване на микрофоните. Той не можа да си спомни. Но каза, че прегрешенията на спецполицая обхващали 1/3 от Наказателния кодекс. Каквото и да значи това.

Четвърто - разработваният от 7 месеца Георгиев е уволнен едва онзи ден. И то не за някое от престъпленията, в които бил уличен, а заради разконспириране пред трима полицаи от РДВР-Бургас, след като направил катастрофа. Понеже само то било безспорно установено. Дребна подробност в сюжета е и фактът, че Георгиев е разследван по секретно дело на военна прокуратура за неща, които нямат нищо общо нито с катастрофата, нито с разконспирирането, нито с прегрешенията, за които е разработван.

И пето - министър Петканов категорично отказа да съобщи коя служба на МВР е поискала подслушването. Но се чу, че май било контраразузнаването. А там, както е известно, се занимават с шпиони. Ако това е вярно, кой ли е шпионинът в редицата и коя ли чужда страна е обслужвал?

Въпросителните не спират дотук. Но и изброените са достатъчни, за да възникнат основателни подозрения. А именно че някой за пореден път се опитва да ни направи на балъци, пробутвайки искрените си уверения. Само че място за доверие няма. Трябват отговори. Иначе няма да ни убедят, че живеем в държава, в която властва законът, а не абсурдът и произволът.