Бях намислил да опиша тук тънкия план, построен от г-н Костов, за да "си върне СДС".

Но още във вторник г-н Петьо Цеков от любимия "Сега" направи излишно това ми усилие. Г-н Цеков прецизно описва последиците от решението на СДС да не се коалира с никого на местните избори през есента. Той показа, че:

- това ще доведе до тежка загуба на изборите

- че СДС ще поръси дясното пространство с ДДТ и че като резултат ще измрат малките десни формации, а синият Съюз ще остане пак монополист, защото единствен ще оцелее

- че г-жа Надежда Михайлова или ще трябва да си отиде, или ще трябва да стане просто оръдие в чужди ръце, ако преценят (по международни причини да речем) да я оставят

- че властта на г-н Костов в СДС ще стане много и завинаги

Но г-н Цеков е пропуснал да забележи още едно нещо: че всичко това няма да стане или по-точно, че

няма да стане така, както е замислено.

И казвам последното, не защото се мисля за по-добър астролог, а защото съм по-възрастен от г-н Цеков и пред очите ми тази история вече е минавала, случвала се е. Само че с БСП.



В какво всъщност е замисълът на кръга на г-н Костов?



Строго погледнато това е една размяна: енергиите, които СДС има, за да вземе властта, се употребяват пак за да се вземе власт, само че не в България, не в страната, а в самото СДС.

Само че докато въпросната енергия е съвсем недостатъчна, за да се спечели "навън", тя се смята за напълно достатъчна за една "вътрешна" победа.

А сега, любезни читателю, просто сменете имената на г-жа Михайлова и г-н Костов с тези на покойния Андрей Луканов и г-н Александър Лилов, и ще получите точното описание на ситуацията със и във БСП преди десетина години!

Само че тогава ставаше дума не за явяване на избори, а за съставяне на правителство. Луканов полагаше неимоверни усилия да не състави самостоятелно правителство, да разцепи властта, да сподели отговорностите. Г-н Лилов направи всичко възможно - и успя - за обратното.



Последиците - помним.



БСП беше смазана, беше силово или почти силово свалена от власт. С всички или почти всички екстри. Но! Първо, запази монопола в лявото пространство, второ - г-н Лилов съхрани властта си вътре в партията за обозримото бъдеще.

Само че предстоеше още един позорен епизод. След като подписа (1991) конституцията заедно с т. нар. "светлосини", БСП просто закла същите тези свои съюзници социалдемократи и либерали, като даде синята бюлетина на СДС и не даде време за да се съюзят СДС-ата с тирета.

Резултатът беше, че на власт се оказа най-радикалната част на Съюза на демократичните сили. И това стана могъщ механизъм за оцеляването на единната, ръководена от г-н Лилов БСП (Който се опита да постави начело "своя" човек - г-н Виденов).

Така че планираната сега от СДС загуба на местните избори има и продължение: БСП да се качи на власт. А чак после, на базата на евентуален нов "червен" провал (в който г-н Костов не се съмнява),

СДС да се върне на бял кон.

Начело с познайте кого.

Виждате, че планът е доста дълъг, сравнително смислен и построен върху, така да се каже, "обратен фалц".



А защо мисля и казвам, че ще се провали?



Защото в основата му стои преди всичко опитът. Извлечената от опита увереност, че енергията, която те качва на власт идва от провала на твоя противник.

Но това е грешна предпоставка. Вярното в нея е, че досега в демократична България винаги се е случвало така. Погрешно е обаче да се мисли това правило за универсален закон. Този закон има сила само в определено време и пространство. И това е времето и пространството на прехода.

Или, което е същото - времето и пространството на двуполюсния модел.

А те приключват.

Така че нашите лидери ще трябва да изучават нови хитрости в новите геометрии на българската политика. Но който е свикнал с Евклид, трудно следи мисълта на Лобачевски. Да не говорим за Риман.

------------

Други текстове от същия автор: http://www. Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@Gallup-bbss.com