|
С нетърпение очаквам доказателство от ваша страна, че наистина сте министър по европейските въпроси на Република България, а не чиновник на ЕС (ако бяхте такъв чиновник вашите действия биха имали логично обяснение). За съжаление до сега подобно доказателство не съм видял и това ми дава основание да ви предложа да се наричате "Главен изпълняващ заповеди на ЕС", а не "Главен преговарящ с ЕС". Докога смятате, че целта ще оправдава средствата? Трябва ли да изпълняваме заповедта "бегом към ЕС" като коне с капаци, които отиват там, където ги насочи кочияшът? Струва ли си за Вашите 15 минути слава, когато ще се биете в гърдите и ще викате "Ура! Приеха ни!", всички ние да плащаме след това цената на едно преждевременно влизане в ЕС, където не ни искат и за което не сме готови?
С неуважение: Денислав Георгиев, по електронната поща
Г-н Георгиев,
Не искам да изпадам в ситуация да правя опит за психологически портрет, но защо не вярвате в собствената си ценност и в тази на страната си? Какво ви кара да мислите, че "не ни искат", "не сме готови" и влизаме "преждеверменно"? Впрочем, какво е преждевременно - коя е годината, която би убедила вас?
Доколкото мога, в това пространство ще се опитам да разсея страховете ви от отхвърляне. Датата 2007, която България е предложила като работна хипотеза при започването на преговорите, вече е потвърдена от няколко много силни сигнала тази година - признаването на страната за функционираща пазарна икономика, подкрепата на усилията ни за тази дата от Европейската комисия и от Съвета "Общи въпроси и външни отношения". Не сме оставени сами на себе си в постигането на тези цели. Както при това разширяване, така и при предишните, страните са подготвяни с помощта на ЕС да се изравнят в развитието си. Това е принципът на солидарността и след присъединяването - разпределение на средствата между страните членки, за да се засили икономическото и социалното единство в Съюза, да се помогне на процеса на "уеднаквяване" на стандарта. Затова и сега ние получаваме "безплатни" пари от присъединителните фондове на Съюза.
Но да се върнем на въпроса за самочувствието. Защо мислите, че можем по-малко от другите кандидатки от Източна Европа, които сега завършват преговорите и ще бъдат членове на Съюза през 2004 г.? Няма да ви говоря с цифри за макроикономическа стабилност, ръст на БВП и т.н. Погледнете младите хора. Нима те могат по-малко от връстниците си в Европа? Погледнете тези, които наистина работят, без да се пестят - честно, почтено, всеки ден. Те ще устоят на "конкурентния натиск" и са готови за членство. Зная го. Доказали са го.
Колкото до войнишката терминология "бегом към ЕС" нещата стоят много просто - влизаме в една система с ясни правила, важащи за всички. Не е въпрос само на пазарлък, а на възможности да ги спазваш. На самочувствие, че си достатъчно силен да се подчиниш на правила. Така, както ще ги спазва Словакия, или Литва, или Кипър, или Германия. Там, където не можем да се впишем веднага, искаме преходни периоди (временно неизпълнение на тези норми на Общността, за които се отнасят). Или дерогации (отказ от участие в определена област) - обикновено при преговорни позиции, които са инвестиционно ангажиращи. Тогава трябва да се докаже как ще изпълниш година след година ангажимента си, за да може на края на периода страната да е напълно в позицията на всички останали. Можем да планираме съществуването си - и личностното си, и това на държавата, защото правилата са предварително ясни и важат за всички.
1. Защо наблягате непрекъснато на "пътната карта", която "трябва" да приеме Европейския съвет в Копенхаген, след като в предложената от Европейската комисия и вече одобрена от Съвета "Общи въпроси" на 18 - 19.11.2002 г. "пътна карта" няма никакви дати и никакви гаранции, че България ще стане член на ЕС в някакви реално очертани срокове?
Бих искала да направя известно уточнение и прецезиране на Вашия въпрос, защото трябва да се знае коя институция за какво отговаря, докъде се простират правомощията й и в кой момент какво си е поставила като дневен ред за решаване. На заседание на 18-19 ноември 2002 г. в Брюксел Съветът "Общи въпроси и външни отношения" е обсъдил предложенията на Европейската комисия за пътни карти и увеличена предприсъединителна помощ за България и Румъния с цел да изготви необходимите проекторешения, които да бъдат приети от Европейския съвет в Копенхаген. Но това е само част от общата картина, която трябва да се получи накрая.
Нашите усилия са насочени към ангажиране на Европейския съвет за изработването на времеви график за приключване на процеса на присъединяване на България. Засега можем само да кажем, че тези отношения са намерили място в дневния ред на Копенхаген. По начало имаше опасност срещата в Копенхаген да решава само съдбата на 10-те страни преди нас, защото датата, която сме си избрали за присъединяване, е отдалечена във времето. Т.е., дежурният отговор в продължение на месеци беше: защо бързате точно сега, не можем ли да ви кажем след една година? Звучи логично, но за наблюдател. За мен не е така. Зная, че на нас ни трябва сигурност и ясна перспектива.
Що се отнася до "реалните" срокове за приемането ни в ЕС, мисля, че те би следвало да се ориентират към целите, които страната ни си поставя от самото начало на преговорите. Реалността им зависи от собствената ни работа.
2. Защо не казахте пред парламента, а и пред българския народ, че в анекса към същата тази "пътна карта", за която стана дума по-горе, черно на бяло пише, че няма осигурени допълнителни средства за затварянето на реактори 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" и че ако такива са необходими, ще трябва решение на ЕС за промяна на бюджета на общността, а това не е реалистично да се очаква в обозримо бъдеще.
Пътната кърта е публикувана, така че никакви специални съобщения за нея не се налагат от моя страна. Засега тя е само проект.
А сега - за парите. Проектът на "пътната карта", която ще бъде одобрена от Европейския съвет в Копенхаген, не засяга осигуряването на допълнителни средства за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Преговорите по финансовото съдействие за извеждането от експлоатация на тези блокове предстоят в рамките на договарянето на финансовите аспекти на присъединяването на България към ЕС. А те остават по принцип за финалния етап от преговорите. Както е при Литва, например. Така че въпросът, който поставяте, не е предрешен, а предстои да бъде решаван.
3.Защо не казахте на българския народ, че последният преди Копенхаген съвет (18 - 19.11.2002 г.) одобри ключов показател за бъдещия бъджет на ЕС при вариант съюзът през 2013 г. да се състои от 25 държави-членки? Не знаете за това решение, не разбирате какво означава то за "европейската перспектива за България" или нещо друго?
Вашият въпрос засяга само един аспект от общата финансова рамка на разширението на ЕС, от който не може да се съди за датата на нашето членство в ЕС. На своето заседание на 18 - 19 ноември 2002 г. в Брюксел Съветът "Общи въпроси и външни отношения" одобри единствено таван за плащанията в рамките на общата селскостопанска политика за периода 2004 - 2013 г., който важи за максимален брой членове на ЕС - 25 държави. При това ЕС изхожда от моментното състояние, според което до 2004 г. се очаква да се присъединят до 10 страни-кандидатки. Общата финансова рамка на ЕС за периода 2007 - 2013 предстои обаче да бъде обсъждана и одобрена едва през периода 2005 - 2006 г. В този именно бюджет попадаме и ние. Той все още не е предмет на обсъждане. Ако приключим преговорите, ще можем да участваме в дискусиите за реформата в общата селскостопанска политика, което за нас е много важно.
P.S. Думите " български народ" употребявам рядко. Предпочитам просто да си говоря с хората. Например с вас.
4.Защо държите в тайна съдържанието на вече договорените глави в преговорите с ЕС? Защо не ги публикувате?
Твърдението, че държим в тайна договорените позиции в преговорите с ЕС, е - меко казано - пресилено. Правителството многократно предоставя на народни представители и на всички парламентарни групи информация за постигнатите договорености. Те са и в страниците на Комисията като документи от конференциите. Към особено чувствителните глави в преговорите, каквато бе например глава "Енергетика", заключителната позиция на България както и общата позиция на страните-членки бяха предоставени на вниманието на цялата общественост чрез интернет-страницата на МВнР. Процесът на присъединяване няма да стане тайно. Той минава през законодателството ни. Отворете който и да е брой на "Държавен вестник" и ще се убедите. Всичко, което бихме могли да поемем като ангажименти, го има в законодателството на ЕС. Никакви изненади. Аз лично нямам нищо против публикуването на финалните позиции. То и така е факт.
5. Кой ще оглави работната група "Земеделие", след като Адриана Тошева напусна? Защо тя напусна точно сега, преди началото на преговорите по същество по тази глава, след като тя писа първоначалната позиция?
Въпросът, който поставяте, е ясно регулиран в Постановление N 33 на МС от 11.02.2002 г. за организация и координация на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и провеждане на преговорите за присъединяване. Според него ръководителите на работните групи се утвърждават от министър-председателя по предложение на министъра на външните работи. Министърът или ръководителят на водещото по проблематиката ведомство, съгласувано със заинтересованите министри и ръководители на ведомства, определят ръководителите и състава на работните групи, в които задължително се включват юристи.
А що се отнася до г-жа Адриана Тошева, то тя сама реши да смени работата си и сега е изпълнителен директор на БИБА. Това е неин личен избор. Тя е изключително знаещ и можещ човек, завинаги заразен с евроинтеграцията и ние продължаваме да работим с нея. Имаме и нови общи планове от вчера, когато се видяхме.
6.Защо настоявате за "пътна карта" и дата за присъединяване към ЕС 1.01.2007 г., а не преди всичко за дата за приключване на преговорите и подписване на Договора за присъединяване (до 31.12.2003 г.)?
Самата пътна карта представлява своеобразен план за действие, съдържащ и времевите рамки до членството ни в ЕС, така че в нея очакваме да бъдат включени всички аспекти, за които споменавате.
Ще подадете ли оставка, ако Европейският съвет в Копенхаген не даде реални гаранции на България, че ще стане пълноправен член на ЕС в реални срокове?
Това, което мога да ви кажа по вашия въпрос, е, че към този момент преговорният екип работи денонощно. До срещата в Копенхаген обаче би било прибързано да се правят каквито и да било изявления по тази тема. Това, което зависи от мен, съм го направила. Схващам работата си като "издържане", включително и в психологически смисъл. Ако не успея днес, ще успея утре. Само липсата на единомислие в екипа може да ме разколебае от тази увереност.
И седемте въпроса зададе Димитър Николов, по имейла
Уважаема г-жо Кунева,
На мен сте ми много симпатична. Понякога ви съжалявам, защото ми е ясно, че това, което се опитвате да правите (особено за АЕЦ), стъпва върху много грешки на предишни правителства. Но сега вие сте на топа на устата. Даже имам чувството, че ви направиха министър, за да може при евентуална политическа целесъобразност да ви махнат вас от правителството, а не министъра на външните работи, например. Според мен вие се печете на два огъня - от една страна е българското обществено мнение, а от другата - европейските чиновници. Вие седите на най-горещия стол в това правителство. Не ви ли се струва, че можете да "изгорите"?
Кристина Кирилова, Пловдив
Скъпа г-жо Кирилова,
Благодаря ви за симпатията. Много ми е необходима. И ми помага.
Има една стара латинска максима: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." Твърде лаконична е, за да издава всички нюанси, но има нещо вярно, нали? Има такива ситуации в живота. Сигурно и вие сте ги изпитвали.
Искам да си свърша работата. Тя не търпи суета и избягвам да се самосъжалявам... Е, или поне го правя рядко и насаме. Знаете ли, вие използвате много огнени сравнение за моята професионална ситуация? Съвършено права сте, че се "печем на два огъня", но поне така се каляваме равномерно. Изгарянията са неизбежни, но аз схващам политиката като начин да се свърши нещо полезно за държавата в отредения период от време. Струва си, щом има резултат. Той е нещо като мехлем върху изгореното.
Министър Кунева,
Когато премиерът Костов обясняваше евроинтеграцията, постоянно разказваше на народа историята на португалците, които изкоренили най-милото си - маслините, заради ЕС. Вие какъв пример бихте дали на българите за жертвите, които трябва да направят заради членството в Европейския съюз?
Meri, от интернет-форума
Уважаема Meri,
Вероятно сте права, че потънал във всекидневната работа между София и Брюксел, преговорният екип може би не винаги обяснява добре онова, което върши. Уверявам ви, че за всяка страна от общността биха могли да се посочат десетки примери за това как те са жертвали частици от националната си същност в името на консенсуса.
На нас ще ни се наложи, например, да се съобразяваме с общата политика на ЕС в сферата на селското стопанство. Например, да не засаждаме тютюн, който сега е най-популярен, заради по-високото му съдържание на катран. Затова впрочем имаме преходен период, да преоборудваме кланниците, да сменим технологиите за преработка на мляко, да бракуваме кораби, които не отговарят на стандарта за морска безопасност... Може би като примери не звучат така болезнено както случая с маслините, но всичко това има своят ефект на натрупване. И ще го срещаме все по-често.
Госпожо,
Как се роди идеята за въвеждане на изходни визи за българските граждани, лансирана от ген. Бойко Борисов след посещението му заедно с Вас в Брюксел? Вярно ли е, че глава "Правосъдие и вътрешни работи" се очертава като най-трудна в преговорите с ЕС? Може ли престъпността да се окаже пречка за приемането на България в ЕС?
Любопитен, от интернет-форума
Най-добре е да питате ген. Борисов за изходните визи. Това, което аз мога да кажа е, че този въпрос никога не е бил повдиган от нашите партньори от ЕС, нито е обсъждан от МВнР или в правителството. Към този момент няма никаква възможност за въвеждане на подобни ограничения за пътуване на български граждани.
Колкото до престъпността, ако тя надхвърли допустимите граници, действително може да се превърне в сериозна пречка за интеграцията ни в ЕС. Това е една от причините нашите патньори да са така взискателни към страните кандидат-членки в това отношение.
Министър Кунева,
Нищо не разбирам от това ще има ли ток, няма ли заради "Козлодуй". Но ми кажете, ще трябва ли наистина да спрем да произвеждаме домашно вино и ракия след влизането ни в ЕС? Вярно ли е, че няма да можем да ядем и шкембе-чорба?
Киро Петков, Панчарево
Уважаеми г-н Петков,
Благодаря ви за този въпрос, който много българи ми поставят толкова често и непосредствено. Членството ни в ЕС няма да доведе до забрана за производство на домашна ракия и вино, а само до ясното регламентиране на този тип производство, което на практика е за лични цели и излиза извън рамките на единния европейски пазар. Българите ще могат да произвеждат домашна ракия при намалена акцизна ставка от най-малко 50% от стандартната ставка за домашно производство на ракия, с условие количеството да не надвишава 30 литра на семейство. Що се отнася до шкембе-чорбата, то сам можете да се уверите в много европейски градове, че този специалитет се предлага в редица заведения, разбира се, при съблюдаване на санитарните и хигиенни изисквания на ЕС. Така че никой няма да ни забрани това удоволствие. Виж, за пушачите, рано или късно предвиждам тежко време.
Здравейте,
Искам да ви съобщя, че изобщо не вярвам, че Европейският съюз ще ни приеме през 2007 г. Може да затворим всички глави, но не е възможно доходите ни да се доближат дори до заплатите в 10-те страни, които от 2004 г. ще влязат в съюза. Опровергайте ме, ако не съм прав. Кажете ми какви са разчетите на преговарящия екип, на правителството, на еврокомисията за доходите на българското население през 2007 г. Чудо да направим, средната заплата няма да надхвърли 250 евро. Кой ще ни приеме с такива мизерни доходи?
Скептик, от Интернет-форума
Вие сте прав, че доходите на българите са все още под средното равнище за ЕС. Въпреки това целта на правителството е да стабилизира икономическата обстановка, да привлече значими инвестиции и оттук, стимулирайки производствената дейност, да постигне чувствително повишаване на средните доходи. Програмата на правителството е насочена към хората и тяхното благосъстояние. За съжаление, това не става изведнъж. Както знаете обаче, и други страни при предишни разширявания на ЕС като например Португалия и Гърция са имали доходи далеч по-ниски от средното равнище в ЕС при присъединяването си и това не им е попречило да бъдат приети.
Министър Кунева,
Вие сте много сериозна и целеустремена. Не съм чела никога нищо за личния ви живот. Предполагам, че сте семейна. С какво се занимава мъжът ви? Ако имате деца, какво бихте ги посъветвали да учат и да работят? Знам, че вие самата имате странен професионален път - юридическо образование, после сте била журналистка, а ето, че станахте и министър. Не смятам, че любопитството ми е неприлично. Моля, отговорете ми.
Стоянка Христова, по мейла
Благодаря ви за интереса, госпожо Христова.
Юрист съм, наистина, по образование. Доктор по право. Държа да ви кажа, че темата на дисертацията ми (преди доста години) беше екологично право. Преподавала съм в Юридическия факултет в катедрата по граждански науки. За журналистиката сте права, но пак беше свързано с правото - предаването, което водех, беше правно. Някои от най-скъпите ми приятелства са от това време. Тази работа ме научи да "превеждам" правото на всекидневен език. Но моята голяма привързаност в професията е именно към него. През 1991 г. ми казаха, че в "Правен отдел" на Министерски съвет търсят юрист, който да се занимава с ресора "екология". Имах шанса да приложа квалификацията си. Мисля, че година след година този труд, който отстрани изглежда твърде суховат, ми доставяше огромно удоволствие - смени се цяло поколение закони, свързани с околоната среда. Съвършено нова философия, хармонизация с европейското право, въвеждане на международни конвенции... Правото е кауза. В него има всичко - език, социален опит, култура, баланс на отношения. Работих с прекрасни и знаещи юристи от отдела на МС. Това е екипна работа и с другите министерства, обмяна на мнения, защита на становища, много учене, изключително приятното чувство, че владееш професията си, дори да губиш някои битки. Продължавам в графата "професия" да попълвам "юрист". Професия "министър" няма.
Както разбирате, всеки бих посъветвала да учи право, включително и сина си, ама няма кой да ме слуша. След като се уверих в последното, остана общият съвет: какъвто и да е изборът, професията трябва да е любима и да ти е интересно.
|
|
|