|
| Борисов и Местан пиха кафе на 22 март. Сигурно и по-скоро са пили. Къде е Станишев? Той е като във вица за Ленин - в Полша е. |
Моментът е много интересен. Той идва няколко дни преди злополучната годишнина от избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и старта на протестите срещу номинацията. Но идва и при техния край, когато пред парламента с мъка се събират стотина души, колкото да развеят знамената на ГЕРБ и Реформаторския блок. Настъпва, след като БСП, загубила катастрофално европейските избори, взе да
обнародва фантастични и омерзителни
дори за най-обръгналите си привърженици варианти - "Не бързайте с предсрочните избори", каза Сергей Станишев миналия четвъртък; "Възможно е Сергей Станишев да стане премиер", добави народният представител Борислав Гуцанов във вторник; депутати, плюс неуспели такива от европейските избори, а и висшият апарат на БСП се втурнаха да обясняват, че министрите са лоши, но БСП е хубава, следвало да се засили ролята й в правителството. Т.е. всички знаехме, че кабинетът си отива, но социалистическата партия отхвърляше неизбежното с фанатично упорство. Инатът ни караше да се тревожим да не би тази партия да извърши вредна за здравето ни глупост. Щом в този момент можеше да роди варианта "Станишев премиер", значи е способна на всичко, наистина на всичко.
Ръководството на БСП имаше още един повод за неадекватност
След вота разговорите с ДПС вървяха трудно (ако въобще ги е имало), всички чакахме управляващите партии дружно да ни съобщят новината за бъдещето на кабинета. Вместо това миналата седмица в ролята на вестител се яви лидерът на движението Местан - каза, че до края на годината ще има предсрочни избори. После леко смекчи категоричността, но вчера я потвърди. Всъщност ДПС показа, че на финала няма намерение да демонстрира коалиционна култура - не Местан и Станишев, а само Местан очертава хипотези, лансира варианти пред партиите и обществото. Уточнението "Не налагаме на никого позиция. Ако някой има по-добра идея, ние сме готови за разговор" е лицемерие и ирония при подобен публичен анонс. Вчера за пореден път стана ясно, че ДПС диктува събитията в коалицията, тя сваля кабинета, а клетата БСП е присъдружна и подчинена. "Новината" на Местан обаче надхвърля междукоалиционните взаимоотношения - той очевидно искаше да покаже, че ДПС държи правителството да падне. Настоява. Инициира избори. А БСП просто няма друга възможност, освен да приеме избора на коалиционния партньор.
В основата винаги са парите. Доста анализатори смятат, че причина за разпада е неразбирателството около строежа на "Южен поток". Твърде е вероятно. Местан каза, че е бил стреснат от позицията "Ще строим "Южен поток" въпреки Брюксел", с което афишира разминаване с БСП по въпроса. Със сигурност има и други "финансови причини". Като стана обаче дума за пари, то
сериозно трябва да бъдем притеснени
за хазната. "Предпочитаният" от Местан вариант - вот на 30 ноември или 7 декември, сериозно поставя под съмнение бюджета за догодина. Лидерът на ДПС отчете този факт. Послъга обаче, че ако сега правителството даде оставка, пак ще се закъснее. Парламентарните избори през 2009 г. се проведоха на 5 юли, тъй че при желание и без депутатска ваканция би могло да се влезе в график. Но ДПС не иска да събори правителството веднага (поне на думи), а и БСП няма интерес. За социалистическото ръководство е ясно защо - за да може то да предложи европейски комисар. Спряганият за такъв Сергей Станишев се покри след изявлението на ДПС. Поне в първите следобедни часове приличаше на потъналия вдън земя Волен Сидеров след европейския вот. По-лошо - Сидеров знаеше какво е загубил, Станишев още не. Цялата БСП е в шок, но той беше прогнозируем още на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува Делян Пеевски за шеф на ДАНС. БСП е имала много тежки моменти в историята си, но по-жалка и отблъскваща никога не е била.
Бурните събития вчера леко неглижираха Бойко Борисов. Най-напред се пошегува със Станишев, предлагайки на фамилията му "пожизнен пост, царствен, вечен, та да мирне това момче". После каза, че ДПС бил истинският мандатоносител. Нещо ни убягна тези дни - няколко пъти, запитан за бъдеща коалиция с движението, генералът не отговаряше твърдо, шикалкавеше, че ДПС си стои в правителството, подкрепя го. Е, вече не. И още нещо ни убягва, по-скоро го забравихме - ДПС имаше гарантирано място в тройната коалиция през 2005 г.; съюзът с БСП бе афиширан предизборно и през 2013 г. Тази партия има навик
да договаря коалициите предварително
Борисов и Местан пиха преди месец знаково кафе. Първият не се сети за кафеварката вчера. Вторият обаче каза, че пак е време за кафе. "Ние можем да го пием и сами, нали така? Но ако имаме кафето като медиатор, символ на диалога, струва ни се, че той е необходим. Трябва да се преодолее този дефицит, т.е. отсъствието на ефективен политически диалог", заяви Местан. Мъти се нещо, търсят се "алтернативи", врагове почват да се прегръщат. Всякакви. Ето, Реформаторският блок казва, че България е пред финансов крах, на другия ден ГЕРБ обявява, че ще иска вот на недоверие за финансовата политика.
Не съм сигурен, че предсрочните избори ще бъдат на посочените от Местан дати. Но ще бъдат до края на годината, денят им зависи от много, много пазарлъци. БСП със сигурност ще претърпи крушение на тях, а ГЕРБ, дори и да загуби гласове от май 2013 г., ще има най-много. Въпросът колко точно е важен. Важно е дали РБ ще мине чертата, колко процента ще има Бареков, а и с колко депутати ще е ДПС.
Дали всичко това е хубаво за България? Може би да, може би не. Оценката ще е субективна. Ето нещо обективно - в началото на прехода пеехме за 9 милиона мишлета и котараци, които си пият кафето. Днес котараци пак пият кафе, мишлетата останаха 7 млн.
