На 17 май в разгара на тежки сблъсъци в Бенгази в Източна Либия се провеждаше подготовка за ново нападение върху ислямистките милиции. Атакуващите войници обаче не бяха част от военните сили на страната, а от самообявилата се Либийска национална армия, която включва някои пехотни и въздушни части, ръководени от пенсионирания генерал Халифа Хафтар. Временните власти преди заявиха, че офанзивата, която бившият генерал извърши срещу ислямистки движения, е опит за преврат.

Това е поредната от серията тревожни новини от северноафриканската страна. Преди няколко месеца един севернокорейски танкер, който плаваше под панамски флаг и носеше нелегален товар от суров петрол, получен от бунтовниците в източната част на Либия, напусна пристанището безопасно, игнорирайки заплахите на правителството за военни действия. Бившият премиер на Либия напусна страната, след като парламентът гласува да го свали от поста. Милиции, базирани в Мисрата (Северозападна Либия), започнаха офанзива срещу източните бунтовници. Това бе прието като началото на гражданска война между Изтока и Запада.

Всичко това води до въпроса, който никой не смее да зададе на висок глас в Триполи: дали Либия е на ръба на разпада? Дали се развива



процес на "сомализация",



превръщайки я в провалена държава?

От август насам сепаратистите са завладели три главни либийски пристанища, издигайки искания за по-голяма автономия. По същия начин те блокираха три петролни терминала в Източна Либия в продължение на месеци не само по политически причини, но и заради приходите от горивото. Повечето от сепаратистите са бивши бунтовници, които водеха бунта в Бенгази, но се обърнаха срещу временното правителство след падането на Муамар Кадафи през 2011 г. Тези бивши революционери намират изгода в липсата на централно управление в Либия.

Икономиката на страната не е в по-добра форма. Петролът е ключов източник на приходи за страната, а след блокирането на терминалите те паднаха от 1.4 млн. барела на ден през 2011 г. до днешните 235 хил. Това се случва въпреки факта, че преди войната страната имаше над 100 млн. долара в хазната.

Сигурността също не се подобрява - смята се, че ненаказуемите милиции държат около 8000 души в затвори, много от тях са изтезавани. Йорданският посланик бе освободен наскоро, след като бе отвлечен и задържан в продължение на месец.



Отвличанията са ежедневие в големите градове



Милиони оръжия са разпръснати из страната, достигайки дори Сирия и Саудитска Арабия.

Беззаконието е нещо обичайно, а милициите и племенните лидери, използвайки оръжията, с които международната общност ги снабди преди три години, се справят добре с контрола върху градовете и главните източници на приходи. Кадафи унищожи държавата напълно и всичко в Либия сега трябва да се построи наново.

Какво искат сепаратистите? Искат не просто автономия, но нещо близко до независимост. Територията на Киренайка следва конкретни стъпки в тази посока: първо основа правителство в сянка, а след като с месеци настояваше за по-свободна федерална система от правителства, които да споделят властта с Фезан, югозападния регион на Либия, през юни 2013 г. шейх Ахмед Зубаир Сенуси, оглавяващият Временния съвет на Киренайка, обяви самоуправление.

На 4 ноември 2013 г. съветът едностранно обяви състояние на "полуавтономна държава". Сепаратисткият регион дори заяви, че основава независима петролна компания, след като превзе няколко търговски пристанища. Това бе една стъпка, преди да създаде и Защитните сили на Киренайка.



Самообявилото се правителство настоява,



че не се бори с властите или с Конгреса, а просто настоява за правото си да бъде износител. От години Киренайка се оплаква, че е държана встрани от политическата арена. Изтокът е най-богатият регион на страната с петролните си залежи. Обяснимо е, че бунтът започна там, след като градът стана сборен пункт на интелектуалци, сектанти, недоволни младежи и политически активисти. Обратно на Триполи, градът е пораснал от смесването на различни идентичности. Киренайка е изградила идентичността си върху силното чувство за племенно членство, което се усеща и до днес сред градската младеж.

Истината е, че Либия невинаги е била цяла страна, а е била разделена на три територии, преди да бъде покорена от Италия. Тези три територии са символизирани от трите цвята на флага. Според стара гръцка легенда хората от Картаген в Западна Триполитания и хората от Киренайка са се съгласили да сложат границата между сферите си на влияние там, където се срещнат двама бегачи, тръгнали от двете страни. Бегачите се срещнали на половината път от южния бряг на залива Сирт, където сепаратистите искат да бъде поставена границата сега.



Федералното разпределение,



установено с конституцията от 1951 г., е било в сила през петдесетте години. След това Либия е била разпределена на три административни региона - Триполитания на северозапад, Фезан на югозапад и Киренайка на изток. Трите района са имали значителна автономия заради регионалните си законодателства.

Другите градове също заявиха демократичните си експерименти. Мисрата например проведе избори за местен съвет миналата година. Централното правителство дори не спомена за това. Разликата е в това, че докато Бенгази прибягна до реторика и насилие, Мисрата просто го направи. Друг случай имаше през март 2012 г., когато либийското племе табу заплаши да обяви отделна държава в Южна Либия след кървави битки със съперничещите им арабски племена в градовете Сабха и Куфра, близо до границата с Чад.

Някои от активистите, които действат и мислят радикално и бяха обвинени за атаките в Бенгази на 11 септември 2012 г., се обърнаха към насилието. Много либийци се тревожат, че техните искания няма да приключат просто с автономия, и смятат, че тези движения ще изискат пълна независимост по примера на съратниците си от Судан. А това ще хвърли страната в още една гражданска война.