Подхвърлиха ни нова дъвка - въвеждането на задължително гласуване, и ние я задъвкахме. Още повече че предложението е крайно изкусително на фона на масовото пазаруване на гласове, което превръща българската демокрация в електорален хипермаркет. Идеята стъпва върху няколко сбъркани изходни предположения. Първо, не може чрез процедура да се лекуват фундаменталните болести на българския изборен и политически процес. Принудата да пуснеш бюлетина не решава по никакъв начин проблема с липсата на доверие в партиите и с отвращението от досегашната им пагубна за страната политика. Задължението е безпомощно срещу аргументи от сорта "няма да им гласувам". Опитът другаде показва, че



протестният вот винаги намира къде да се отлее



- най-често към случайни пародисти и комедианти с потенциал да рутят статуквото, но не и да предложат смислена алтернатива. Аргументът в полза на задължителния вот, че така решенията на изборните органи ще имат по-голяма легитимност и ще се повиши степента на обществено съгласие, е теоретически състоятелен, но практически невалиден за нашите условия, тъй като българите не гласуват, водени от логиката на здравия разум и съобразно партийните програми (самите те фалшификати), а чисто емоционално, на принципа "червени" срещу "сини", "наши" срещу "ваши", което само задълбочава разделението.

Втората грешка, която правят привържениците на поголовното гласуване, е, че изхождат от користни подбуди - целта не е да се подобри, а да се легитимира съществуващата патова ситуация. Задължителното подкарване към урните



няма как да проветри системата,



ако ни се предлага все същият гнил зарзават. Просто ще нарасне броят на избирателите с храносмилателни проблеми и неразположения на съвестта. Сама по себе си тази мярка не носи никаква промяна. Напротив - тя по насилствен начин ще осигури нужния комфорт и дълголетие на политическото статукво.

И трето, такава принципна промяна в изборните правила не може да се разглежда като мярка, насочена срещу конкретна партия, какъвто е нашият случай с ДПС. Не е редно неспособността, а вероятно и нежеланието на държавата да се справи с корупционните практики на тази партия, да се прехвърля като отговорност върху всички български избиратели. Има и нещо друго. Съвсем не е сигурно, че задължителното гласуване ще "удари" етническата партия. Елементарните сметки показват, че тя ще запази относителната си електорална тежест и ключовото трето място в класацията, което й гарантира ролята на балансьор и незаобиколим фактор при съставянето на управленски коалиции. Много трудно нова политическа формация ще може да надхвърли нейните в кърпа вързани половин милион гласа при сегашните нива на отвращение и недоверие.

Нерешен остава и проблематичният философски въпрос -



трябва ли правото да се превръща в задължение



И ако е така, не е ли далеч по-насъщна нуждата да превърнем правото на достъпно здравеопазване в задължение на държавата? Или да й вменим като законов дълг ликвидирането на безработицата, като превърнем правото на труд в задължение?

После, колко струва едно задължение без наказание? А в българските условия ще се окаже неимоверно трудно изнамирането на адекватна форма за санкциониране на негласувалите.

Ако ще се гони поголовие, задължителното гласуване няма как да просъществува без узаконяването на електронния вот за сънародниците в чужбина. В противен случай държавата ще е длъжна да разкрие стотици, ако не и хиляди изборни секции за пръснатите по всевъзможни места български емигранти. Защото още не е измислен такъв закон, който да застави Гошо от Абърдийн да се яви пред урните в Лондон. А въпросът за електронното гласуване на този етап не се обвързва със задължителния вот от иначе инициативните ни политици.

Задължителното гласуване крие и още едно коварство. Той



ще завиши изкуствено изборния праг



и ако на последните избори за влизане в парламента са били достатъчни около 140 хил. гласа, то при задължение да се гласува минималният праг ще скочи почти двойно - на 240 хил. гласа. Това ще намали значително шансовете на по-малките партии и непременно ще облагодетелства големите.

Ами как се постига успеваемост от 100% при това колосално количество "фантоми" в избирателните списъци? По приблизителните изчисления на социолози става дума за над милион души, които по едни или други причини не участват в изборния процес, но присъстват в списъчния състав на избирателите. Значи ако ще говорим за дълг към демокрацията и гласуването, трябва да повдигнем и въпроса за изчистване на списъците чрез активна регистрация - процедура, която се практикува на много места и лесно може да се заимства чуждият опит. Като ще минаваме в "задължителен" режим, то тогава всеки, който се чувства причастен към съдбините на родината, да бъде така любезен и да заяви изрично своята съпричастност в регистъра на избирателите, както е във Франция, например. Иначе няма право на жалби, стонове и викове "Оставка".

Трудно е да се предвиди какъв би бил резултатът от евентуалното въвеждане на задължително гласуване. Несериозният начин, по който идеята бе подхвърлена от соцлидера Станишев,



издава и несериозни намерения



Вероятно с темата се жонглира само за нуждите на канадската борба, която социалистите водят с коалиционния си спаринг партньор, прераснала в безпощадно извиване на ръцете извън всякакъв феърплей. Така че най-вероятно идеята за задължителното гласуване ще си остане само удобно упражнение по стил за публицистите.

Но едно е сигурно - решението за превръщане на правото ни да избираме в задължение няма как да бъде взето от "нелегитимната" (по логиката на собствените й аргументи) политическа класа, а само от народа - чрез референдум. При това в допитването трябва да бъдат формулирани задължително и двата производни въпроса - за електронното гласуване и за активната регистрация.

А най-добре ще е, ако народът все пак прояви благоразумие и каже "не" на неприличното предложение. Така ще си запази последното останало му право - да убива циничната власт с мълчание.