Темата за събираемостта на глобите е достъпен и ярък пример що за държава и доколко изобщо е държава България.

Оказа се, че от 4 години насам - от 2010 г., Националната агенция за приходите (НАП) отказва да събира милиони, които гражданите дължат на съдилищата за такси и разноски. Разкритието дойде от Върховния касационен съд.

Обичайно тези суми се дължат от този, който загуби делото. Например разноските. Или пък, когато завелият дело гражданин е освободен от държавна такса и тя трябва да бъде платена чак на края на процеса от загубилата страна. Тогава заедно с решението съдът издава и изпълнителен лист в своя полза за държавната такса, която по повечето граждански дела е 4 на сто от интереса. Но това остава само хартия, която съдилищата трупат в кашони, защото на НАП не й се занимава да събира парите. Другата възможност е съдилищата да се обърнат към съдебни изпълнители, а това значи и да им плащат такси, а в бюджета на системата няма пари за такива разходи.

Мотивът на НАП да не събира тези пари е, че според нея това не са публични вземания. Според ВКС обаче до 2010 г. приходната администрация се е занимавала с тази задача, но после внезапно променя практиката си. Съдиите нямат изчисления за това колко държавни пари стоят непотърсени, но знаят, че при тях има натрупани десетки кашони с изпълнителни листове.



При всички случаи става дума за милиони левове



Отделно имало и немалко суми, които скоро няма да може да бъдат събрани, тъй като ще изтече 5-годишната давност за тях и държавата ще ги загуби завинаги.

Спорът дали таксите и разноските са публични вземания е абсурден. Публични са. Има достатъчно законови текстове, решения на Конституционния съд и житейска логика. Това са все вземания, които са заложени или поне предположени дори в държавния бюджет, т.е. в парите на същата тази държава, която отказва да си ги събира.

Дори в Данъчноосигурителния процесуален кодекс е записано, че публично държавно вземане е вземането за държавни такси, установени по основание със закон". Таксите за съдебните дела са установени със Закона за държавните такси и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата. Затова и те представляват държавни публични вземания

Нещата са елементарни. Или да се пипне законът, или НАП да спре да отказва, или министърът на финансите да даде указания на подчинените си просто да събират принудителни тези вземания.

Но същата тази държава си призна наскоро, че не си е събрала близо 2 млрд. лв. от глоби, наложени от самата нея чрез стотиците и хилядите й органи. При това става дума за наложени и изискуеми глоби, обжалвани в съда, или при изтекъл срок за обжалване, при неизтекла давност. За глоби на хора или за имуществени санкции на фирми, за хулигани на пътя, за минаване на червено, за незаконна сеч, за негодна и дори отровна храна или напитки, за хваната контрабанда, за лошо здравеопазване, за скрити данъци, за нелегална търговия, включително и с оръжие, за хулиганство, наложени по наказателни или административни дела, за измами и за какви ли не още прояви...

И тук отново връхлита въпросът защо такава мощна машина като Националната агенция по приходите, в която работят няколко хиляди души, не успява да събере глобите. Обяснението на данъчните е, че глобите са много, но дребни. Много често пъти приходната агенция трябвало да похарчи много повече в процедурата по събиране, отколкото е самата санкция. Единственият им шанс бил, ако длъжник с такава глоба има и данъчно задължение. Тогава в процедурата по принудителното събиране се взимали всичките пари. Но голяма част от глобените нямали вземане-даване с НАП, не подавали данъчна декларация, какъвто е случаят с хората само на трудов договор. И данъчните вдигат ръце.

През това време властта хленчи, че нямало пари за култура, здраве, образование. 2 милиарда са например 20 бюджета за култура, 2 пъти парите за сигурност и отбрана, 100 пъти парите за разузнаване и най-вече още веднъж бюджетът за здраве на българина и хиляди пъти сумите, отпускани сега за лечение на деца зад граница, за трансплантации, за инвитро. Държава, на която не й пука за всичко това, държава ли е?